ПРОФ.ЮЛИАН КИРИЛОВ

image

Роден на 31 октомври 1952 г. в Търговище. Завършва с отличие Медицински академия  - София. Още като студент, насочва своето внимание към приложението на електрониката в медицината. Изобретенията, които прави в тази област, впоследствие му отварят пьтя към САЩ и от 1991 година той живее и работи в Ню Йорк. През 1995 год. става член на Нюйоркската академия на науките.
Неспокойна и чувствителна натура, надарен с остра наблюдателност и интерес към хората, още като млад лекар във варненските и добрички села започва да пише стихове и разкази, чийто обект са местните колоритни хора. Повечето от разказите му за селото са създадени там, където е работил. Те съхраняват свежестта на възприятията, сочността и самобитността на народния характер и говор.
В САЩ  Юлиян Кирилов продължава да пише. Разказите и фейлетоните му са изпълнени с добронамерена ирония и незлобив сарказъм,с едно намигване към читателя. Те са отражение на автентичните преживелици на човек, намиращ и в далечната страна нишките, които го свързват с родината. В лелеяната обетована земя авторът отново се натъква на живописен и разнороден български типаж - все хора, притежаващи всички плюсове и минуси, като всички обикновени хора по света. Тези впечатления се уталожват и избистрят едва след като се откъсва напълно от българската емиграция и заживява изцяло между американци от не български произход. Но най-същественото за него е, че България и българското си остават нещо много мило, родно и  скъпо, независимо от мястото, времето и разстоянието от род и родина.
Да му пожелаем НА ДОБЪР ЧАС! на страниците на в.„България сега”!
Георги Витанов БОГАТ

БАЙ СЛАВИ ПРАВИ БИЗНЕС

Отчаян и застарял, неуспял с подходяща женитба в Америка, бай Слави реши да прави бизнес - негова отколешна мечта още от България. Та не щеш ли, онзи ден срещна Данчо Лудия от Бронкс, един от крайните квартали на Ню Йорк. Данчо сподели с него, че заминава за Патагония и повече от шест месеца апартаментът му ще бъде празен. Каза, че тръгва, защото закачал няколко  порториканки и порториканците му се заканвали люто да отмъстят. Бай Слави се зарадва на това, което чу от устата на Данчо и тутакси му хрумна идеята да се намести в неговия апартамент,хем да спести някой долар за рента,хем и да отпочне голям бизнес, пък и на спокойствие да научи английски език. Веднага го последва до жилището, помогна му да опакова багажа. Данчо напълни сака, чантите с гири, щанги и други тежко атлетически принадлежности. Бай Слави пое тежкия багаж и пъшкайки под непосилния товар го съпроводи чак до гарата. Направи го, за да е сигурен, че Данчо наистина заминава, нали онзи не беше с всичкия си, току виж се върне насред път и провали всичко.
Още същата вечер бай Слави се настани охолно в петстайния Данчов апартамент, пренесе бюро и пишеща машина, които бе взел от уличния боклук и си устрой малък офис. Липсваше му само телефон,тогава още нямаше селфони, но той бе включен в бъдещата му програма, след като забогатее. Седна на стола зад бюрото и започна да си представя, че вече е милионер, унесе се в сладък захлас, видя се в бяла лимузина с телефон и портативен телевизор, обграден от куп красиви обожателки - ах, какъв живот го чакаше в тази Америка, ах, Америка, Америка... Да, но сега трябва да се захване с английския, без него няма забогатяване тук.
И бай Слави отгърна първата страница на учебника по английски за начинаещи, запали лула хубав тютюн и под големите кълба дим започна да срича английските думи. И ето че пак се унесе и отново се видя в лимузината, как слиза от нея пред Рокфелеровия център в Манхатън в черен фрак с папионка като истински бизнесмен. Да-да, той си спомни, че в затвора му бяха подшушнали една технология за производство на злато от цветни метали с две-три капки от някаква вълшебна течност, като нищо може и злато да получи. Да, трябва още сега да организира про-изводство.Кълбетата дим отлитаха към тавана, стана полунощ, мечтаейки, бай Слави се унесе в сладка дрямка, докато изведнъж  не  чу припрян звън звънеца от входа.
Кой ли можеше да бъде, кой ли го търси?! Та той още не е публикувал адреса на офиса си, а вече го търсят. Ах, каква страна е Америка, как бързо може да забогатее човек тук, ах-ах Америка...
И бай Слави се втурна да види кой е, отвори вратата и за голяма изненада видя, че пред него стоеше Данчо Лудия. Съблечен по потник, с гира в едната ръка и не по-малко стъписан, той запита бай Слави:
- Кой си ти, бе? Какво правиш в моя апартамент, вън оттук, ти си от турското Кей-Джи-Би/КГБ\, вън! Вън,police…police!
В първия момент бай Слави не можа да повярва на очите си, премигна няколко пъти и възкликна:
- Абе, Данчо, ти ли си бре, мойто момче, какво правиш тук, нали замина за Патагония?!
- Кой е заминал за Патагония, бе, простак, вън от апартамента ми, police, вън, вън!...
Бай Слави се посъвзе, ясно, Данчо е краят на неговата блестяща кариера. Какво да направи, трябва да на-пусне апартамента, ще го арестуват в чуждото жилище на американски гражданин и ще го депортират. Да, трябва да изчезва... ах, Америка-Америка, каква трудна стрна си ти! Дано му се размине и не дойде полиция, преди да се е изнесъл, защото му е спукана работата. Уж е стар и много препатил, как можа да се хване на акъла на един луд - недоумяваше той. „Кой е лудият, аз или той? Какво правя в тая страна? Данчо е луд, ама е американски гражданин, и пенсия получава за болестта си. Аз не съм луд, но нито съм американски гражданин, нито имам апартамент, нито получавам пенсия. Кой от двама ни е луд аз или той?" - не преставаше да се пита бай Слави.
Да, ама Данчо беше дошъл тук преди седем години, когато между Изтока и Запада имаше студена война и Берлинска стена. Cera светът е друг, уж няма студена война, уж падна стената, а сякаш издигнаха друга. Ах, Америка-Америка, каква трудна мечта си ти!

БАЙ СЛАВИ МОРМОН

Трудно се живее в Америка, не е като преди, суров е животьт на емигранта, трябва да се бори, да се приспособява. Едни продават близките си за пари, други продават вярата си за пари, трети продават държавата си за пари, защо и бай Слави да не опита да продаде нещо за пари. Мормоните са силна църковна организация, покрай тях може нещичко да се намаже, па и някой службица да се заеме, човек трябва само да изпълнява, което му кажат. Затова православният българин бай Слави намисли да стане мормон. Тъй като слабо разбираше английски, реши да наеме за преводач  някой от българските емигранти тук, млади момчета от новата вълна емигранти, какъвто беше и той. Помоли пишещия тези редове да му помогне и той го съжали, като го гледаше как ходи като старо пребито куче, болен и състарен, найсетне и на неговата улица изгрее слънце.
Директорът на църквата мистър Торонто, интелигентен американец, прие бай Слави, изслуша внимателно молбата му да стане мормон. Кандидат-друговерецът заяви, че е готов да прави всичко, което му наредят, само трябва да научи английски, ама се надява те да му помогнат и тогава ще стане мисионер сред българите тук, а може би, ако се върне в България - и сред българския народ.
Ентусиазира се бай Слави, не е малка работа да си смениш  вярата - днес си православен, утре - мормон, а вдругиден - бог знае какво, само да се оправи някакси в тая пуста Америка. Уж дойде да стане милионер, а вече над две години ходи като гладно куче и пукнат долар няма в джоба си. Да, cera е момента покрай мормоните  да забогатее.
Записаха името му на английски, дадоха му литература на български и английски и му обещаха - научи ли чуждия език и работа да му намерят. Запали се старецът, светна лицето му, отново се размечта: ах, ах, какъв живот го чака в тая Америка. Захвана бай Слави да учи английски, ала за седмица-две я запомни една дума, я не - не се учи тъй лесно език, не се става туко  ей-тъй милионер в Америка. Минаха месеци, а бай Слави научи едва десетина думи. Всяка неделя той посещаваше мормонската църква, приятно му се усмихваха служителите, но той, уви, не ги разбираше. Постепенно ентусиазмът му угасна, отчая се и разбра, че и този път няма да стане милионер. Ех-ех, пуста Америка!...

БАЙ СЛАВИ МИЛИОНЕР

Приютил се бе бай Слави при неколцина българи в един от крайните квартали на Ню Йорк - Бронкс,най- бедният квартал на света, но мечтата му още от България -да стане милионер- все не излизаше от главата му, та му хрумна да създаде фондация на свое име. Нарече я „Симак" и я провъзгласи в българската църква в Манхатън сред българските емигранти като световна новина номер едно. Обясни им, че фондацията имала благородии цели и щяла да подпомага изстрадалия от комунистическия звяр български народ. Дори разпространи брошура сред тях и в нея описваше на по-старите емигранти как стари хора, деца и жени нямало какво да ядат, ходели дрипави и бездомни и за всичко това виновен бил комунистическият хищник. В брошурата се призоваваше всеки да помогне с каквото може, да изпрати дрехи, пари или чекове на домашния адрес на бай Слави.
Повечето емигранти. като прочетоха брошурата, се усмихнаха снизходително, а никои ехидно подхвърлиха: „Абе, бай Слави, ти нямаш какво да ядеш, пари нямаш да се обръснеш, дето се казва, пък си тръгнал фондации да правиш. Фондации се правят от богати хора, с „пари", но той не обръщаше внимание на тези злобни шеги и закачки. Зачака и не щеш ли, един ден около Коледа получи голям плик от Калифорния. Отвори го и за голяма своя изненада видя вътре чек за един милион долара, който му изпращаха за неговата фондация. Зарадва се, светнаха му очите, ами че как - вече е милионер. „Ах, как бързо може всеки да забогатее тук, ах, Америка-Америка! „То човек може да откачи от радост тук, бе!" - и с треперещи от вълнение ръце прибра отново чека в големия плик. Тръгна към офиса на Христо Коновски, полуграмотен, стар български емигрант, известен в Ню Йорк като българския Странджа, който имаше малка „консултантска кантора”, за да се посъветва как да осребри големия чек.
Бай Слави влезе тьржествено в офиса на Коновски, който имаше самочувствието на милионер, но този ден пред величието на бай Слави трябваше да се усети като бедняк,  даващ съвет на персона от висок ранг.
Коновски попита суховато и грубо:
- Какво има, бай Слави?
С театрална походка и със самочувствието на човек от седмото небе, бай Слави приповдигнато каза:
- Я виж, бат Христо, виж кой стои пред тебе! Милионер съм аз, бат Христо, какво си мислиш ти!
В първия момент Коновски не можа да разбере за какво става дума:
- Кой милионер, бе?
- Аз, бе, бай Христо, аз!
Коновски съсредоточи поглед върху бялата хартийка с червени контури, която бай Слави с театрален жест размахваше под носа му. Взе листчето от ръцете на посетителя си, разгледа го внимателно и като го прочете, избухна в гръмогласен смях.
- Та,това ли е чекът за един милион долара?! - учудено попита той.
- Това е, бай Христо !
- Абе, Слави, ти не само че си луд и глупав, ами си и будала!Ми  това е фалшив чек от еротичните барове тука. Такива мога да ти донеса с тонове - рече Коновски с почервеняло от смях лице.
- Не си прави майтап с мен, бай Христо, това е чек за един милион долара на мое име. По-добре ми кажи къде мога да го осребря.
- Успокой се, Слави, ей на, виж - и му подаде машинално от чекмеджето на бюрото няколко празни чека.
Бай Слави ги пое и започна да сравнява. Да, Коновски беше прав, неговият чек не беше като тези, отличаваше се както по размер, така и по обозначения, да, Коновски беше прав. Някой се бе пошегувал с него, с неговата фондация. Той се изчерви и изпоти, почувства се унизен и обруган., Да-да, сещам се кой може да бъде - рече той -това са само ония старозагорски селяндури, мойте съквартиранти. Тяхната мамица, да си правят майтап с един стар и измъчен по затворите човек, ама Бог ще ги накаже. Той вижда всичко, на всеки ще даде заслуженото, той не прощава!" - заканително отсече измаменият и смачка гневно „големия" чек пред очите на Коновски.
Не било толкова лесно да се стане милионер в Америка...






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (2 направен):

на 21 Юни, 2015 07:18:25
avatar
Някои които го познава днес във Малага се запознах със него
Съгласен Несъгласен
0
Prof.J.Kirilov на 17 Януари, 2013 01:18:03
avatar
Mojata,goljama Blagodarnost,kum g-n.G.Vi
tanov Bogat,za biografi4noto dopulnenie i komentar.
Iskam predvaritelno na se izvinja na moite,4itateli,za tehni4eskite greshki/
lipsva na bukvi/ pri prehvurljaneto na texta v WORD-format i na opredeleni mesta lipsata na zapetai.
Съгласен Несъгласен
6
общо: 2 | показване: 1 - 2

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7