Стихове на Магдалена Бояджиева

Начална страница | Интересно | Литература | Стихове на Магдалена Бояджиева
image

МАГДАЛЕНА БОЯДЖИЕВА е завършила  изобразително изкуство във ВТУ, специалност графика. Специализира илюстрация и оформление на книгата във ВИИИ „Николай Павлович“, София. Участва в международни и национални изложби. От 1995 г. e член на СБХ. Има деcет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания. Автор е на три издадени стихосбирки: „Дните на хората“ - ИК „Сребърен лъв", С. 2000, „Извън циферблата“ - „АТОН“, С. 2010 и „През лупата на времето“ - „Фастумпринт“, С. 2016, илюстрирани от нея.  Втората ѝ книга е свързана с гениалния испански художник Салвадор Дали и е притежаниe на  музеите на Дали в Сейнт Питърсбърг, Флорида, САЩ и Фигерaс, Испания. Магдалена Бояджиева е член на Асоциацията на испанските художници и поети в област Марина Алта. Нейни стихове и картини са включени в известната испанска Антология „Поети на XXI в“.
Магдалена Бояджиева живее и работи в Испания от 2002. Предстои излизането на четвъртaта й(двуезична) стихосбирка „Паралелно присъствие", на български и испански.
Виолина Б. ИВАНОВА

ЖИВОПИСНА ИМПРЕСИЯ С ОБЛАЦИ

Когато се прибирам вкъщи
/без да бързам/
гледам в облаците –
къщи на дъжда.
Душата ми е пълна с облаци
с безкрайно тържество
от облаци и светлина
в картина с балерина на Дега,
излъчващи искряща белота…
Тогава плавно се издигам
лице покрила с облачен воал.
Градът под мен
внезапно се смалява,
съвсем като в картина на Шагал.


ЗАБРАВЕН КОД

Този живот е пътуване –
за да стигна до теб.
Мислите ми са неродени –
спомен от бъдещ куплет.

Този живот е очакване –
стотици години в плен.
Часовниците са стапящи,
за да си спомниш за мен.

Този живот е сънуване,
спомен от друг живот.
Бъдещето сънува,
своя забравен код.

Миналото е огледало,
кубче топящ се лед.
Миналото сънува
бъдеще на поет.

Този живот е картина,
облак сънуващ теб.
Две глави пълни с облаци
във небесен портрет.

Този живот е минало –
сянка търсеща брод.
Бъдеще влюбено в минало
възкръснало за живот.



НЕВИДИМИЯТ МЪЖ
                                                  
   На Салвадор Дали
                      за картината му
                                                     „Невидимият мъж”
                            
 Той е енигмата от съня ми –
 онзи невидим мъж,
 който има дреха от вятър
 и усмивка от дъжд…

Той ме открива отново през времето
в спомена за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.

Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облачна е нощта.


Той е безкраен като морето –
буря, вятър, вълна,
светкавицата в небето,
кратък миг тишина.

Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж
който ме кара да се събуждам
с предчувствието  за дъжд.

ПАРАЛЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ

    Бях на крачка от теб в онзи пролетен ден
    с разцъфтели от обич дървета.
    Бях пчела със душа от нектар и жена,
    с аромат на зелени полета.

    Бях с душа на поет в шестоъгълен свят,
    архитект на небесни алеи.
    Имах дом построен от уханни цветя,
    светъл храм на красиви идеи.

    Безутешно отекваха в здрача
    стъпките ти безпътни.
    И се спускаше лепкав мрак
    като прилеп безплътен.

    Нощем чувам даже дъха ти
    в моето измерение.
    Чувам ударите на сърцето ти
    да отекват във мене.
        
         Ти си само а крачка от мен
         в спомените на друг.
         Всички лястовици при теб
         имат проекция тук.

    Всяка пролет те ще се връщат
    и над мен ще кръжат,
         а при теб ще остават гнездата им,
    някъде там … отвъд.






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7