За Алеко, от Чикаго…

Начална страница | Интересно | Литература | За Алеко, от Чикаго…
image
Алеко Константинов

В този брой продължаваме с откъси от знаменитата книга на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”. Припомняме си с това, че вече се навършиха 150 години от раждането на „Щастливеца”/13 януари 1863 г/ и 120 години от също така великото за времето си Чикагско Колумбово Изложение /1 май – 30 октомври 1893 г.
Заедно с Алековите страници от неговия уникален пътепис, с който „Новият Свят” стана отдавна популярен в България, Ви показваме и уникални снимки, които ще ни убедят, че Чикаго, където живеем и работим днес, е бил още от „старо време” огромен и много трудов град…
И да повторим още веднаж: грандиозното Чикагско Изложение през 1893 година е било разположено на площ от 630 акра в Джаксън Парк и Midway  Plaisance.  Простира се от Stony Island Avenue на Запад, 67-та улица на Юг, езерото Мичиган на Изток и 56-та улица на Север. Midway Plaisance, част от експозицията, е тясна ивица земя между 59-та и 60 улица и се простира на Запад от Stony Island Cottage Grove Avenue.

Климент Величков 
в.” България Сега”, Чикаго


Алеко Константинов

До Чикаго и назад

/Откъси, посветени на Изложението/

Вид от Централната част на Чикагското Колумбово Изложение, 1893 г.… Утре рано сме в Чикаго. Ние предварително знаем на коя станция ще спрем, в
кой хотел ще слезем и где се намират те по плана и сутринта, когато кондукторът
извика: "Станция на 27-а улица", ние знаехме, че тази е нашата станция, и
слязохме с чемаданите в ръка. Разгърнахме плана и се упътихме из улиците с
чантите; кривнахме наляво, надясно, догдето съвсем забъркахме пътя; но една
пътеводна звезда блесна на срещната страна на улицата - тази звезда беше едно
заведение с лаконически надпис "Pilsner Bier". Тука има немци, ще можем да се
разправим. И наистина, след двайсет минути ние излязохме от туй спасително
учреждение и по указанието на стопанина му позвънихме в една къща отсреща. Там
ни посрещна една стара немка и ние условихме у нея една стая (другите бяха
заети) за 8 дена да платим 9 1/2 долара. По-евтино от Кутловица!
… Без да почиваме, ние тръгнахме към изложението, като решихме, че няма да се отбиваме,
догдето не намерим в българския отдел г. Шопова, нашия представител. За вход на
изложението се плаща по половина долар. Минахме край цял ред красиви и богато
наредени павилиони на отделните щати, пресякохме, за да съкратим пътя,
галериите на изящните изкуства, изминахме южноамериканските павильони,
прерязахме рибното заведение, избиколихме зданието на правителството и влязохме
в колосалното здание на мануфактурата и свободните изкуства. Вие трябва да сте
били на Пловдивското изложение и знаете големия павильон? Той беше доста голям,
нали? А пък в двореца на мануфактурата в Чикагското изложение може да се помести
не само цялото наше първо Пловдивско българско изложение, но могат да се
настанят и всички жители на втората българска столица, заедно с всичката им
покъщина, па и с живата стока отгоре. То е 1687 на 787 фута, или 1 327 669
квадратни фута (който обича, нека му прави сметка на квадратни метри - аз нямам
време). Тази постройка изглежда отвън масивна, с вар помазана, от страните има
колочади, стените са украсени с орнаменти; стряхата е железен свод, покрит със
стъкла. А вътре в този гигант са построени стотини павильони американски,
европейски, азиатски и други.
…Г. Шопов, винаги любезен, постоянно преподава на американците география по
картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с
бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна
си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по- голям
ефект е прекръстил на "тъй наречения земен рай". Американките, жъдни за знания,
зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят "Oh, yes! Oh, yes, all right!"

Северният терминал на ИзложениетоПри г. Шопова имаше трима-четворица помощници, които криво-ляво
удовлетворяват любопитството на посетителите. Американките много се вглеждат в
нашия майор. Пипат му еполетите, разглеждат декорациите му, жълтите копчета,
червените ширити, повдигат мундира. Те, горките, не виждат офицери - любопитни!
И нашите им разправят, че ние имаме силна армия (Oh, yes!), че победоносна война
издържахме (Oh, yes!), че в случай на война ние двесте хиляди души можем да
турим на крак (Oh, yes! Oh, yes!). "Туй са офицерите, а тези ли са гражданите и
гражданките ви?" - любопитствуват посетителите, като указват с очи на шопа и на
булката. Те не знаят различие в костюма на гражданин и селянин.
Г. Шопов се показа крайно любезен към нас. Той ни даде общи указания за
любопитните места в изложението; сам ни придружи из целия Midway Plaisance и
тука, в турското село, ни угости с обед. Но вие не знаете какво нещо е Midway
Plaisance! Слушайте: като продължение от всемирното изложение и като необходимо
допълнение, построен е един, да го наречем, панаир, около три (чакайте да не
сбъркам!) километра надлъж. В този панаир ще видите целия свят. Той е
най-любимото място на американските посетители. От сутрина до 11 часа вечерта,
когато се затваря изложението, тука е препълнено с хора от всичките части на
земното кълбо. От входа още виждаш една дълга улица, пълна с посетители, а от
двете страни на улицата всевъзможни любопитни и увеселителни заведения и цели
села от всичките части на света. Шум, вик, музики, тъпани, зурли, даарета,
зилове, чалми, шалвари, цилиндри, кринолини, фустанели, силяхлъци, американци,
негри, европейци, китайци, японци, дахомейци, островитяни, лапландци и нашия
софийски гражданин г. Айвазиян, с неговата в турко-мавритански стил барака.
Чакайте. Преди да се задълбаем из Midway Plaisance, да се поспрем при бай
Айвазияна. И г. Йовчев е тука. Той познава слабостите на американците, знае
добре английски и помага на г.Айвазияна да разхвалва и разпродава "Bulgarian
curiosities". Това е и надписът над павильона. На първи план около бараката са
изправени манекени, облечени в шопски мъжки и женски костюми. От двете страни на
входа има джамлъци с всевъзможни стари и нови монети, с пощенски марки и карти;
на другите две страни, които също са отворени, разложено е всичко, което
Айвазиян е могъл да накупи от нашите селянки в течение на няколко години: шити
пешкири, кърпички, чорапи, лапчуни, обици, чепрази, пръстени и стотини дрънкала,
с които се кичат селянките. Вътре бараката е декорирана с килими, по които са
окачени гайди, кавали, тамбури, бъклици, рогове, кастери, арестантски кесии и на
дъното една восчена фигура, облечена като булка, накичена с цял арсенал монети и
металически украшения, със замрежено от косици лице и с огромно чемширено
ветрило около главата. А от двете страни на булката, на стената, са закачени
портретите на българския княз, на президент-министъра и на военния министър.
Айвазиян седи на касата и поглежда недоверчиво, под вежди, любопитните
посетители. До една маса в кьошето седи по турски върху сандък, постлан с килим,
някой си българин, Ганьо Сомов, с антерия, с широк червен пояс и безконечни сини
шалвари и пуши цигара с едно дълго, черно, с янтар на края, цигаре. Пред него на
масата са разложени няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината
празни, останалите напълнени с терше. Г. Йовчев и още един помощник се разправят
с "мющериите" и най-добросъвестно удовлетворяват неутолимото любопитство на
американките. Айвазиян се обажда сегиз-тогиз:
- А бе лаф пара не чини, защо не им кажете да купят нещо.
- Защо й искаш един долар за ножиците бе, искай и два долара. Позавърти я
малко, кажи й, че тези са стари ножици, няма ги вече в България; кажи й, че от
Насрадин Ходжа са останали. Насрадин Ходжая калм - тъй й кажи.
- Я виж там онзи абдал какво иска.
Около "булката" се набрали няколко американки. Помощникът им обяснява
надълго и широко частите на костюма и сватбения обред и им откъсва от чемшира по
две-три засъхнали листенца. Те си отварят чантичките и старателно скриват
сувенира. Айвазиян се обажда:
- Земай им по пет цента бе, нали ги видиш какви са будали!
Посетителите отиват към масата на бай Ганя. Гледат мускалите, миришат ги и
разпитват нещо. Бай Ганьо не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с
цигарето и чете броениците:
- Е че като не ти проумявам, къзъм. Я ела тук бе, Герги ли ти беше името, я
ела, мола ти се, виж на тази какво й се иска.
Аз седнах на сандъка при бай Ганя. Той ми разправи, че е пратен тука от
един цариградски евреин да продава терше. Трийсет дена се клатил из Средиземно
море и Атлантическия океан, догде стигне от Цариград до Ню Йорк. Омръзнало му да
седи и в Чикаго.
- Бамбашка свят - оплакваше се бай Ганьо, - студен свят. Па и женските им
хептен заиф работа. (При тия думи бай Ганьо презрително изгледва посетителките.)
Е друго са нашите хора, жените, гледаш го, едро, червено, здраво, пращи, дявол
да го земе!
Бай Ганьо обръщаше разговора все към "женския въпрос".
На г.Айвазияна търговията отиваше твърде зле, според думите му, но той
имаше надежда да разпродаде повечко "рядкости" в последните два месеца,
септемврий и октомврий, когато, след летния сезон, по-заможните американци ще
посетят изложението. Той има цял музей от българските куриозитети и голяма част
от донесената му в Чикаго стока стоеше още в митницата. Няма средства да я
изтегли - искат му безбожно мито. Този труженик заслужва повече внимание и
поддръжка. Той не се отчайва. Ако не сполучи в Чикаго, кани се да иде в Лондон
или на изложението в Сан Франциско.
В павильона на г. Айвазияна имаше и трети търговец, едно еврейче от Русе,
което бе донесло за продан пощенски марки; но като видя как отива търговията,
продаде марките на Айвазияна и си замина за България.*
… Тръгваме навътре из Midway Plaisance. Наляво ти предлагат да видиш
златни рудници в Колорадо; надясно - да видиш електрически театър. Где? - В
Колорадо. В миниатюра в разрез са представени всичките галерии в огромната
рудница; а с помощта на един сложен механизъм пред очите ти се извършва същата
работа, както на самото място; миниатюрни работници копаят в подземните галерии
и товарят във вагоните рудата; други я претоварват в котли и я издигат към
повърхността. Асансьори постоянно се качват и слизат. На върха самите заводи, от
които и към които сноват миниатюрни тренове…






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7