Поезия от Радка Василева Атанасова- Топалова

Начална страница | Интересно | Литература | Поезия от Радка Василева Атанасова- Топалова
image

Автор на четири поетични книги: „Шепа светлина“ - 2004г., „Хляб и пръст“ - 2006г., „Дъждовни очи“ - 2009г. и „На тишината гласа“ - 2015г.
През 2007г. написва История на ТД „Руен” по случай 50-годишния юбилей на Туристическото дружество.
Подготвила е нова книга с поезия.
Нейни стихове са награждавани в Национален литературен конкурс „Пролет моя”, „Мила Родино“, както и в Международен литературен конкурс „Лирични гласове“. Участвала е в  Международния фестивал на поезията „Духовност без граници”.
 Има редица публикации в местния и периодичния печат, във в. „Литературен Пловдив“,  в „Литература и общество“ - Варна, а  също и в списанията: „Матадор“, „Родопско слово“, „Животът в света на поезията“,  „Мечта за книга“ - на изд.”Буквите“. Участва в сборниците „Приятели в света на поезията“, а отскоро и в електронно списание „Литературен свят“. Сътрудничи  на литературните сайтове Plovdivlit и Litinfo.
Член е на СНБП, Дружеството на Пловдивските писатели и на Журналистическо дружество „Европрес” на СБЖ.

Виолина Б. ИВАНОВА
 в. „България СЕГА“


ВСЕЛЕНСКО

Попива бавно в мен Вселената.
В недрата ѝ потъвам с всеки ден.
И сякаш всичко Бог пресметнал,
мига кристален утаява в мен.

А думите - те сътворяват чудеса.
Възкръсват вяра и добро в зачатие.
В очите светват и звезди, и небеса.
До камъка превърнат във Голгота.
                                        И разпятие.

Душите с чиста обич се прегръщат.
От камъка струи Вселенския рефрен.
С акорд от пристан или родна къща,
Вселената попива бавно в мен.


ВЪЗКРЪСВАНЕ
                                       „Любовта е всичко, което имаме-
                                        единственият начин
                                        да си помогнем един на друг“
                                                                Еврипид                       

Вятър - колкото за хвърчило.
Шепичка вятър - да литне в небето.
Колкото добротата в очите -
щипка нежност в сърцето.
Колкото полъх на цвете.
Толкова - да цъфти красотата.
Колкото думата простичка, топла -
да отнеме болката свята.
Толкова малко човечност -
колко много е нужна!
За да светне небето ни.
Колкото орех - сърдечност.
Има памет сърдечния мускул.
Издълбоко скрито пази детето.
Щом обичта ни възкръсне щастлива,
ще е два пъти по- жива.
С вятър в косите...хвърчило.


 *

Във битката за хляба я убихме.
Дали по пладне или по вечерня?
И както снопа паднал
до Пътя - в нива черна,
в прегръдка на росата и пръстта,
във зърно сякаш е превърната.
И  в хляба ще възкръсне обичта -
в душите се завърнала...

ЕЗИ- ТУРА

Една монета
С две страни.
Добро и зло.
Възход - провал.
Усмивка и сълза.
Една монета.
Къс метал.
А, гилотина на съдбата.
Монета във паничката
на просяк.
Пробита от куршума
на вендета.
И любовта ни -
с две страни.
Разменни
...от вини.


КРИЛО

До виното родена.
И до хляба.
Свещена простота.
Човешки ръст.
Една ръка подадена.
Широка. Пряма.
Подобно кълна
в плодна пръст.
До виното родена.
И до хляба.
Човещина -
Човеку отредена.
Във ден студен.
И тъмна нощ.
Различни сме по цвят.
И вери.
В гърдите ни  -
едно сърце.
И камъни да падат
от небето...
тя, птицата живее,
в размаха на крилце.


НЕПОГАЛЕНИ  МИГОВЕ

Виж парчето от счупена стомна
и синьото мънисто  за уроки!
Сбираш ме, сякаш съм пъзел.
На дъното на делвата -
съм семето отлежало. И хлебно.
Виното - за причастие.
Ризата кенарена в скрина,
е неразгъната   спастрена.
А ми е нежно и тъжно в душата
за незазорените утрини,
за ненапитите стомни,
за непогалените мигове.
Пак ли изгубила себе си,
небето намирам в мънисто?
В душата вътре... заседнало.







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7