Поезия от Иглика Дионисиева

Начална страница | Интересно | Литература | Поезия от Иглика Дионисиева
image

Иглика Дионисиева е поет и преводач. Работи в областта на просветното дело и културата в различни институции  в  България. Пише още разкази и критични материали, които публикува в  периодични и електронни издания.
Автор е на четири поетични книги: „Снежност“ - 1995 г., „Време на изплащане“ - 2003 г., „Deja vu hug” - 2015 г. и най-новата - „Захранване на нощта“ – излязла в началото на 2017 г. от Издателство „Жанет 45“.
Участник е  в поетичната антология „100 години любов“ - 2000 г. и в годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по  света - „Любослов“ за 2016 г. Нейни стихове са номинирани за национални литературни награди. През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса  на името на Дора Габе. Поезията й е превеждана  на немски език.
Публикуваните тук стихове са от  последната нейна  книга - „Захранване на нощта“.
Виолина Б. ИВАНОВА
в.  „България СЕГА“




***

На ръка изпирам
ризата
предназначена
за някои дни
през годината
И по-бяла
да я направя
той няма да дойде
да я облече
И по-черна да стана
майка ми веднага
казва
Нищо ти няма
временно е
подмладила си се



Благовещение

I.
шепа зърно
за засяване
и за дневна дажба
малко кал
за да поникне житото
Някой да замахне с десница
да посипе от словото
и
ето ти го
станал човекът


II.
но много работа
има още пред него:
да обере камъните от нивата,
да се научи да ги пренася
вместо да замеря,
да намери най-доброто
място за градеж

Дайте му тогава камъните!

щом направи чешмата,
ще кацне на нея
птицата и ще запее
да чуе Отеца
благата вест за човека



Рождество

Проплакваш през зимата,
но ние още
не сме я затоплили,
но ние така и не сме
се събули от подозренията.
Само кантарите сме смазали!
И всеки ден отмерваме добро
по списъци
и в грамове.



***
Едно черно лице
ляга в ръката ми
(докато тялото се чуди
дали да живее
или да изтръпне)
Не ме пускай, казва с очи,
не ме пускай, че още не знам
как се отива отвъд
без спомен за топлина



Той живее върху листа на Мьобиус

като дете приличаше на възрастен
който се смее а очите му казват
ти гониш
надигаше се погледът му -
гърбица на котка,
щом от покрива отсреща
хвръкнат гълъби
и така докъм Христовата възраст,
тогава го изгубих от поглед
защото отново се бе събудил дете
и сега тича под масите



Везни
Когато те опитвам на болка
не тежестта ти
драска гърлото,
а черно-белите блюда,
които едно друго
се питат:
Ти знаеш ли
какво е
равновесие?


Из книгата „Захранване на нощта”
Иглика Дионисиева






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7