Емилия Иванова експонира книга писана в Чикаго, Лондон и Кюстендил…

Начална страница | Интересно | Литература | Емилия Иванова експонира книга писана в Чикаго, Лондон и Кюстендил…
image

Ако погледнете редакционното каре на нашия вестник "България СЕГА" – Чикаго, ще видите там и името на нашия британски кореспондент Емилия Иванова, която живее и ни пише от Лондон. Ако погледнете редакционното ни каре отпреди 5 - 10 години ще видите, че тя е била и един от нашите чикагски кореспонденти. Но особено атрактивни и вълнуващи са нейните статии, в които ни разкрива радостта и красотите  на своите спомени от... Кюстендил! От своя райски роден кът!
Преди няколко дни, Ема Иванова пренебрегна и Лондон, и Чикаго правейки презентацията на своята първа книга "ПЪТЯТ Е В ТЕБ",  точно там - в своя "Райски роден кът"... Срещата между нея -творецът и почитателите на нейния талант от родната стряха, се превърна в благословено и уникално събитие, защото тя никога не беше забравяла през годините щедрия със своята разкошна природа край и най-близки до сърцето ѝ хора... Като че все още топлите, от печатната машина, книги се сродиха с пъстрия върхар от градинските и планински цветя, с които Кюстендил посрещна своята дъщеря, с нейното първо интелектуално чедо...
Книгата, както е писано в предговора ѝ, наистина е пропита от обич към хората. Тя е стремежът на твореца да отвори прозорец към красотата, в която живеем, но не забелязваме. Напомня ни, че този свят под небето, където пребиваваме, е на всеки. И дава на всеки толкова, колкото и на другия. Че има един висок връх за човека – важно е да го усетиш и възприемеш - Любовта към Ближния и нашия Свят...
Попитах я кога, къде и защо Емилия Иванова стана сеяч на Българската духовна нива?

- Там в Чикаго - ми каза тя, - когато усетих чрез душата си енергията, която ме обкръжаваше. Когато намерих пак там в храма Теб, седнал на първо място говорейки със себе си мълчаливо. Беше 1998 или 1999 година, мисля. Пожела да търся рекламодатели. Имах свободно време за никъде, хареса ми предложението ти. Това ми даваше възможност да се срещам с различни националности, облагородявах себе си в срещите с градивни хора. Нямах нищо друго там освен  мен. Имах само душата, с нея заедно търсехме коя съм. Целта ни беше да изцелим неправилното негативно мислене, което да ме доведе до правилното мислене на моето истинско АЗ. Исках да позная себе си. Разбирах, че се намирам в кълбото Земя, където всичко е Едно цяло. Но разумът - егото , отричаше това и тялото приемаше, действаше на това отрицание. Търсех най-доброто и се носех по-вълните на своите очаквания. Стоях на същото място, потъвах в морето на желанията, не се вслушвах в своите чувства. Не ги зачитах... Тогава още не разбирах, че тези мои чувства са моята истина. Носех товар на гърба си, страхувах се да мисля за себе си.
Мислейки за мама, едва сега разбирам, че пак тя ми помогна отново и там. Разхождайки се сред бляскавите сгради на Чикаго, аз се възхищавах на обкръжението сред което бяхме, а тя, милата, ме гледаше и питаше: "Еме, ти ли си, майко? Забрави ли нашата Земя, забрави ли нивата, която ни хранеше с най-сладката храна, хрупкавият пипер, сочните ябълки от полето? Тук дърветата са само шума, а нашите раждат, ах как раждат, огрявани само от Слънцето! Ела си с мен у дома. Там има всичко."
Не се завърнах. Парите ме оставиха там. Но, носталгията ме теглеше от другата страна. Там, в моята долина беше много красиво, тя не беше заразени от ГМО...
Прибрах се, но отново късно, мама я нямаше. Пак бях сама. Заминах в Лондон, там пак като че бях в Чикаго. Къде бях? Коя съм? Продължих да изучавам книгите на мъдреците, тази наука помогна да отворят очите ми друг прозорец към света. Знаех вече много, исках да го споделя, там в града си оставих много обичащи ме хора, които ми даваха от сърце всичко, което имаха, аз бях длъжна да им дам това, което аз имах.
Направих го. Това е всичко, което мога за сега. Книгата... Която е сентенция от моя живот, от това що го имах от родното място, от това, което научих по широкия свят, от казаното и написано от учени глави и таланти...
И пак останах очарована и щастлива от факта, че в моя роден град отново ми дадоха - повече и от преди! Масата беше затрупана с цветя, тези хора, много от които тънеха в нужда, бяха прегърнали в ръцете си фантастични букети и донесоха към мен чрез своите цветя своята любов.С колко много топлина сърдечност, внимание, уважение мълчаливо говореха тези свежи символи. Станах да изкажа и моята любов, че вечно ще остана  вярна на корените си. Че и в следващите ни разговори и писмено слово ще направя всичко по силите си да върна вярата им, че те могат, могат много повече от преживяното и направеното до сега...
Ние живеем в рай, слънцето ни обича повече от много други народи, дава ни с топлината толкова много плод! И защо не се поливаме с неговата топлина от доброта, добронамереност, добросърдечност? 
Загатнах им, че  ние  сме като гората - корени, ствол, стъбло, клони в листа, падащи като нас, възраждащи се на пролет за нов живот.
Исках да ме разберат, че ние сме "Едно цяло", може ли капката в океана да е отделна от другите? Можем ли ние да живеем поотделно в кълбото Земя?
Никой не прави дните ни. Всеки прави своите , а те правят Цялото…
Не успях във всичко което исках да споделя... А цветята до мен ми говореха мълчаливо. Порадвай се на нашите ухания от обич от всички донесени към теб, Емилия, за всичко си има време. Седнах изведнъж. В лицата на всички пред мен виждах тръпка, викаща щастие, щастие по нещо забравено, но седящо вече запечатано в душите им. Някои бяха го затворили в своите клетки с разочарование. Но и мнозина вече знаеха, че могат много, могат още, стареем, но имат в старостта мъдростта на времето, която не са реализирали, и беше така, защото бяха забравили ВЯРАТА, но тя още е в тях. Те само трябва да я възкресят отново. Това е всичко, което им е нужно. За нея Матей в Новият завет /19 - 21/ казва, че когато учениците запитали Иисус "Защо ние не можем да изгоним беса?" ... А Исус им рече:"Заради вашето неверие. Защото истина Ви казвам, ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще наредите на тази планина: Премести се оттук.! И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за Вас"
Любовта, лудата, чистата, истинската, която носех в душата си към всичко ме прероди.
Страданието, приятели, има двете страни: показва кой се похабява или облагородява...
Не бих могъл да прибавя нищо по-добро към тази изповед на Емилия Иванова, нашият кореспондент и автор на "Пътят е в Теб", книга, в която е вградена благородната Надежда - да възроди нашата Вяра, нашата Любов към Ближния и нашите старания за един по-добър свят.
Климент Величков
"България СЕГА",  Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7