Как да върнем доверието на порасналите ни деца?

Скъпа Гита,

Пиша ти с болка на сърцето и плача. Боли ме сърцето за нашите деца, за нашите пораснали деца. Къде са  тези, които отраснаха толкова бързо? Къде са те сега? Свободни, независими, нахакани. Къде са? Имат ли нужда от нас? Казват ли ни  къде отиват и с кого се срещат, какво правят? А ние, майките, оставаме сами и чакаме, чакаме, чакаме... Питаме ги: 

-Къде отиваш? Отговорът на нашето пораснало дете е кратък и лаконичен:

-Излизам.

-С кого?

-С приятели.

Задоволителен отговор, а с колко много въпросителни. Често осъзнаваме колко малко знаем за нашите пораснали деца. И все по-дълго ще бъде нашето чакане и все по-малко отговори ще получаваме. Остава да виси във въздуха нашето: Къде? Защо? С кого? Колко дълго ще чакаме? Може би те са достатъчно умни, за да ни спестят тревогите с „излишни подробности” , от тяхна гледна точка за живота им. И сега стоим и се питаме: „С какво прекалихме? Повече ли питаме отколкото трябва? Дадохме ли им достатъчно внимание или не? Какво му трябва на нашето пораснало дете? От какво има нужда? Чувстваме, че децата ни се отдалечават с всеки изминат ден и поемат сами собствения си живот преди да са готови за това. А ние тук бързаме, трепем се, работим. Защо? Все за тях, а нещо все липсва, нещо се къса във връзката родител-дете.

Те искат да са независими, имат нужда от свобода- това го чуваме всеки ден. А ние все треперим, не спим, все за тях мислим. А как да спим? Как да намерим мир и спокойствие? Тази сутрин пребили едно момче пред  дискотеката, хвърлили го към витрината на някакъв магазин, а на сутринта баща му го намерил студен и безмълвен. Изтекла му кръвта. Вчера пък, погребаха друго, намерели го у съседите, приятели на нашите деца. Свръх дрогирано. 

Как да запазим вярата на нашите деца, как да ги накараме да повярват в нашата добронамереност,  асимилирана винаги с безкрайни и отегчителни натяквания,  по добре известните на всички нас теми.  За тях е нашата болка.  До колко добре те разбират свободата?  Думите „ограничения” и „контрол” не  са приети. Истината е, че децата са наранявани и те затова отричат добродетелите, защото те самите са наранени от криворазбрания и криво поставен от нас морал и неговите разновидности. Ето защо те не искат ограничения. Ето защо те искат свободата си, а ние осъмваме да мислим къде са и кога ще се приберат. Как да запазим вярата на децата в нашата добронамереност?

Скъпа Майко,

Ссъчувствам ти от сърце, разбирам болка ти. Ти не се сама, не си единствената, която страда и с разтуптяно сърце бърза, работи и се блъска, за да спести  от залъка и да изпрати на своето дете, на вече порасналото си дете.  До вчера на ученическата скамейка, днес -пред  широко отворените  врати на университета, нашите деца израстват бързо, а още по-бързо и незабележимо стават големи и предварително узрели, защото трябва да израстват без нас, защото живота ги сблъсква с много случки и не училището и родителите повлияват, за да разберат  кое е най-доброто, а горчивият опит от преживяното, от видяното и това, което се случва на техните приятели.

Що става въпрос за нашите страхове, аз мисля, че е късно да се притесняваме за нашите израснали деца, по-скоро бих казала, че трябва да мислим за това,  докато те растат.  Да се задаваме въпроса къде  и с кого растат? С кого споделят и с кого живеят? От кого се учат? Кой е техния модел? Какво виждат и научават те от родителите си? Кои са техните приятели? Родителят е образец за децата. Те не винаги го слушат, те не винаги правят това, което ние искаме, но ако ние сме си свършили работата, докато децата са били по-малки, не бива да се притесняваме, защото утре, когато те пораснат ще правят точно това, което са правили техните родители.  Децата следват завета на родителите, те продължават техните дела.  Децата са копие на нас. В днешния съвременен свят на технологии, компютри и телевизия  няма нищо непознатото. Те растат в обстановка, където могат да намерят информация за всичко, което търсят и видят всичко, което искат. Ограниченията,  забраните и бариерите са свалени, освен ако вие не сте ги поставили  да растата като”цвете в саксия” и сте оставили дома си без интернет, детето ви е изолирано и няма приятели, подслушвате всички негови разговори и го следите на всяка крачка.

Връзката между родители и деца се гради в ранна възраст.  Дали да контролираме децата си или да им дадем свобода, за да правят каквото искат? Да, децата се контролират докато са малки, когато те направят 16 или 17, ще ни бъде трудно да ги контролираме.  Единственото, което можем да направим е да ги питаме и да вярваме в това, което ни казват. Да си вярваме, да изградим отношения на доверие и честност е най-важно условие за спокойствието ни в утрешния ден.  Ако ние крием своите планове от децата си и те ще крият своите. Ако ние не споделяме с тях и те няма да споделят с нас. Ако ние нямаме време да седнем с тях и да си говорим за техните проблем и за техните мечти, те няма да говорят и няма да ни кажат какви са техните планове и мечти. Ако вие не вярвате на децата си, те също няма да ви вярват. Ако вие ги излъжете и за най-малкото или им обещаете нещо и не го изпълнете, те утре ще направят същото.

 Децата трябва да имат свой свят, свобода и да живеят както на тях им харесва, но ако ние не влезем поне веднъж в месеца и да гледаме с тях един от онези „крейзи” филми, които ние не понасяме, защото са направени само за тийнейджъри,  то ние никога няма да бъдем допуснати в техния свят и няма да узнаем къде са и с кого са. Само чрез нашите въпроси- не,  никога. Пробвали ли сте някога да  рискувате от собственото си време и вместо да говорите с някоя приятелка,  да седнете със своето дете, в неговата стая и да гледате филм, който за него е много интересен. Няма да ми повярвате какво ще се случи. Това има истински магически ефект. Вие ще станете неговият най-добър приятел, то ще се отприщи пред вас и ще заговори не само за филма, но и за това какво направило едно дете вчера в клас, как неговият приятел се скрил и защо не отишъл на училище; или че съседката спала с по-големия брат на неговия приятел.  Да, вие ще станете съпричастни и ще спечелите доверието му, ще научите неговите тайни и то само защото сте влезли в детската стая, вие ще бъдете допуснати в неговия свят и ще можете да разчупите леда помежду си.

Ние родителите, ще трябва да пораснем и вместо да се притесняваме ние трябва  да се образоваме, да се научим как да боравим с техника и най-вече как да комуникираме и поддържаме линията на комуникация с нашите деца отворена, за да си споделят с нас. Ние трябва да им вярваме, да им дадем свободата, за която толкова копнеят, но в същото време да бъдем до тях, когато правят грешки и да им помогнем да ги поправят, а не да ги обвиняваме. Те трябва да са сигурни  нас, в нашата любов и да знаят, че ние няма да ги изоставим, когато те грешат, нито ще отрежим крилете им, за да не летят, защото може пак да се наранят.  Позволете на децата си да сгрешат и да се поучат от своите грешки, но вие бъдете до тях винаги и не ги изоставяйте в беда.  Децата както всички хора, имат нужда от любов.

Отговорният родител ще научи детето на отговорност, ще му даде свобода и ще наблюдава как то расте и се справя с живота и ще му помага, за да не се отклони от правилния път. Нашата роля е да ги предпазим, да гледаме с тях забранените филми и да им кажем какво е добро и какво не, защото те така или иначе ще ги гледат един ден с приятели, но ще бъдат другояче изтълкувани. Ние трябва да ги пазим от лоши приятели, защото  старата българска поговорка гласи: „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си и ти”. Не позволявайте на децата си да се събират с деца,  в чието поведение се съмнявате и които мислите, че ще повлияят лошо на вашите деца.  Ако разберете, че децата ви са сгрешили, говорете с тях, разберете истината, не ги ограничавайте, защото те ще избягат, а искайте да знаете с кого са и къде са.  Дайте им свободата, която те искат, но им поставете лимит, за да знаят до къде могат да се простират. Ако вие ги научите кое е правилно и кое не, то вие няма да се страхувате, когато утре имат тяхната свобода, когато отидат на дискотека и се събират с непознати. Те ще могат да направят разлика между доброто и лошото, те ще заемат мястото и позицията, които вие сте ги научили, защото дори когато ние говорим, а те се правят, че не ни чуват, информацията се складира дълбоко в тяхното подсъзнание и когато възникне такава ситуация, светва червената лампичка на предупреждението, че това не е правилно, че това не е прието и тогава те вземат решение на базата на това, което са научили от нас.

Не се притеснявайте за своите деца, а им отделете време и им дайте любов. Докажете им, че ги обичате.  Само така ще спечелите доверието им, само така те ще се върнат към вас и ще  отговорят на обичта  ви – с обич. Само финансовото осигуряване само по себе си не е достатъчно за израстването на детето, то има нужда от любов и ако вие не можете да му я дадете, то ще я намери другаде - на улицата, в дискотеката, там, където най-малко очаквате. Не искам да кажа, че децата ни няма да се влюбят и че няма да имат любов, но нека това не стане по принуда или поради липса на такава в дома ни, защото такава любов е рискована и опасна и може наистина да има пагубно влияние върху развитието на тийнейджърите.

Твоят син, Мила Майко, е много отговорно и сериозно момче. Където и да отиде той няма да те посрами, напротив, ти скоро ще се гордееш с него. Добрата фея го пази дори, когато ти не си до него. Тази година е много важна за него. Плодове на изобилие се сипят, живота му е посипан с цветя. Нека не се главозамайва, а да използва доброто разположение на планетите, за да положи усиля и хвърли труд, защото сега е момент да гради магистрала, главен път, по който ще върви дванадесет години напред. От това какви основи ще постави сега ще зависи и живота му в бъдеще.  Твоят син е роден да бъде лидер и всички да го следват, той ще влияе и води другите, а не те него, защото той има свое собствено становище и то е твърдо и непоколебимо. Голямата му любов към хората ще го води и той ще помага както на приятелите си, така и на всички, с които се свързва. Въпреки всичките му добри качества, искам да те предупредя да поговориш с него на тема алкохол и наркотици и тяхното влияние, защото има опасност през тази година събирането с много групи и желанието да опита всичко да му изиграе лоша шега. Светът на музиката, на илюзии и силни усещания не е далеч от него. И той, както повечето млади хора иска да бъде в група и да усети сладостта от живота. Дано няма тайни между вас, дано бъде открит и споделя с вас това, което става около него. Нека бъде разумен и не направи нищо, което може да навреди на здравето му.

Желая на теб вяра- в себе си и в сина си, в доброто, в утрешния светъл ден. А  на сина ти – да бъде мъдър и умен като майка си, да се научи как да контролира и как да изразява емоциите си, защото неизразените емоции са като огромен океан. Той  дава сила и вдъхновение, но може и да ни удави.

С най-добри чувства: Гита