Дамски литературен салон „Евгения Марс“ – една възродена традиция

Начална страница | Интересно | Литература | Дамски литературен салон „Евгения Марс“ – една възродена традиция
image
Божидара Цекова

През изминалата 2016 година се навършиха 20 години творческа дейност на емблематичния дамски литературен салон „Евгения Марс”. Той  възражда и продължава традицията на литературния салон от 30-те години, основан и ръководен от една от първите дами в обществения и културен живот на България по това време – писателката Евгения Марс. Една изключителна личност полага основите на съврменния Салон – Делка Димитрова - редактор в радио „София”, изкуствовед и белетрист, която  е завладяна от желанието да възобнови традицията на литературните салоните от 30-те години на миналия век. Нейната идея обединява писателки, пишещи актриси, поетеси, журналистки, творчески изявени личности, които превръщат тази малка формация в оазис на духовност, памет и творчество. Крася Титянова – поетеса, журналистка и една от учредителките на салона, си спомня за първите му дни и за неговото появяване на литературния хоризонт: „В хола на изкуствоведката Делка Димитрова през февруари 1996 г. се събрахме поетеси и писателки и решихме да учредим дамски литературен салон, който да бъде продължител на Клуба на българските писателки, основан през 1930 г.”. Името на тази литературна формация идва съвсем естествено. Не само защото снахата на Евгения Марс – Лиляна Елмазова, е една от тях. Срещите се провеждат в изискания и напълно запазен дом на семейство Елмазови, където снахата и внучките на писателката отварят широко вратите му за литературни срещи. В този дом на ул. „Бачо Киро” в София представителките на съвременния салон работят със същата апостолска себеотдаденост  и се борят за запазване чистотата на словото и българската духовност, както и в онова просветителско време. „Искаме да продължим една духовна традиция, която е нужна и в днешно време”, казва актрисата и писателка Божидара Цекова – председателка на Салона. В дамски литературен салон „Евгения Марс” членуват поетеси, писателки, журналистки, преводачки. Някои от тях са членове на Съюза на българските писатели – Ангелина Дичева, Портрет на Е. Марс с автограф от 1931 гБожидара Цекова, Крася Титянова, Катя Зографова, Ана Боянова; на Съюза на свободните писатели – Кръстина Филипова, Мара Чапанова, Мариана Кирова и др.; Радост Рачева, Красимира Казанджиева, Александра Ивойлова – на Хайку обществото; Анна-Мария Гюзелева – на Ордена на италианските журналисти; Надина Радева Жиро – на Асоциацията на преводачите в Швейцария. След като основателката  и председателка на Салона Делка Димитрова си отива от този свят, през 2004 г. ръководството се поема от Божидара Цекова.                                   
На 21  април 2017 г.  централното фоайе на националната библиотека „Св.св. Кирил и  Методий” събра на тържество по случай 20-годишния юбилей членовете на  съвременния литературен салон „Евгения Марс”, както  и  гости и почитатели. Приятели и близки, писатели  и граждани,  сред които и една от внучките на Евгения Марс, присъстваха на честването. То бе открито с кратко слово от председателката на  Салона през последните години - актрисата-писателка Божидара Цекова. В него тя проследява дейността  на Салона  през годините, изтъква приноса на  неговите  участнички с издадените  повече от 100 произведения – разкази, романи, стихове, хайку произведения, публицистични материали и научни произведения. Салонът има издадени вече 10 алманаха „Капчуци на надеждата”,  в които има произведения, както на членове на дамски литературен салон „Евгения Марс”, така  и на самата писателка Евгения Марс. Председателката на Салона представи и антологията „Ангели над покрива”, издадена със собствени средства от литературен салон „Евгения Марс”, която утвърждава  непреходни национални и духовни ценности и християнски добродетели, толкова  нужни за днешното трудно и грубо материално време. В антологията освен дамите от Салона,  със свои произведения участват и автори като Димитър Коруджиев, Калин Янакиев, Иван Робанов, издателят на антологията Анго Боянов и др. Божидара Цекова изброи и наградите – международни и  национални, които творците са получили през годините. Но не наградите са най-важни, а това че всички те работят и творят със съзнанието за важността на своето дело. Днес, когато повечето хора живеят с подменени ценности и все повече произведенията на големите класици се заменят с електронни книги и интернет издания, Салонът има нелеката задача да напомни за националното ни самосъзнание и българската културна традиция. Така, заедно с опазване чистота и красотата на словото, се възкресява паметта на големите ни творци от недалечното минало. По този начин се осъществява връзката между минало и настояще, изгражда се духовният мост между две епохи.  Честит юбилей!


БОЖИДАРА ЦЕКОВА – ПИСАТЕЛКАТА-АКТРИСА  ИЛИ   АКТРИСАТА-ПИСАТЕЛКА?

  Евгения МарсТочно този въпрос си зададох, след като се запознах с тази чаровна дама – кое преобладава в нея? Дали вродения й артистизъм или точността на описанието и експресивността на изказа. И досега не мога да си отговоря. Може би тя владее и двете неща по равно. Наша обща близка – писателката Ангелина Дичева – ни беше поканила на обяд в дома си. Имах намерение да разговарям с Божидара Цекова и да взема интервю от нея като дългогодишен председател на дамски литературен салон „Евгения Марс”. Но както обикновено се случва с такива хора, разговорът тръгна естествено и без да усетим, вече си говорехме за нещата от живота. Въпреки това обаче с такива хора не можеш да преминеш границата.  Независимо къде се намират и как се чувстват, естетическата изисканост към външен вид, поведение и себеусещане, те кара да почувстваш класата. Беше студен и мрачен януарски ден, а софийската зима отдавна не беше напомняла така свирепо за себе си. Тротоарите, сковани от лед, бяха засипани с прясно навалял сняг. Бях пристигнала първа и я очаквах. Преди да влезе в хола, тя обу елегантни обувки с висок ток, провери прическата и грима си, изпъна безупречния си костюм и влезе в хола, така сякаш се появява на театралната сцена. Един детайл, за който не е необходим коментар.
Разговорът беше интересен, защото, както казва писателката Ангелина Дичева, тя няма да говори за интервюто, тя ще го „изиграе”. Говорихме за нейното семейство и хубавото детство. Идва от богат възрожденски род. Прадядо й Атанас Минчов е депутат и зам.-председател на третото Народно събрание. Единият й дядо е полковник, участник във войните, а другият  загива на фронта. Баща й е с две висши образования – по право и финанси, а майка й с немска филология. Още като дете е била убедена, че ще бъде на сцена – мечтаела е да бъде балерина, но любовта към театъра надделява. И така 25 години на сцената на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов” тя осъществява мечтите си. Но не всичко е толкова лесно и просто. Осъществяването на мечтите  изисква жертви. Големите личности имат смелостта да ги отстояват и силата да правят избора си. И тя прави своя. Избира свободата и професията и плаща цената за това – остава сама със сина си, а съпругът й избира дългият еднопосочен път през Океана. Предизвикателствата пред такъв тип личности ги амбицират, за да могат да преминат през тях и то със съзнанието за свършена работа. Може би за тях е важно всеки един момент от съществуването им да бъде запълнен с нещо съзидателно. Тя осъществява и естетските си виждания в конкретни форми – сама шие безупречните си костюми и рокли, прави бижута – пръстени, брошки, обеци, създава украшения и аксесорари към чанти и облекла. Не можах да се сдържа да не я попитам откъде взима енергия и вдъхновение за всичко това. Тя се усмихна и без да героизира себе си, каза: - „О, слава Богу, това е подадине.” (ударението е на последната гласна). Продължи с усмивка, че тази непресекваща жизненост й е подадена „отгоре”, за което е много благодарна.
Съвременният салон „Евгения Марс“Неусетно минават тези неповторими и заети 25 години,  които тя раздава на ролите си в Сатиричния театър, в писане на пиеси, участие в телевизионни дублажи, турнета с детския спектакъл „Детско утро”, за които шие детските костюми и много други ангажименти. Но така наречената „Промяна”, която настъпва в края на 80-те години, слага прът в колелата на една добре смазана и хармонично работеща машина, каквато е театралната дейност. Сега накъде?  Съвсем естествено е за човек с нейната професия, която владее изкуството на превъплащаването, да потърси подобна изява. Така започва с писането.  Самата Божидара Цекова казва, че „двете изкуства са много различни като форма и близки по предназначение – да пресъздават нещата от живота, да завладяват съзнанието ни,  да облагородяват мислите и чувствата ни, да водят диалог с времето”.  За създаването на типажите в новелите си, определено й помага професията на актриса.  Преди да ги създаде като физически образи, тя вече ги е изиграла  в мисловното и емоционалното си пространство. С подхода на актриса, в съзнанието си тя е прецизирала всеки жест, реплика, емоционалното въздействие на всеки герой, който е оставен сам да определя своята линия на развитие. Най-накрая пише това, което вече е създадено в мисълта. И този начин на пресъздаване е лично нейн похват, продиктуван от работата й на сцена. Наистина героите й в книгите с разкази и новели „Хора сме”, „За обичта и всичко останало”, „Уиски с кубче лудост”  и др. са точно такива.
Безбройни са дейностите, с които се занимава актрисата-писателка  Божидара Цекова, както и наградите и заслугите, които са й присъдени за цялостната й дейност. Бих искала само да спомена, че освен Председател на дамски литературен салон „Евгения Марс”, тя е била дълги години зам.-председател на Съюза на свободните писатели. Един от създателите на фондация „Млади български таланти”, която поддържа музиканти и присъжда награди в конкурси. Създава  и фонд „Иван Димов”, а неговата награда за актьори е трета по значение след „Аскеер” и „Награда на Съюза на артистите”. Божидара Цекова е носител на „Народен будител 2002” и „Народен будител 2008”, както и на много международни награди. Списъкът е безкраен, но по-важно е това, че нейното творчество и обществена дейност са оценени – Министерство на културата й връчва „Сребърен ритон” за принос в развитието на културата в България.      
В разговора ни тя сподели, че е обиколила почти целия свят.Преди да се разделя с нея й пожелах от все сърце творчеството й да бъде едно безкрайно пътешествие в света на красотата и истината.

Снежана Галчева,
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7