Емигрант или не „Пролетта на емигрантите” е за всеки, решил да остане у дома.

Начална страница | Интересно | Литература | Емигрант или не „Пролетта на емигрантите” е за всеки, решил да остане у дома.
image

Къде сме у дома? Там където е сърцето или там където са приятелите ни?

ПРОЛЕТТА НА ЕМИГРАНТИТЕ           

Народът на Нулиа е доведен до мизерия и отчаяние в резултат на лошото и корумпирано политическо управление. В страната се шири  полицейщина, масово подслушване, терор и страх.

Между отделните кланове във властта текат жестоки, изобретателни  сблъсъци за надмощие. Главните герои сред  управляващите, Вожда, Клюна, Глигана, Джокера, Плъха, са обсебени от бесовете на алчността, разрухата и сексуалния нагон, доминирани от „сянката на животното”, според определението на един от героите. 

Месец преди изборите в Нулиа се завръщат десетки хиляди емигранти, ръководени от организацията „Освобождение”, чиито водачи под секретност работят за каузата от Париж и Лондон. Целта им е да катализират гражданския процес и заедно с останалите нули да спечелят изборите и променят политическото статукво в страната.

Освен ръководителите на организацията – Радикалния, Пророчицата и Дипломата, се открояват младите Виктория и Максим, между които пламва любов, както и техните близки Теди и Марта, приятели, журналисти и други. Между тях се случват любопитни събития, романтични изживявания, вдъхновени постъпки.  

Властите са, изненадани от неочакваното нашествие на толкова много свободни и независими хора, се противопоставят с всички възможни средства. Обявяват извънредно положение, променят закона, за да не могат емигрантите да гласуват, подготвят обезглавяването на емигрантската организация. 

Избухват масови протести и въоръжени сблъсъци. При опита на специалните части и пара военни формирования да бъдат отстранени ръководителите на „Освобождение”, загива Виктория. Смъртта й предизвиква масов протест, който парализира столицата на Нулиа и принуждава президента да наложи вето над новоприетия закон.

Сложено е началото на продължителна битка. 

Подобни битки предстоят и в други държави. 

В резултат от пробив и генно инженерство в галактическата система част от човешките души на Земята са превъплътени души на животни. Хората трябва да отвоюват своите страни от джунглата и „сенките на животните”.

  

Звездите са направени от копнеж и неизвестни минерали.  

Това е вкусът, който ми оставя очарованието от романа „Пролетта на емигрантите”, сервиран с няколко глътки розе. Аромат с дъх на неизвестност, страх и трепет, страст и еротични шепоти, звезден прах и копнеж, необикновеност с крила на синя пеперуда. Това е послевкус, който вибрира върху сетивата от всяка страница на най-новото заглавие от Сиела. 

„Самото писане започна през февруари миналата година и завърши края на февруари, по време на бунтовете тази година. Но гражданското ми отвращение от мутрите и чалгата се натрупва с годините.” – споделя авторът Калин Илиев.  За себе си казва: „аз лично живея в няколко турболенции едновременно - творец, предприемач, политическо животно.”  В „Пролетта на емигрантите”, впечатляващи са сънищата на героите. Те сънуват не само в прегръдките на Морфей. Сънищата им наяве придават плътност на образа, правят го триизмерен. Такава е творческата линия на Калин Илиев. Има я в много от пиесите му, както и в първия му роман „Последният пощальон”.  Другата постоянна тема, този път изведена сюжетно и философски е за човека и животното. Тезата е вплетена в годишния реферат на един от главните герои - Макс, озаглавен „Сянката на животното”: „Част от  душите на хората, които живеят сега на земята, в някои от безбройните си превъплъщения са били животни”.

Пролетта на емигрантите настъпи много преди астрономическата поява на едноименния роман. На първи май, символично и някак предизборно партизански на вид позиви внушиха алтернатива на бъдещите гласоподаватели. Оказа се маркетингова каламбур, която за малко светна лампата на надеждата. Форумите прегряха до високите нива на температурната скала. Кога емигрираме от мечтите си? Как става така, че отстъпваме онези 21 грама пространство за да се нанесе в тях  животното? Това са въпросите, които романа алармира в света на духовна нищета. Образите с прозвища на животни в романа все повече заприличват на образите, лансирани от медиите. Кръвожадните за сензации  биха попитали кои са ежедневните еквиваленти на Плъха, Клюна, Заека, Глигана и Джокера. Всеки е свободен да открие в потока на информация своя антигерой.  Усещането ми е, че скритите образи на страха и секса, понякога изплуват по-витални, дори от телата, които са взели под наем. Страхът е изправен пред бездната. Тогава уплашен отстъпва мястото на прераждането. Другият образ е сексът. „Сексът е многоизмерен инструмент в романа. Първо - противопоставяне на секса на животните на едните и секса в любовта на другите. После - сексът и властта. Накрая - сексът като виталност и разголване. Ако трябва да цитирам Фриц Цорн от романа "Марс", той казва, че двете крайни състояния на човека са ракът и оргазмът. „ – споделя автора. Страстите описани в Пролетта на емигрантите минават през палитрата на влюбена младежка емоция, безскрупулност и секс, еротика в еднополова любов и убийство. Алчността има лице, което в дванадесетия час се превръща в сърце. Опитвам се да си го представя като филм. „Особен филм, казва Калин Илиев и допълва - с художествени инвенции, нещо като анимация. Може и линеен, в стил сериал”.  Питам се, ако пророчеството се е стопило в лапите на ежедневието, кои са новите животински прозвища. Отговора на автора ме изважда от вцепенението: „Описаното от мен е пред нас. За съжаление. Прозвищата са същите. Трябва да удвоим усилията, вярата и стръвта си за победа. А тя няма да дойде никога докрай. Борбата между доброто и злото е вечна. Мирисът на свобода и желание за демокрация е по важен, отколкото целта към победата.” Футуристичен, пророчески, завладяващ са определения бледни за плътността на романа „Пролетта на емигрантите”. Изчерпа ли се понятието Емигрант в света глобализиран, еманципиран и самодостатъчен. Виртуални ли са младите или както вярва Калин Илиев, ще разкъсат оковите на компютрите и ще се върнат към общуването? Къде сме у дома? Там където е сърцето или там където са приятелите ни? А душата? Тя застрашена ли е от космическото генно инжинерство? Кое е поколението, което ще отведе човечеството в следващата Златна ера? Има ли там място за политици с животински прозвища, попаднали в паяжината на секуално-властовата зависимост, описана в романа „Пролетта на емигрантите”. О, бедний ми Фройд! Къде се объркаха нещата, че древното китайско пророчество да живееш в интересни времена, подмина теб и застигна нас – съвременниците на скока от ръба на Космоса. Емигрант или не „Пролетта на емигрантите” е за всеки, решил да остане у дома. Там, където душата живее в хармония със страстта на благородното животно.


Ива Екимова
в. "България СЕГА"

 





Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7