Поезия от Кева Апостолова

Начална страница | Интересно | Литература | Поезия от Кева Апостолова
image

КЕВА АПОСТОЛОВА  е поет с  уникална образност и модерен стих. Притежава също талант на драматург и театрален журналист. Главен редактор е на списание „Театър“.
Публикувала е девет свои поетични книги. Нейни пиеси са поставяни в България,  в още страни от Европа и в САЩ. Поезията й е превеждана многократно на френски език от Анелия Велева –  и двете поетеси са участнички в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света - „Любослов“ - 2016 г.

                                                                                  Виолина Б. ИВАНОВА
                                                                                     в. „България СЕГА“



«ПРЕВЪРТАНИЯ НА ВЯТЪРА»

(Поетичен цикъл из книгата  “P.S.” , ИК „Проф. Петко Венедиков”, София, 2016)

*
Денят разпери очи и полетя като
най-желания ерген в света.
Момите се разкрачиха
около арфите.
*
Когато всичко бъде казано,
пчелите й ще се пропият,
както роклята й от мъка по теб,
ще станат високи
като изправени кученца,
които нарочно настъпваме,
както тя с книжни кърпички
настъпва сега сълзите си,
избягали от двете кучешки колибки
под бретона й.
*
Прищипа я вратата на рая.
Издърпа бедро, рамо и
се прибра вкъщи.
Дете-пияница е среднощният дъжд –
замерва прозореца й с камъчета.
Тя ги брои и оправя
леглото за двама.
*
С вмирисана на жена ръка
той застана до прозореца,
представи си гроба като стаичка,
взе свитък от пейзажа,
подбра нещо от себе си,
другото
скълца с цигара в пепелника и
потегли.
Прав е - 
смъртта е стерилизация.
*
Беше внезапна жена
по изтормозени пътища.
Почувства нужда
да бъде разстреляна и
се изправи.
Поканиха я да тръгне.
Веднага се съгласи.
Вдигна рибка от тинята и
опразни тялото си от енергии.
Един случаен котарак
на покрива се разрева.
Не, не  беше точно така.
Тя беше рокля, той риза без копче.
Тъкмо се целуваха и
измисляха нов човек,
когато внезапно
тя слезе от живота и
се качи на смъртта.
Обичаше да пътува.
Преди това каза:
„Като малък етаж полово зрял,
изчистен от майки и дядовци,
безследно изчезнали,
с тъканта на душата си пея,
предполагам щастливо.
Къде си ми оставил дрехите.”
Продължи:
„Вчера те питах, сега пак те питам:
ти ли научи мебелите
да ме блъскат и гонят.” И
приключи:
„С тия ли превъртания на вятъра
хвърли  птиците ми за пране.
Стърчи лак от пръстите ми.”
Природата беше с цвета на нейния панталон, който тя все още наричаше  рокля, служебните шофьори на вятъра натискаха клаксони, лисичето спря и замря като локва, цъфтежът на пчелните песни приключи, само луната, превита от болки на две, й свива цигара, макар да  не пуши.
(P. S. месец май,  ХХI век)






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7