Стихотворения на Анелия Велева

Начална страница | Интересно | Литература | Стихотворения на Анелия Велева
image

ОТ СБОРНИКА СТИХОВЕ „ЛИЧНА КНИГА“

Анелия ВЕЛЕВА е родена в Силистра, 1956 г. Била е преподавател по български език, литература и френски език. От 1991г. живее в Брест, Франция. Издала е осем стихосбирки, от които една на български, четири на френски език и три билингви. Нейни текстове са публикувани в три антологии за поезия /една българска- „Столетие“ - ИК Славчо Николов и сие, 2001 и две френски - Sur la ligne d’ombre de l’eau, éd. An Amzer, 2001 и Femmes en littérature, éd. L’esprit sauvage, 2009 /. През 2003 г. основава заедно със съпруга си Патрис ФАТ френското издателство за съвременна поезия Littérales. Издателството притежава и годишно списание за поезия, в което често са представени български автори. А. ВЕЛЕВА работи и като преводач от български на френски и от френски на български. Текстове на Анелия ВЕЛЕВА и нейни преводи се публикуват редовно във френската и в българската литературни преси. Нейни стихове са преведени на испански. През 2016 г. излезе  от  печат най-новата й стихосбирка „Лична книга“ /Издателство Ковачев – Силистра/.

                                                                                                                                                                                                                                                              

ЗА  “ЛИЧНА КНИГА“ на АНЕЛИЯ ВЕЛЕВА

Една малка и твърде тежка лична  книга! Книгата е мъничка по формат като малките уроци на живота, без  които обаче не можем да го живеем. А тежестта ѝ се стоварва пряко в емоционалното равновесие на четящия. Книга, в която живеят не само посветените от авторката. Тя отваря корицата си и оголва пред читателя приятелствата, симпатиите, любовта ... Това е онзи плътен и пълен житейски нюанс, дар на зрялата възраст, когато дългът е  свещен, привързаността е повече от  дълг и любовта е прецизност.
Модерният стих, безримен и  непунктуационен, свежда думите до символи, които се тълкуват с помощта на философията и естетиката. Но не чрез парадоксалната и традиционна мисъл на критерия, а с новия, личен, мигновен проблясък за безчет ситуации в съвременния  глобален свят, където си ту победител, ту жертва, но все още - жив, дори след смъртта на най-близките си хора.
Анелия Велева е жестоко откровена преди всичко. Написаното е онова, което тя научава за себе си след стиха. И докосвайки отражението си в огледалото, вярва, че е истинска. Такава е – понякога закачлива, друг път разголена или стоически точна. Не се крие нито в тъгата, нито в мечтанието ... Талантлива и поетична!
„Лична книга“ /да не пропусна/ допълва стойността си с цветните илюстрации, направени от самата авторка. Това е книга спомен от днешния живот, лична като признание и ЛИЧНА като постижение.
                                                                                   Виолина Б. ИВАНОВА 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––Анелия Велева - „Лична книга“, Издателство Ковачев, Силистра, 2016, ISBN 978-954-8198-89-9

 
                            ВЪОБРАЖАЕМА  КАМИНА
 
С гъстия ликьор от зелени орехчета
правен от майка ми преди десет години
гощавах дълго
френските си гости
очаровани
от тъмно-кафявото питие.
Такъв ликьор във  Франция няма
Макар че Дофине Перигор и Гаскон
раждат много орехи тук.
Майка береше плодовете сама
от  ореха в лозето ни  край Силистра.
Белеше ги, киснеше обелките в чист
спирт
напояваше ги с много захар.
Слагаше и още нещо
не знам  точно какво
чакаше година, две
и после ми изпращаше бутилките.
Остана ми само една
но няма да гощавам гостите си с нея.
Ще седя пред камината в мечтите си
ще налея чашка-напръстник  на майка
ще си сипя в друга и аз
ще отпием по глътка и двете
и ще си говорим както никога
в невъзможното минало.  
 
 
            СВОБОДА НА ИЗБОРА 
 
като бесило
на брега на гуреливо блато
като черна пръст след  пожар
като трева след ураган
и като постеля сред слана
е усещането за отвъд
като лунен декор
 
само мостът към  тук
е светлина
 
желанието за
и стремежът  към
са пътя
 
без преувеличение
какво ни остава
като се има предвид
че и подмостието не  е мистерия
 
            ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ
 
Живея много внимателно
по петолинието на ежедневието
„с истински професионален
ригоризъм“
според Кева.
Вглеждам  се старателно
във всеки стрък на минутното
никнене
в микронно-кварковите движения
на сетивата и чувствата
на мислите и идеите си.
Това прави от мен
една завидно компетентна антена
на житейските фреквикции.
Толкова много знам  за себе си
че ми се иска
да започна някакво друго
незаченато още съществуване.
 
Какво ще кажеш, Кева,
за този стремеж
към  професионално обедняване.
 






Оценете тази статия
1.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7