Екатерина Григорова

Начална страница | Интересно | Литература | Екатерина Григорова
image

Екатерина Григорова е родена в гр.Добринище през 1975г. Завършила е
магистратура, специалност „Новогръцка филология” - СУ „Св. Климент Охридски”. През 2003 г. е стипендиант на фондация “Уранис” – Атина. През 2006 г. защитава докторат по новогръцка литература в СУ „Св. Климент Охридски”, катедра “Класическа филология”.
От 2007 г. е редовен преподавател в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Водила е теоретични и практически дисциплини като хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”.
Автор е на множество публикации поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература и култура. Нейната стихосбирка „Фарадеев кафез” (изд. Жанет 45) е номинирана и удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс  за дебютна литература „Южна пролет” 2013.През март 2013г.Екатерина Григорова е номинирана за редовен член на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА – Чикаго,Съединените Щати.
Да и пожелаем НА ДОБЪР ЧАС на страниците на в.„България Сега”

Георги Витанов БОГАТ
www.bulgariasega.com

----------------------------------------------------------------------------------
стихотворения



Мечката *

стъпва в смъртта си.
Бави се.
Какво е това масло, дето капе
от ноздрите й?
Какъв е този мирис на рози?
Бог се смее в очите й.
Боровете й се покланят.
Този концерт е за нея.
Алилуя!
Пейте, ангели.
Плачете, цигулки.
Органът на сърцето й проговори!
Свирят гърдите на мечката.
Барабани!
Не спирайте този щурм от небето!
Радост е, че съществуваме.
Радост е, че ще умрем.
Розите миришете, момичета!
С басмената нощница на вечерта
хвръкнете!
Нека мравуняците не пресъхват.
Нека жабите се любят.
Лакримоза, Лакримоза.
В сърцето ми лети цигулката.
Органът ме разтреперва.
В кръв се давят устните ми,
когато те целуна.
Когато целуваш очите ми,
лумват катедралите.
Мечката е изморена.
Дайте й трошица хляб.
Целунете я право в устата.




* Представените стихотворения, с изключение на първите две („Мечката” и „Американски дневник”), са от стихосбирката “Фарадеев кафез” (2013).





Американски дневник

Ден първи
 
Сбогуваме се на летището
С въпросителна нежност.
В самолета изглеждам няколко концерта.
Колената ме болят и се разтъпквам на всеки половин час.
Рейнджърка с бицепси, измити от
Скулптор, получава телефонно обаждане.
Полетът закъснява заради нея. Някой близък е починал внезапно.
Другият рейнджър се отдава на радостта от завръщането в родината.
Сладкото американско бърборене за родината е нещо като нашата чалга.

Ден втори

Митко ме чака, както е обещал.
Светла трябва да пристигне от Чикаго, но я няма никаква.
Чакала ни на друго място. Бременна е в петия месец,
А подскача като войник – забравяла, на моменти, каква е.

Ден трети

Палим свещи за празника на седмия ден.
Светла казва молитва и сигурно мисли за Ицках.
По телевизията тече предизборният дебат между Обама и.

Ден четвърти

Само от балконите на най-богаташките къщи от квартала на Бил Гейтс
Падат американски знамена.

Ден пети

Дъжд.

Ден шести и ден седми

I

Снок(у)алми
Бушуващата пелена на смлян гняв
Аз се изкачвам на една скала за да ме снимат
Заставам в добра поза – сред белотата
А отзад пропадащият въпрос
Се разбива в главата ми




II

На връщане мълчахме.
Пазехме си силите за утре – когато
Щяхме да разгледаме музея
На изкуството.
Не знам защо спряхме пред столовете.
Дадохме си знак на три всяка да посочи този стол, който
Й харесва най-много.
На три, след мигновен хикс, палците ни образуваха стрелка
Пред миниатюрна дървена табуретчица.
Сбутахме се, както винаги, за незначителна гледна точка.

Ден осми

Езерото. Деца се плъзгат с дъска по мокрия пясък след вълната.
Пробегът е около петнайсет метра в щастливия случай.
После телата отскачат и пробягват с високо коляно още пет.
Кеят е почти пуст – 
Двойка с куче,
Плувец от Къркланд и
Жена без занимание.
 
Ден девети

Ричи е изчезнал. Изпадаме в паника –
Котката е обичното животно на дома.
Ще ни убият – убили сме котката.
„Бягащи, мигащи, светещи”.
Стените се накланят, за да попаднем в друга врата.
Когато дългокосата стопанка се връща,
Просто отваря шкафа с Ричи.



Понякога утрото

Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина –
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.




Залози

Слизам от трамвая и виждам:
два гълъба се бият като петли.
Рундът не обещава победа за никого,
а няма как да се изреже и една малка част
от спектакъла, така че да си помислим:
„първия“ или „втория“.
Лично заложих и на двамата, защото тези
безцеремонни любовници, изглежда, се обичат.
Сега вървя по-нататък, лекият наклон надясно
подхлъзва не само мен – птиците се завличат
надолу, удрят се в краката ми като криво шутирана
топка, само че топла, и отначало това ме изплашва.
Подритвам ги с глезена, понесъл тежестта им,
а те се връщат и чисто и просто ме ползват за опора.
Отскачам назад – аеродинамичен футболист, –
те ме догонват и закълбяването им резонира –
даже се изчервявам, като си казвам, че е добре да се успокоя.
Така по-бързо ще свършат и всички ще са доволни.
Помислих си го, но нямах куража да се забърквам.
Оставих ги настръхнали от раздялата.


Благотворителност

Понякога виждам в меланхолията на ръцете ти
себе си – малка и спретната –
да събирам кестени с хищната невинност
на младостта.
Не трябва да се поучаваме с нея.
Ръцете ти бяха твърде силни за моята крехкост.
Едно старо знаме можеше да ни спаси
от натякването за безполезност.
Някакъв сатенен плат и илюзията за радост.
Син или жълт – не е за вярване, че предпочетохме
бялото. Струваше ни се идеално за заличаване на
целувките и срама.
А после и това даряване на стари вещи
за бедните. Искахме да подкрепим остатъка от
достойнството си
без да ставаме приятели с живота им.
Какво ни интересуваше той?



Самолет

I

Това, с което те превъзхождам, е тази болка, замаяност –
с която ме превъзхождаш.
Броя числата, градусите в термометъра
и вдигам врява до небето, щом зърна кръженето на орел.
Хей, това, с което те превъзхождам, са тези крясъци.
Аз мога да фуча, да чупя вилици.
Мога да мълча като аутист – разклащайки само
кокошарника вътре.
Пеейки с децата, които минават през слънцето.
Мога да играя степ, рокендрол и да цвиля.
Да разперя ръцете си като самолет –
ако не си на борда, ще се разпердушиним.


II

Слушай, недей да се държиш така,
сякаш те изоставям.
Да дишаш тежко, в кестените да
разбиваш главата си.
Ти – който отвори моя череп,
ти – който не спря да
дрънкаш колко е хубав животът.
И там вътре да слагаш масата,
да се прекръстваш с мен пред
всяка пожълтяла дъскорезница.
Слаба съм, в главата ми е кацнал
самолет
и какво ли не лети –
чаши, обувки, мравките
полузашеметени.
Един ръждясал нож –
на никого вече не служи,
косата ти – като топъл балон.




Ти

Имам те от песента, която веднъж изпя.
Танцуваше в колата, мяташе се
като че ли си на петнайсет.
Да му се не види – беше точно така
и в оная минута бях твоя майка –
почитателка с разбито сърце.


Безбог

I

Седим с теб до огъня
Аз паля цигара от звездите
Езерото на Безбог блести
А клековете се люшкат
Невидимо – като черно море
В топлината си
Като гласа на Рокия Траоре
И ме питаш – защо музиката е
Толкова велика
Защо те вцепенява женският
Глас
Река ли дими или небето
Изтича
Естествено че не мога да отговоря
Стискам една борова игличка
Между зъбите
И ти имаш такава
Заспиваме с тях

II

Даваш ми круша
И ме наричаш
Мила
Знам какво означава крушата
Знам какво означава лепкавият й сок
Мила е най-хубавата дума
По-хубава и от любов
И от млякото на звездите
Амфора с трънчета и африкански
Мъниста
Дървена свирка от гърдите ти
Сякаш казваш наведнъж
Кърмя те с ръцете си и не сънувам








Оценете тази статия
2.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7