Честит 50-годишен юбилей на Здравка Владова-Момчева, Лондон, Великобритания!

Начална страница | Интересно | Литература | Честит 50-годишен юбилей на Здравка Владова-Момчева, Лондон, Великобритания!

Здравка Владова-Момчева е авторка на стихосбирките „Преображения“/1999/, „These Simple Things/ „Тези прости неща“/билингва, 2000/, „Дете и жена, и пророчица“/2000/, “Тракийско съкровище“/билингва,2006/, „Посвещения“/2009/, романа „Вървище“/2002/ и сборника с разкази „Ало, България!“/2012/, вече част от фонда на славянската секция на Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, САЩ.
Носителка  на първа награда в международния конкурс за поезия „Танц с думи“ на издателство „Palabras Press“, Канада, за стихотворението „Песента на Орфей /The Song of Orpheus“.
През 2012 година е наградена с почетното отличие„Неофит Рилски“ на Министерството на образованието, младежта и науката, златен медал и грамота от Държавната агенция за българите в чужбина за нейния принос в съхраняването на българския език и култура във Великобритания, и дългогодишна преподавателска и творческа дейност, насочена към запазването на българското съзнание и национален дух в чужбина. Творби на авторката са публикувани в литературни списания в България, САЩ, Италия и Южна Корея.
Авторка със своя  рубрика „Очи в очи“ за вестник „БГ БЕН“, Великобритания.
Член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.
Преподавателка по български език и литература в гимназиалния курс на Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на република България , Лондон.
Здравка Владова-Момчева е автор във всички издания на годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“.

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“



ТОЗИ СТРАШЕН КАПРИЗНИК

Този страшен капризник, наречен живот
със шамарени ласки, с пътища криви.
Разпищовен и нагъл, подъл, нежен деспот,
с ненаситни очи и приумици диви…
Как ме грабна безпътно като някакъв звяр.
Без да пита, без думи, без лъжовни примамки
и ме хвърли без жал сред опасния чар
да се давя във багри. Картина без рамка.
За да знам, че червена е само кръвта.
(имитира я някак и сос от домати)
Че солта е сълза, устрелена в пръстта -
ненаситна за тлен - под Христово Разпятие.
Че любов е да даваш. Издъно. Докрай.
(имитира я някак и Фейсбук във селфи)
Мъдростта е печал, сътворена от кал,
след ефирното сбогом на отлитнали елфи.
Този страшен капризник, животът ми див,
ме наблъска сред хора – безразборни и чужди
(имитират ме някак в недодялан курсив),
по безбагрени, смешни и късички нужди.
Ала аз го обичам – недодран, недоклан
този страшен капризник, готов да ме срита.
(имитирам го някак без капчица срам)
Като мъдрост след кръв. Като сол след сълзите.



ПО СРЕДАТА НА ПЪТЯ

По средата на пътя? Невъзможно да спреш!
Закамшичен в умора и оплетен до кротост.
Всеки нещо ти иска. А дали да дадеш
е въпрос на живот. И полезна жестокост.

По средата на пътя си винаги ти.
Не достига духът. А плътта преминава.
И скимти радостта. Безпризорно скимти.
Вкочанена от мъдрост след позор или слава.

По средата на пътя не усещаш любов.
Тя е винаги някъде другаде. Спряла.
В мимолетен завой. При погрешния зов.
Ти си сам като вик. В живосмъртна спирала.

По средата на пътя нямаш право на смърт.
Твърде много си взел. Нейде горе го пише.
По средата на пътя нямаш право на път.
Продължаваш след себе си. Толкова. Дишаш…


АНОНИМНИ ГЕРОИ
/На опълченците от Шипка/

Героите спят в анонимни гробове -
натежали скрижали без дух и без плът.
Запустялата памет, сред кикот на сови,
нежно-плесенно чезне в отеснелия път.

Казват, нищото раждало мрак и сияние.
И не иде доброто без Юда и кръст.
А червивата бездна в беззведно мълчание
връща глас от пустиня. Свобода или пръст. 

Уморени. Смирени. Заравнени. И питащи.
Коленичили в дати и удавени в реч.
Като сенки в тела. Като думи отлитащи.
Като притчи и хляб. Като книги и меч.

Просветлени от мрак. Безпосочни. Но търсещи.
По скрижалните знаци живота четем.
Знаем само едно – свободата е вървище,
по което следи сме. И не можем да спрем. 

Затова и Балканът щом буря зафаща,
ни догонва с пороя си - кървав и бос .
Анонимни герои – тихи кости без плащове.
Продължение в нас. Избор. Грях. И Христос.


Октомврийски романс
Из душата ми древна препускат съмнения.
И си губят подковите след щастливите дни.
А в керванните нощи от дъжд осребрени,
полутонна тъга виртуално звъни.
Аз съм тук и сега. Една? Или съща?
Като къща населена с фотографска печал.
Но съм звук и дъга. Като ехо се връщам.
Тишината прегръщам. И ставам на кал.
И по мене се стичат листа-емигранти,
полетели към зимата в смъртоносен каданс.
Обгорели в кармин. Непризнати таланти.
Мълчаливи поеми. Октомврийски романс.


Писането е лудост
П исмата, изпищяни до дома
И зтривам с жест на преуспяла кучка .
С вирепа. И без-думна. И сама.
А копунктурно в дните се промушвам.
Н аоколо продава се светът.
Е дно за две. Цената е прилична.
Т ъргувам и тъгувам в кръстопът.
О бичам примирено. Двуезично.

Е нигмата на майчиния слог.

Л ирически душата провокира.
У чтива тишина. Душа и Бог,
Д оволно тяло търсят за квартира.
О става ми свирепа тишина.
С топена в ненаписаното слово.
Т ъгата е родена от жена. Ранена от пречупена подкова.


Здравка Владова-Момчева






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7