Голямото и сплотено семейство на здравните медиатори в България

Начална страница | Интересно | Гледище | Голямото и сплотено семейство на здравните медиатори в България
image

Винаги се чувствам невероятно, когато се обградя с хора, които правят велики неща от малкото, надскачат личните си цели и нужди, за да изградят по-голямото, да помагат на околните! Току-що излизам от виртуална среща на здравните медиатори от цяла България и съм толкова заредена, че клавишите под пръстите ми сякаш са наелектризирани и пишат сами думите, които са в душата и сърцето ми.
  Днес сме изправени пред ужасна световна криза, която застрашава здравето ни, а името й вече обикаля ежедневно всички издания, в това число предавания, вестници и тн. Епидемията COVID-19 беляза по плашещо неповторим начин 2020 година и не се знае кога ще дойде края й, като някои от прогнозите не са никак розови! Всеки ден чуваме черните статистики за заболелите и починалите и в България, и в световен мащаб, а поради липсата на масови тестове не можем да получим ясна картина на проблема. Тези, които са на първа линия и се борят често без достатъчно предпазни средства, без достатъчно добро заплащане, са лекарите, медицинските специалисти, полицаите, пожарникарите и прочие. Само че някак в ъгъла остава тяхното дело, на скритите, тихи герои на България, а именно здравните медиатори! А тяхното здраве също е застрашено и те отдават живота си на една не по-малко висша мисия! Те са едно огромно семейство от различните краища на родината ни и ми се иска да ви запозная с тяхната кауза по-подробно, защото това, което те правят е изключително важно не само за малцинствените общности, а за цялото общество! И защото се почувствах една от тях и ги обикнах искрено.
 Кои са те?  Те са значимото междинно звено, което спомага за по-доброто и пълноценно свързване на уязвимите ромски общности (най-вече, тъй като те са най-многобройни малцинствени общности в България) със здравните и социалните институции. Тази длъжност съществува и в други европейски страни с различно наименование, но със сходни задължения на практикуващите я. Моделът на здравното медиаторство е въведен в родината ни още през 2001 год., когато фондацията „Здравни проблеми на малцинствата“ (ЗПМ) изпълнява пилотен проект за подобряване достъпа на ромите до здравните и социалните служби. Това се случва в квартал Изток в Кюстендил и в рамките на този проект се обучават и първите пет медиатора. В периода 2002-2003 година с помощта на фондация „Отворено общество“ се изпълняват проекти с такава насоченост от различни ромски неправителствени организации отново в Кюстендил, както и в Сеново, Шумен и други, като те развиват програмата за здравно медиаторство в България и обучават още медиатори. През тези години те популяризират българския модел и опит с медиаторството извън пределите на страната ни, като например в гр. Ротердам през 2002 год. През следващата година консорциум, който обединява института „Отворено общество“ и фондация ЗПМ с фондация „Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве“ и Балканска фондация за международно разбирателство „Дайвърсити“ стартира програма за осигуряване на достъп до здравни услуги на малцинствата към Министерството на здравеопазването. В тази програма дейността се разширява и освен 51 здравни медиатора, се обучават и 30 общопрактикуващи лекари и 30 медицински сестри, които да работят в 15 български града със съсредоточено ромско население. Осъществяват се и още програми по различни проекти, включително и в селските ни райони. През септември 2005 година Правителството на България приема „Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства“, чрез която от дейност по различни проекти на неправителствени организации, здравното медиаторство все повече започва да се превръща в професия, подплатена с назначаване на множество медиатори от държавата. И така, през 2007 Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Дирекцията по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет, заедно с неправителствените организации с дейност в тази сфера назначават с делегиран държавен бюджет 57 здравни медиатори в 30 общини. Новата професия бива институционализирана и се създава национална политика, свързана с нея, също така се добавя и в класификатора на професиите и се изготвя необходимата длъжностна характеристика. През същата година се създава и Националната мрежа на здравните медиатори докато тече проекта „Подготовка за въвеждане професията на Здравния медиатор. Повишаване квалификацията и изграждане на мрежа на здравните медиатори в България“ с подкрепата и на Външното министерство на Кралство Нидерландия.
  Основна цел и мисия на здравните медиатори е преодоляване на културните бариери между ромските общности и медицинския персонал по места, преодоляването на съществуващите дискриминационни практики от страна на здравните служби (а и от страна на цялото общество). Техни задачи са и провеждането на профилактични здравни практики и програми сред ромското население, здравно образование и активна социална работа в тези уязвими групи. Казано по друг начин, те се стремят чрез работата и усилията си да накарат малцинствените групи да заговорят на един общ език с мнозинството. Това не е никак лесно, предвид че и от собствен опит знам и виждам колко много хора са изпълнени с предразсъдъци спрямо ромите (а и към другите малцинствени групи) и как упорито отказват да променят мнението си и по-точно, да разширят кръгозора си. Дори когато, след тази си конферентна онлайн среща с прекрасните здравни медиатори, споделих на мои  познати за тяхната мисия и дейностите им, някои хора се разсмяха и възкликнаха иронично, че за ромското малцинство няма надежда. Не ми се иска да допълвам какви други коментари чух! И защо?! Само защото от малки израстваме с дихотомното разбиране за доброто и злото. Защото дори в приказките ни се налага това мислене за черното и нощта като нещо зло, несправедливо, едва ли не демонично, свързва се с подземния свят, със страшното и неизвестното. Бялото, светлото пък винаги се асоциира с доброта, справедливост, щастие, извисеност. И голяма част от нас през целия си живот не достигат по-различно, по-високо ниво на мислене от това. А, както е казал Айнщайн, за да разрешим един проблем, ние трябва да сме на различно ниво на мислене от това, на което сме били, докато сме създавали този проблем! И някак ни убягва пъстротата, шареността на циганската душа, нейната експресивност, темперамент и директност. Сякаш, че в някаква степен завиждаме на сплотеността, която битува сред ромските общности и аз не спирам да мисля, че ние и те взаимно имаме какво да учим едни от други. Те са част от организма на социума ни и за да намерим хомеостазата, е редно да търсим баланс и  да се стремим към чувство за единство.


  Беше невероятно да видя лицата на здравните медиатори, докато разказват кой какво е направил в своята община, за дарителите и хранителните продукти и предпазните средства, които са раздали сред своите общности. Също така съвместно с други организации и с РЗИ-тата по места организират образователно-информационни кампании и раздават материали за обучение, за да могат децата в уязвимите групи да продължат обучението си дори в карантината, както и всички да са добре информирани за епидемията и нужните предпазни мерки. Ходят по домовете на всяко едно семейство в района си, за да се уверят, че те са наясно. И, колкото и чудно да ви се стори, те правят това от душа и сърце и са дотолкова отдадени на каузата си, че дори вечер, когато се прибират и вечерят мислят за различните проблеми на буквално бедстващите си общности и усещат буца в гърлото. Те живеят с неприятностите и казусите на различните семейства от дадената общност, а разрешаването им често отнема седмици, месеци, дори години. Понякога се случва и да даряват нищожните си заплати, за да купят най-необходимите продукти и да нахранят или облекат някое дете, някоя майка, някое семейство! И което е най-важното, някои от общините първо са ги игнорирали и отстранили някои от тях от дейностите им за времето на извънредното положение, но после ги сметнали за важни фигури и ги върнали „на терен“. Не са им били уредени никакви предпазни средства (маски, ръкавици, костюми) и, слава Богу, Националната мрежа на здравните медиатори ги запасила, за да са в безопасност. Организирано е разпространението на така спешните средства до различните краища на България, като здравните медиатори от столицата (така наречените „жълти павета“) спомагат за тази организация и това разпращане на материалите по места! Други от тях пък сами са ушили маски на шевната си машина, за да ги раздадат в общността си или пък са направили дезинфектанти за хората. Да не споменавам и как непрестанно търсят начини да помогнат на болни, на страдащи роми от гетата с дарения от своите дарители или по всякакъв друг възможен им начин (та дори ако могат търсят варианти и отвъд възможностите си, не без помощта на обучителите си, на останалите медиатори и тн.). В същото време считам за важно да отбележа нещо, което доста ми се наби в ума докато ги слушах на срещата – оказва се, че те са единствените, които влизат в гетата и помагат и „дисциплинират“ малцинствените групи да си седят удома и да не излизат (и то още от преди официалното начало на карантината). Нито социални работници, нито други общински служители влизат там, а те са на фронта като едни същински войни и именно благодарение на тях карантината се спазва разумно в гетата. Пак благодарение на тях в някои общини (например в Бургаската) са били пуснати чешми на множество улици в гетата, с които да може да се спазва поне някаква елементарна хигиена. Защото как да изпълняват заръките за здравословен живот и елементарни хигиенни навици, ако нямат най-минималните условия за това?! Общините, разбира се, също им помагат, но... уви, има още доста какво да се желае като действия и подкрепа на дейността на медиаторите и на тези общности от страна на държавата!
  Именно всички тези геройства, мънички, но неимоверно значими и ежедневни, и постоянството и всеотдайността на тези герои накараха и професор Ивайло Търнев, който е „баща“ на медиаторската професия в България, да се просълзи от гордост и умиление! За мен беше много въздействащо да видя човек, който е авторитет за мен, така разчувстван и възхищаващ се пред постъпките и непрестанното духовно израстване на тези добри, сърдечни и сплотени Човеци. Именно те са повод за благоговеене и радост и на Росица Иванова (от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционите въпроси към МС) и на професор Христо Кючуков, които са ги подкрепяли през годините и продължават и днес, и които също бяха на срещата ни. Според мен именно тази сплотеност и приятелска колегиална среда е тяхната имунизация срещу тоталното изтощение от напрежението, негативизма и дискриминацията, с които често им се налага да се сблъскват. Защо ли? Защото така се зареждат с доброта, обич и позитивизъм и могат да го предадат нататък... а не е ли това най-прекрасното?!
  Скромното ми желание е да се чуе повече за тях, да се разбере от по-широк кръг от хора за тяхното съществуване в България. Струва ми се, че имаме остра необходимост от повече добри примери и позитивни новини на фона на тази наситена с тъмни нюанси ситуация. Ако желаете, можете и вие да спомогнете тези добри дела да продължат и да вложите дори минимално от себе си като дарите средства по дарителската сметка на Националната мрежа на здравните медиатори за подкрепа на бедстващите семейства от уязвимите групи в условията на извънредното положение (за храна, предпазни мерки и прочие):
IBAN: BG88BPBI79401064780501, BIC: BPBIBGSF в Българска пощенска банка /БПБ/.
Те, както и всички хора, на които бъде помогнато ще са ви безкрайно благодарни. Бъдете здрави и се пазете!

Искрено ваша:
Деспина Клер
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7