Здравка Евтимова – „Да превръщаме думите в светове и световете в думи“

Начална страница | Интересно | Литература | Здравка Евтимова – „Да превръщаме думите в светове и световете в думи“
image

Когато е писано толкова много за един човек – и в българската и световната преса, вече сме успели да си изградим някаква представа за него. Най-малкото, че той не би приел среща-разговор с хора, които не могат да допринесат повече за неговата известност. Но светът е устроен така, че винаги има с какво да ни изненада. Знаех, че Здравка Евтимова – най-превежданата българска писателка -  е изключително зает човек и само безупречната организация на времето, разчетено до минути, й дава възможност да се вмества в ежедневия си график. Затова, когато разбрах, че можем да се видим, за мен беше ясно, че съм от късметлиите. В студения януарски ден се срещнахме в ресторанта на Народния театър - място, което беше най-близо до тогавашната й месторабота.
Бях чела много от разказите й, коментарните критики, както и дадените интервюта от нея. Винаги когато се пише за известни автори, се изнасят„сухите“ факти – коя година какво са написали и издали, присъдени награди, пътувания, участия във форуми и т.н. Но какво се крие зад написаното, зад преживяното? Вселена от човешки съдби, а във всяка от тях – необятният космос. Здравка Евтимова се е докоснала до най-малкото и го е превърнала във вселена. В разказите й присъстват обикновени хора и неща, а сюжетите й са подбрани от ежедневието. Всеки разказ оставя следа, защото думите пробождат, раняват, дълбаят. Пред нас изникват пълнокръвни образи, взети от живота, понякога извадени от нищетата и от тъмната страна на човешката проява. Тя не прави изводи и заключения вместо нас, а просто представя нещата, така както ги усеща. Описателно детайлно, понякога гротескно и тъжно. Без излишно красиви описания и патетичност. И когато разказът е приключил, а думите са свършили, мисълта ни сякаш доразвива сама за себе си това, което иска да усети и преживее. Смятам, че в това именно е големият талант на писателя – да ни накара да мислим, да съпреживеем, да ни подтикне към решения и варианти на избор. В едно от интервютата си авторката казва: „Ние българите сме привилегировани, защото имаме много проблеми – всеки човек у нас е един кратък разказ, един жив роман“. А аз бих добавила: стига да имаме сетива, за да усетим човека. Тези сетива при Здравка Евтимова са отворени. Не можех да повярвам, че тази на външен вид висока и слаба жена, изпълнява с такава педантична отдаденост задълженията си преди всичко на майка (има три големи деца и вече внуци), на творец, на съпруга и жена. Разказа ми, че пътува всеки ден от родния си Перник, където живее и сега, до работата си в София. Никога не се оплака или обвини някого или нещо. Делова, конкретна,  изключително витална и последователна, тя смята, че за да успее човек в каквото и да е, трябва да дава много от себе си. Преди всичко доброта и качество. Така в един не особено изискан свят, тя твори и създава облика на съвременната българска литература. Владее до съвършенство английски език, но винаги пише първо на български и след това превежда. Казва, че „така усеща силата, аромата на думите, теглото им, произхода им, каква история се крие зад всяка“. Разказите и романите на Здравка Евтимова са преведени и се четат в над 30 страни по света. Особено популярна е в Италия, Франция, САЩ, Китай. През 2015 г. един от романите й „Четвъртък“ беше издаден в Китай, а преди това имаше голям успех в САЩ и Италия.
Здравка Евтимова е човек, който пътува много по света, но навсякъде търси съмишленици и „пишещи приятели“, с които заедно да преоткрива света наоколо. По покана на писателска фондация, авторката посещава за няколко седмици САЩ. В едно живописно място на р. Хадзън, недалеч от Ню Йорк, писателката се запознава с автори от различни страни. Говорят за литература, за творчеството си, за страните си. Някои от присъстващите имат бегла представа за България. Интересен е начинът, по който авторката представя родината ни – прочита част от разказа „Нежната спирала“ на великия Радичков, която тя превежда. Следват аплодисменти и искрени реакции на одобрение. Знаем че в преводната литература е изключително трудно да се предаде дословно дълбочината на авторовия замисъл, нюансите, настроенията, художественото описание, защото всеки език има понятия, специфични за нацията и нейната народопсихология. Тя успява да развълнува присъстващите с историята на ранената птица, която лети, а изтичащата й кръв образува една спирала, в чийто център тя накрая пада. Въпреки че не е имала достатъчно време да извае превода, тя се радва, че го е направила, защото за нея е много важно да покаже, че „дълбочината на литературата не се измерва с числеността на създаващата я нация, а с нейните постижения“.
От разговора ни със Здравка Евтимова се убедих, че е настроена изключително позитивно към всичко около нея. Не смята, че младите хора не четат достатъчно. Просто са сменили начина на четене – по-удобно е да ползват електронните книги или да четат от телефоните или компютрите. Смята, че всяко време има своята специфика. Затова не се тревожи, че речникът на учениците е по-богат на термини от областта на технологиите, отколкото на художествени определения. Понякога една такава дума замества цяло изречение – въпрос на съвременното битие. В едно обаче е твърдо убедена, - че винаги ще има пишещи хора, както тя самата казва – „докато има хора и докато тече кръв в човешкия род“. Защото и докато има такива творци като Здравка Евтимова, които да превръщат думите в светове и световете в думи, ще го има и човешкият род. 

Снежана Галчева - Председател на Салон за българска
култура и духовност
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7