Стихове

image


Да горим като Керем
Превод: Николай Цонев
Времето тежи като олово.
Викай!
    Викай!
        Викай!
            Викам.
Тичайте,
отливайте куршуми!
                Аз зова!...
Някой казва:
“Ти ще станеш
с този зов на пепел!
Хей, ще изгориш като Керем:
грижи много,
а сърдечни хора малко!
Глухи са ушите на душите!”...
Времето тежи като олово.
Аз му казвам:
“Нека да горя като Керем
и да се превърна в пепел!...
Ако аз не изгоря,
ако ти не изгориш,
ако ний не изгорим,
как ще стане тъмнината светлина?”...
Времето е бременно като земята.
Времето тежи като олово.
Викай!
    Викай!
        Викай!
            Викам.
Тичайте,
    отливайте куршуми!..
                Аз зова!...


КАТО КЕРЕМ
Назъм Хикмет
Превод: КирилДелчев
Оловен въздух ни гнети!
Крещи,
    крещи,
        крещи!
Зова ви и крещя:
“Насам
елате!”
ви зова,
“Оловото ще разтопя!”

Попитаха:
“Защо крещиш?
От своя зов възпламенен
като Керем
ще изгориш...”

Беди безчет,
в душите – лед.
В сърцата глухи мрат мечти.
Оловен въздух ни гнети...

Мълвя им:
“В прах изпепелен
ще изгоря като Керем.
Но ако аз не изгоря,
и ако ти не изгориш,
        и ако ние не горим,
кой ще превърне мрака в ден?”

Във въздуха покълна
плам.
Оловен въздух ни гнети.
Крещи,
    крещи,
        крещи!
Зова ви и крещя:
“Насам
елате!”
ви зова,
“Оловото ще разтопя!”



Ще паднат тихи дъждове
Превод: Николай Милев
Ще паднат тихи дъждове и мирис на земя,
и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.
Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
и храстите ще зашумят, потънали в цветя.
И птички с огнени пера ще литнат на възбог –
ще чуруликат весело на някой стълб висок.
И никой нищичко не ще спомене за война –
забравена ще бъде тя, ненужна вещина...
и нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
ако човешкият род изчезне навсегда.
И пролетта... когато пак пристигне пролетта,
Не ще познае, че от нас веч няма ни следа.


Ще ръми нежен дъжд
Сара Тисдейл
Превод: Кирил Делчев
Ще ръми нежен дъжд, ще ухае на пръст,
Ще кръжатчучулигите в полет чевръст;
Жабешки хор ще оглася нощта,
Цъфнали сливи ще гиздят света;
И червенушки в пламтящи носии
С песни над ниския плет ще се вият;
И кой ли ще помни войната, ще знай
За страшната гибел, за тъжния край?
И нито орел, нито млада калина
Ще плачат,че нашиятрод езагинал;
И Пролет, събудена с изгрева плах,
Едва ли ще знае, че вече сме прах.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7