Костадин Жеков

image

Стихове от книгата му "Лирика и разкази"

Музикант на свободна практика - 1973 - 1991 г.
Дисководещ на свободна практика - 1991 - 2001 г.
Тонрежисьор,музикален редактор,автор на рекламни аудиоклипове,автор и водещ
на музикални радиопредавания за българска и англоезична поп и рок музика в УКВ Радио
към РТВЦ - Хасково от 1992 до 2002 година.Реализирани интервюта на живо в ефир със
звезди от българската поп и рок сцена.
Издадени книги в България - "Корени към дъжда" - 1997 г. - поезия,"Първият щрих" -
2001 г. - разкази,"Лирика и разкази" - сборник - поезия и проза - 2012 г. - намиращи се в
библиотеките на България,Las Vegas Public library и Chicago Public library - Harold Washington.
През 2004 година в България К.Жеков представя самостоятелна фото-изложба "До Чикаго
и напред!" с първите си фото-находки от САЩ.На четвърти юли,2011 г. той активира собствен уеб-сайт http://www.chicagoworldpictures.com за любителска художествена фотография, който за една година има над 32 хиляди посещения без никаква реклама.
     През 2005 година К.Ж. реализира демо-записи в Еванстън,Илинойс с композитора -
мултиинструменталист Алфред Томпсън в звукозаписното му студио за негов авторски албум.
     Костадин Жеков е роден през 1958 година в България и от 2002 година живее в Чикаго.



Картина

Видях,че бялото привлича светлината.
Зеленото погалих - да расте тревата.
И златно толкова оставих - за нивята.
Червеното си търси още аромата.

Оставих черното за рамката - едната.
А синьото защо забравих - за водата?!
Ще ни се сърдят и Земята и Луната...
Къде са вятъра, гората и цветята?!
 
Погледна ме синьото с усмивка позната.
Зад клепачите си ти - само жената
с тези очи - над болката и самотата,
със тези две слънца - огън между два свята!
 
И светлосиньо между облаци се мята...


Моите утрини
 
 
 
Утрини - с твоите зеници.
Утрини - с улици безлюдни.
Утрини - с хор небесни птици.
Утрини - с дървета ранобудни.
 
От косите ти - слънце извира,
сънуваш още вечерта ни.
Твоята усмивка в мен се взира
през бисерни звезди събрани.
 
Мои утрини тихи - с морето,
накъде ли без дом сте поели...
Между нас е времето, което
с толкова миражи са ми взели.
 
Задръж съня във мигли гъсти -
със тишина ще те принудя.
Рисувам въздуха със пръсти
и ме е страх да те събудя.

Китарата

на М.Русев 
 
Китарата стене,
китарата диша и срича,
смее се, плаче и пее...

Свистят гневно струните,
а после се вричат -
горят и мечтаят - обичат!

Шептят струните -
за тишината...
Гласът на китарата
знае само Душата!

Постфактум

На грозните поети
асансьорите им спират
между етажите.
 
Красивите поети
си остъкляват
фасадите.
 
Мъртвите поети
си вият стъпалата
над комините.
 
Балконите
на живите поети
още нямат парапети.

Присъда


Българийо - самотна чайка,
ти - тъща,мащеха и майка,
защо оставиха те вечно жалка -
в антрето на Европа - изтривалка?!
 
Най-овластените се сбиха -
във тебе вярата изтриха!
Избрани да те отстояват - пиха,
продадоха те и се спазариха!
 
Българийо - ранена чайка,
тук сушата я няма вече!
Преди да станеш малка запетайка,
бъди ми за последно първа майка!






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

Мина Карагьозова на 24 Януари, 2013 10:57:44
avatar
Много нежен поет. Наистина "Балконите на живите поети още нямат парапети." Те не са и нужни на летящите хора.Болката за България докосва душата.Душата, коята единствено знае гласът на китарата...
Съгласен Несъгласен
14
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7