Поезия от Пламен Панчев

Пламен Панчев е роден е и живее в Разград. В поезията му завинаги остава белегът на високата пловдивска школа, която го шлифова по време на неговите студентски години.
Автор е на седем стихосбирки: „Връхна нота“, „Все по-далеч от думата надежда“, „Тревожен хляб“, „Спиралата на спомена“, „Целувай ме, змия великолепна“, „Добро утро на залеза" и „Среднощен реверанс“. Член е на СБП в София.
Носител е на няколко литературни награди, между които Специалната награда на името на Биньо Иванов.
Пламен Панчев е автор в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света „Любослов“ - 2016.
Виолина Б. ИВАНОВА
в. „България СЕГА“ВИНА
На дядо ми капитан Петър Върбанов,
воювал в трите войни.
Брадясва твоя гроб. Все нямам време,
да мина там, да ти запаля свещ.
И аз се пръкнах от дервишко семе,
пари не вдянах . И не дойде ред.
Не внук , а вълк!Самотна прокопсия!
Понякога, на мен, ме хваща яд!
Не се научих като мъж да пия,
тъй както с чест се справя моят брат.
Ех, капанецо, всичко се повтаря.
Синът ти, вече също е трева.
Но туй което вътре ме изгаря,
не е неясно чувство за вина,
а споменът за Дойран и Владая.
Завиждам ти на страшния късмет!
И туй което няма да узная
какво е да се втурнеш с нож напред!
Да те запазя там! Да дишам бодро!
Виновен съм! На грозния баир!
Пропуснат шанс, да се изправя гордо
край Гечкенли, Арслан и Булаир!
* * *
Затихнал трепет ще съм вече там…
И ти навярно също ще си трепет.
И пак пчели, и хора ще жужат,
и ще е синя цялата планета.
Но те ще бъдат с други имена.
Ще се повторим може би и ние.
Един ще се събужда в утринта
… с една жена наричайки я.. Миа.
Ала сега по тебе се кося.
Завиждам на червения ти гребен,
че милва нежно твоята коса…
…А аз не знам дали съм ти потребен!
МОМИЧЕТО С ЧЕРВЕНИТЕ КОСИ
Там в Париж. И в Париж.
Там градът беше млад.
Там на пейката. В Тюйлери.
Стар бях аз. Стар бе оня площад.
До червените твои коси.
Как ме гледаше ти. Как те гледах и аз.
И изрекох неволно „мерси.”
Май -
течеше край нас.
И по твойте коси.
По червените твои коси.
И изригваше дъх на зелена липа.
И над Лувъра и над д,Орсе.
Не разбирах града.. Не усещах града...
Само тези червени коси
И когато дъжда. Оня пролетен дъжд.
Над Париж отведнъж заструи.
Тръгнах горд като мъж. Със походка на мъж.
След червените твои коси.
И блестеше Конкорд. И преливаше цвят.
Както може Конкорд да блести!
И топеше дъжда.... Всичко... Целият свят...
И червените твои коси!
НИКУЛДЕН
На Валерий Пощаров
Заваля. От небето с олово нашарено
падат рибени люспи подобни на сняг
И наместо любов има нещо отчаяно
по разбитите улици в малкия град.
Нямам много пари. Но със тези хартийки рисувани
си купувам живот, ти разбирай лекарства и хляб.
И не мога да спя, и ми иде отвътре да псувам,
ала стискам зъби, все пак днес е свети Николай.
Ще запаля три свещи, както там подобава,
за красивия свят и за хиляди други неща.
За щастливата лодка, с която и аз ще отплавам,
там където са моята майка и моят баща .
СКУЛПТОР
Защото малко те обичах.
И ти ми беше апостроф.
Спаси ме ти, да не изричам
фалшиво думата Любов.
И от нелепости разсичан.
И от омраза разполовен...
Все още чувствам по различен
обикновения си ден.
Изкуството да те мечтая
в измислената тишина.
Да те преследвам, да те вая...
недосегаема жена.
Пламен ПАНЧЕВ

-
Georgi tanev (16 Януари, 2017 06:00:07)Kakvo e uslovieto Za savmestna rabota
-
Анелия Димитрова (02 Януари, 2017 08:18:02)Много ви благодаря за интереса и топлите думи, Грета!
-
Траико (03 Декември, 2016 11:46:50)Направете този телефон
-
Светлана (28 Ноември, 2016 03:11:46)Владислав Славов е същото копие.И той е измамил един свят наивници и продължава,независимо,че е разкрит.Освентова публична тайна е общата му "работа"с горния измамник.....Докато има наивници ...
-
RAIKO (20 Ноември, 2016 07:21:26)Навсякъде овоняхте с едни и същи лайна за отец Валентин.Той никога не вземаше пари на ръка а пращаше хората да плащат на църковното настоятелство.Клеветите невинен ...
Направете Вашия коментар