ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ДОБРИ!

Начална страница | Интересно | Литература | ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ДОБРИ!
image

На 3 април тази година Добри Карабонев – изявена личност и известен  автор сред българската общност в Чикаго, навърши 70 години. По този повод и във връзка с премиерата на неговия нов роман „Вероника – светицата от Чикаго“, която  предстои на 29 април, поместваме тук  личен спомен и част от романа на писателя. Честит юбилей, Добри! Нека винаги бъдеш обичан от своята публика! На добър час и на „Вероника“!

Виолина Б. ИВАНОВА

СПОМЕН НА ДОБРИ КАРАБОНЕВ:


И сега си спомням как през онази далечна година на миналия век, двамата с Пешо Фотото седяхме на топлия тротоар в една късна лятна вечер. Правех му компания, докато му дойде време да тръгва на работа. Наричахме го Фотото, защото в махалата само той имаше фотоапарат. Пешо беше по-голям от мен с почти три години и работеше нощно време в някаква печатница, където правеха вестници. Беше ми интересно, когато говореше за работата си. Затова, когато ми каза: „Абе, що не дойдеш с мен в печатницата и без това се чудиш какво да правиш!"- Не му мислих много и се метнахме на трамвая. 
Тази нощ за първи път влязох в Държавния полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“. Бях страхотно впечатлен от всичко, което ставаше на етажа. Без да искам, проследих подготовката за печат на вестник „Работническо дело“. И когато го видях по вестникарските будки през деня, изпитах някакво странно чувство. Защото всичко, което беше отпечатано на вестника, аз го бях видял в един друг вид. Пред очите ми изскачаха оловните редове от линотипните машини, снимките, които там горе в наборния цех наричаха клишета.... Този ден разбрах, че бях влюбен в професията на полиграфиста. 

И тъй като бях все още юноша, се уредих с бележка от профсъюзите за временна работа в Полиграфичния комбинат. Тази временна работа продължи цели тридесет и три години. Защото след двегодишната ми военна служба, се върнах отново в полиграфията. През тези години станах свидетел на какво ли не. От неволни печатни грешки до умишлени подвеждащи текстове, които вкарваха хората по етажите  на Държавна сигурност. 
Демокрацията даде възможност за раждането на много нови вестникарски заглавия.  Роди се и вестникът на СДС - „Демокрация“ - първият демократичен вестник в България. Какви вълнения само. Пускаме първа страница, а все още не сме се спрели на „главата“ на вестника. Имаше два варианта. „ДЕМОКРАЦИЯ“ -  изписана с рисувани пламтящи букви и стилна „ДЕМОКРАЦИЯ“ - в плътна висока буква. Йордан Василев, първият главен редактор на вестника, взе двете глави и ги постави на пресата: „Казвай - обърна се той към мен, - само твоето мнение не сме чули!“ - Така взех участие в избора на „главата“ на емблематичен вестник. После гръмнахме шампанското, снимки, пламенни слова, неописуема радост... До ден-днешен съм благодарен на Пешо Фотото, че ме запозна с полиграфията. 
 
Из романа „Вероника – светицата от Чикаго“:

 Chicago, USA
                          .                       

Джак Уилбокс се измъкна с рамото напред през вратата на „Макдоналдс“ и побърза да сведе ниско глава. Носеше малка мукавена табличка с две чаши Кока-Кола, два големи хамбургера и няколко миниатюрни хартиени чашки с подправки. Вятърът и безброй едри снежинки се завъртяха около него и бързо покриха полицейското му яке. Внимавайки да не се подхлъзне, той закрачи все така приведен, предпазващ се от насрещния повей. От ауспуха на полицейския „Форд“ излизаха бели облачета. Мат Никълс, партньорът на Джак, се присегна и отвори вратата.
    - Уау, голяма виелица! За малко да ме събори – каза Джак, подавайки
табличката. – Тази нощ ще е много студено.
    - Имало е и по-студени дни – раздухвайки снежинките, Мат започна бързо да развива хартията от хамбургера си. – Не забравяй, че зимата току-що започва.
    - Не я обичам – каза Джак и захапа топлия хамбургер.
    - Ако очакваш да кажа, че аз си падам по нея, ще те разочаровам – отвърна Мат и намести подалата се кисела краставичка между двете плоски кюфтенца .
Чистачките на колата се включваха на интервали и разблъскваха бързо натрупващия се сняг. Навън започваше да се смрачава. Сензорите на „Форд“-а уловиха вечерния здрач и включиха фаровете. Двамата полицаи, които мълчаливо се нахраниха, смачкаха салфетките и ги оставиха на табличката. Допиваха Кока- Колата, когато познатият делови глас на дежурната се обади.
    - Кой е най близко до гробищния парк на Хигенс  роуд? Вътре е изоставен
лек автомобил. Обади ни се затварящият парка.
Двамата полицаи се спогледаха и се разбраха без думи.
    - Двадесет и пет – четиридесет и пет, поемаме случая - Мат допи Колата си и подаде картонената чаша на Джак.
Той я сложи в неговата и изчака партньорът му да спре до обемния кош за боклук. Отвори автоматичния прозорец и ги пусна вътре заедно с останалия непотребен инвентар..
Светлините на полицейския автомобил се завъртяха и оцветиха паркинга и налитащия тежък сняг. „Форд“-ът се измъкна предпазливо на Менхайм Роуд, спусна се към светофара и с ляв завой бързо ускори скоростта си по Хигенс. Подавайки допълнителни сигнали, полицейският автомобил предпазливо намали на двата светофара и отново увеличи. Още отдалече видяха габаритите на черен джип пред вратите на парка. Когато спряха до него, вратата му се отвори и дебеличък мексиканец застана до прозореца на Джак.
    - Колата е вдясно, по кръговата алея зад онези каменни кръстове. Няма никой в нея. Извиках няколко пъти, но никой не отговори. Не съм пипал нищо. Върнах се до входа и ви се обадих.
    - Ок, чакай тук – каза Джак и затвори прозореца .
Мат включи прожектора и сви умело по страничната алея. Натрупаният сняг по настилката хрущеше под тежестта на колата. Алеята почти нямаше очертания, снегът я бе изравнил с останалата площ на парка. На два пъти усетиха, че излизат встрани. Зад големите кръстове на стара семейна гробница се очертаха контурите на висок джип. Беше почти изцяло затрупан. Вятърът беше моделирал снега по него и му бе придал странна форма. Спряха и слязоха от колата. Фаровете и прожекторът на полицейския автомобил осветяваха значително пространство от  тези християнски гробища. Кръстовете хвърляха зловещи сенки. С раздвижени форми някои от тях стърчаха грозно, напомнящи едноръки просяци.
Двамата полицаи обиколиха колата. Разчистиха снега от двете странични врати и видяха, че е отворена. Ключовете бяха на контакта.








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7