Стихове от Гълъб Ковачев

Начална страница | Интересно | Литература | Стихове от Гълъб Ковачев
image

Гълъб Ковачев е роден през 1950 г. в град Перущица. Завършва математическа гимназия, а след това и Висш медицински институт „Ив. П. Павлов“ в Пловдив, специалност медицина.
Работил е като лекар 33 години. Женен, с две деца. Издал е четири стихосбирки - „Да живее градчето“, „Нощният пазач на звезди и галактики“, „Спомени от кралския двор“ и „Спри пред дома ми някоя вечер“.
Гълъб Ковачев е автор в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“- 2016г.

Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“
           

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТИ МАХА ЩАСТЛИВО
И ако някога кацне в твоята длан пеперуда,
и погледне с усмивка в очите ти тъжни,
да знаеш, че от двора на всякоя лудница
човекът, който ти маха щастливо, не лъже.



ЛАЗАР
Лозата, която
днес посади
ще надживее и теб, и твоята горест,
и поне две поколения мечти.
Но ако някой някога поне веднъж
сипе глътка вино на гроба ти от тази лоза,
няма значение името връз надгробния камък.
Ти си Лазар.


МОЛИТВА
На Анета Петровска

Никой не си тръгва невинен.
Все за нещо ще бъдем виновни.
Дай ми, Боже, глътката вино,
без която небето е невъзможно.
Дай ми душата си кротка
и сърце на пчела подари ми.
И от най-високите клонки
на цъфтящата ябълка да замина.
Нека сетне да легна на прага
на дома на светулка самотна-
тази, дето цял живот ни помага
да летим над живота!


АВТОГАРА
Провалих се и в днешния ден.
Чаша вино. И после- чаша след чаша.
Паяк виси на бесилото в мен,
но светулка една душата му хваща-
и повежда я тихичко тя
над комина на всичките къщи.
Ще се случат навярно прекрасни неща,
но душата на паяка тук ще се връща!


ОБУЩАТА НА ТАТКО
В мазето са намерили покой
обущата на татко.
Забравили са студ и зной,
дори пътуването кратко.
Сега живеят мишки там-
животът продължава.
През процеп на небесния таван
баща ми босоног се приближава.


ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ МОЖЕШЕ ПОВЕЧЕ ДА ЛЕТИ
Кацна един ден върху покрива тя на къща една
и лежа там няколко дни.
Стопанинът на къщата бе милозлив човек-
свали я от покрива
и я пусна да се разхожда из двора,
дори преди това й предложи място в курника,
но птицата щеше очите му да изкълве.
Стопаните обраха ябълката и гроздето и свариха сладко от дюли,
есента долетяла бе вече.И летяха насам дъждове.
Животът вървеше към своя сняг и всеки премисляше свойта пъртина.
И понеже казах за дъждовете-
валя три дни и три нощи преди да падне първият сняг
и улицата пред къщата се превърна в плавателна река.
И една сутрин стопанинът видя как пред къщата им спира истински кораб,
и птицата с него отплава...
Навярно към някое южно море.


ПРОЛЕТ
Звъни телефонът вкъщи.
Обажда се майка ми.
И казва, че ще слезе за малко
на двора, на слънце...
Сякаш ми иска разрешение!
"Добре, мамо-
ми се ще да й кажа.
Слез и си поиграй на двора!"

Гълъб Ковачев
                                                                       






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7