Анна Мария Петрова-Гюзелева

Начална страница | Интересно | Литература | Анна Мария Петрова-Гюзелева
image

Актриса, журналист, хореограф, кино и тв продуцент
Образование - висше
Музикална академия, София - хореография,
НБУ, София- театър.
Тв журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, На RАИ , TВ  La 7,  Mедиасет - Италия.
Като киноактриса има в репертоара си повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции  в България, Италия, Германия, Франция, САЩ, с главни и поддържащи роли. В  България и Италия  и в тетъра.
Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. (БНТ, Музикална академия-София,  Иалс-Рим).
В последните 15 години кино и телевизионен продуцент в Италия и България.
Пише стихове от 30 г., има две издадени стихосбирки на български и италиански език /изд. Иван вазов-2001 г. и Едициони Траче-Италия, 2011/, има 6 спечелени на международни награди за поезия, между които първа награда в европейски конкурс за поезия и култура през 2010 в Италия, издава и много публикации в италиански и български специализирани издания. Публикува в България и в  Италия.
-    Член на Италианския Нац. Орден на журналистите  и на С Б Ж
-    Член на Журито на Италианската Филмова Академия – за наградите  Давид на Донателло за киноизкуство
-    Член на Българската Академия за наука и изкуство, БАНИ
-    Президент  на  Асоциация  Артемидия,  Италия –
-    Популяризира българските автори и изпълнители в литературата, поезията,  музиката и изкуството.
-    Основател и управител на продуцентската фирмa – “Адриа филм Интернешънъл” от 1993 г. до днес¬.
-    Член на СБП В САЩ И ПО СВЕТА




ТВОРЧЕСТВО:


КАТО НАШЕ ЗНАМЕ

Кирил и Методий!
Имена свещени,
имена безценни,
имена водачи!
На култура и памет безмерна,
на ценност на малък и горд народ!
На стойности древни
и сила отколе замрели...
Имена равностойни на нация,
на обич и памет,
на общност и чест,
на вечност българска!
Аннабел
ЛУНА
Луната... Днес!
             Пълна е.
                 Голяма.
Като майка е,
              Която гледа,
                             Бди!

...Има лунна светлина...
Да... Аз съм!
             Гледай ме!
             Мисли ме!
Аз съм, която те следва
             навсякъде по пътя ти.
Аз – която идва близо
              и после надалече бяга -
ранена, невярваща...
Аз - уловена, наивна.
Аз – единствена, твоя само.
                                 Завинаги.
Аз – лунна светлина!...
Анабел
-Получила 2 награда на Европейския конкурс за поезия и култура, гр. Лече, Италия, март 2007

ТЕАТЪР

Кулиси, рампа...
Смях и сълзи неизбежни...
Трепет, унес и цветя,
гръм на нестихващ салон,
усмивки, докосване, близост
и пак самота...обреченост, труд...
Смелост - да победиш злонамерени пажове,
лихи погледи, скрита ирония.
Дързост – да бъдеш,
да те задъхва животът.
Вяра – в успеха, с мъка роден...
Но звънва душата там в залата тиха,
очите трескаво те следват,
пулсират редовете победени.
Това си ти, светът укротен е!
Анабел

МОЯ СТАРА ЛЮБОВ

На Пловдив
... А шуми,шуми Марица,
            огряна от слънце и спомени
и светят Тепетата
           измити от късния хладен октомври.
От всеки ъгъл и покрив ме гледат
           годините изтекли
                         между мен и теб,мой Пловдив!
И радост и сълзи
              и начало блеснало
              и болка и деца
                             пораснали отколе...
... А аз , израслата в полите
                на суровия Балкан,
пристъпвам пак, за сетен път пленена
            от ласките ти майчини, тракийски
                       величави, български!

Отново тук съм,
            в твоите прегръдки, Пловдив!
Стари мой приятелю,
         Закрилие и памет моя!..
                                       Аннабел

КАН

Винаги е хубаво да си в Кан.
Животът е хубав.
Каквото и да правиш, в приказка си сякаш!
Всичките Не забравяш
и спомените ти са само Да
от твоето дребно съществуване.
Дишаш с пълни дробове
и всички липси компенсираш,
поне на пръв поглед изглежда...
Правиш снимката на живота си
с Брад Пит,
но после файлът е повреден...

Работиш честно, вдъхновено,
като мравчица в редица,
но червения килим го няма и на сън дори...
И тогава живей пълноценно живота си,
наслади се на тази илюзия,
дишай свободно!
Стъпчи всичко останало
и жив остани
в твоята действителност,
изпълнена от вечните ти сънища
и живей, живей, живей!
                              Аннабел

МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН...
Един ден                     На О.Фалачи
бих искала да ме събуди
мисълта за мир,
за този наш измъчен,
              така очакван,
                  окървавен, нечовешки,
                         но...мир, никога вече война!
Кой знае,
дали някой ден ние -хората-
ще бъдем
            пораслите,
                 мъдри,
                   пълни с любов
към тази тук, където дишаме-
              смайваща,
                   блестяща
                          синя сфера,
                                нашата Майка Земя?
Кой знае?
Това е сън, очакващ своето рождение,
да бъде бранен още…
от хищния звяр в нас,
разглезените ù деца!
                       Кой ли знае?...
                                  Ние само!...
                                              Аннабел
...Печели 1-ва награда на Европейския конкурс за поезия и култура –
в Лече, Италия , март 2010






Оценете тази статия
2.25

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

Иван на 09 Ноември, 2012 05:36:34
avatar
Колко красива жена,а какви хубави стихове е написала!
Съгласен Несъгласен
2
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7