Безразсъдни ли са алпинистите ни?

Начална страница | Интересно | Гледище | Безразсъдни ли са алпинистите ни?
image
Силвия - дъщерята на Христо Проданов

В рамките буквално на една седмица загинаха двама наши алпинисти - единият намери смъртта си в Хималаите, а другият - на Олимп. Ако обвиняваха Христо Проданов в безразсъдство, то за Иван Томов колегите му твърдят, че е правел много точни разчети на изказчванията. Очевидно, обаче, никой не може да направи "разчет" на здравословния си статус на такава височина и физиката налага волята си над силата на човешкия дух и воля.
Статистиката на загиналите наши алпинисти е страшна. Според някои "те искали да останат завинаги на върха". Дали?! Дали не само са искали да станат герои, но и да останат на геройския си връх?! Възможно ли е да не са искали да се върнат като герои и да прегърнат близките си хора?!?
Христо Проданов беше първият роден алпинист, който мина по Западния гребен, известен още като "Жестокия път". Той е първият в света, който изкачи Еверест по най-дългия маршрут, и то без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през месец април - труден месец за изкачване, който се счита за смъртоносно рисков, според познавачи. Българинът поставя и рекорд, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден.
Христо катери заедно с шерпа Ринджи. Двойката трябва да е трета по пътя нагоре, но изпреварва останалите. На 8200 метра височина стигат до 90-метрова скала. Българинът я изкачва, но шерпът не успява. Проданов се опитва да му помогне, при което изгубва много сили. Според алпинисти именно този разход на енергия се оказва фатален. Имал ли е избор Христо Проданов? - Редно ли е било да изостави другаря си по трудния път?! - И все пак не успява да му помогне. Продължава сам.
На 20 април в 18,15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!". България ликува. Малко след това, обаче, връзката захлъхва за повече от 33 минути. В района се извила буря и Христо, уморен от всичко преживяно, започва да слиза, за да лагерува някъде. Няма кислород, а температурата е минус 42 градуса. Височината е приблизително 8600-8700 м. Мястото се нарича "Зоната на смъртта". И той намира смъртта, някъде там - в нейната "зона".
Атанас СкатовПоследното му обаждане е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. Людмил Янков прави истински подвиг, като минава 1330 метра на един дъх, за да стигне до Христо. Вероятно е бил много близко до него, но не успява да изпревари спускането на нощта, и преустановява изкачването на кота 2500 метра. По-късно се налага да спасяват и него...Спасяват го, но 4 години по-късно загива на Мальовица. На "срамно" ниска височина от тази, която е покорил като герой.
Въпреки смъртта на Христо Проданов, експедицията, с която тръгва, продължава. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, и на другия ден - 9 май в 9,11 ч. - и Николай Петков и Кирил Досков, също покоряват връх Еверест. Тези мъже осъществяват и пълния траверс на върха - изкачване по Западния гребен и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс" на Еверест.
Славата на българите е от световен мащаб. Но струва ли си, ако е постигната с цената на толкова много жертви?, се питат мнозина. Вероятно ние, обикновените хора, които не познават усещанията от подвига на тези хора, не могат да дадат отговор на този въпрос. А може би и нямаме право да го зададем?...
И все пак?! - Защо през април, а не през май, тръгва Христо?, започват да коментират всички след гибелта му. Примерът му е чутовен, но опасен за другите.
"Заради него можеше да умрат всички! В негова чест Атанас Скатов тръгва на безумен щурм на Еверест - съвсем сам и без кислородна маска, без лекар и без водач!", каза приживе в интервю Боян Петров, който също намери гибелта си много млад - през май миналата година в Тибет.
Споменатият Атанас Скатов, преди Еверест, беше покорил най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа (6962 м) в Андите. 35-годишният тогава мъж е веган, вярващ християнин и верен фен на Христо Проданов. Искал ли е да му "подражава" и с цената на неговия "пример" да намери смъртта си?... Едва ли...Скатов е вторият, след Боян Петров, изкачил най-много осемхилядници, и първият веган на Еверест.
Според алпинисти, "всеки, който прекрачи границата на 8-те хиляди метра, със сигурност стъпва по... замръзнали трупове на свои колеги. Статистиката е страшна - на всеки 100 души поне трима остават завинаги на върха, но това не плаши хората, чиято мечта се измерва с ръста на върховете-хилядници.
Героизъм или самонадеяност? - бе въпросът, който се дискутираше дълго време след смъртта на Проданов. Още тогава ръководителят на експедицията Еверест 1984 - Аврам Аврамов, изрази мнението, че изкачването на върха от Христо е подвиг, че неслучайно всички са го наричали Железният мускул, но мнозина, дори и от приятелите на алпиниста, го обвиниха, че е проявил самонадеяно високо его. "Мислеше се за бог!", казаха те - вероятно повече от скръб и гняв, отколкото с укор.


Или не съвсем?!? Дъщерята на Христо Проданов - Силвия, не го помни. Има само едно жълто пате от детството си, спомен от него - неин талисман. Преди години каза за медиите следното:
"Като дете го опознах само по снимките. После чувах какви ли не приказки по адрес на баща ми - че бил самонадеян, че изложил всички на риск, че е загинал заради свръхсамочувствието си... Не мога да го съдя. Мога да кажа само едно: Липсвал ми е като баща, но не съм го упрекнала нито за миг, че е останал при мечтата си! Когато обявиха подвига на татко за спортното събитие на ХХ век, алпинисти, които обичах и им вярвах, явно изразиха завистта си. Трябваше аз да го защитя. Мама остана най-близкият ми приятел!.."
Още навремето съпругата на алпиниста - Виолета, отговори на обвиненията в "самонадеяност" на Христо от страна на колегите му, с едно друго обвинение - че Николай Петков и Дойчин Василев не са съобщили навреме, че Христо го няма в лагера. Василев й отвърна, че Христо бил недисциплиниран и свръхамбициозен.
"Не бих оправдал Христо въпреки постижението му. Защото, освен да покориш един връх, трябва да се върнеш жив! Христо въвлече в риск и другите, които тръгнаха да го спасяват! Ако всички се бяхме качили, без да преценим силите си, щяхме да си направим на върха едно българско гробище. Това щеше ли да е оправдано?! Твърде висока цена, която едва ли щеше да повиши авторитета на страната ни", каза тогава Дойчин Василев.
По-късно - през 2004-та - 20 години след гибелта на Христо Проданов, темата се поднови с нова сила, покрай гибелта на племенницата му Мариана Масларова. Обвиниха я, че е страдала от същата амбиция като вуйчо си - "платила си, за да умре". Стана ясно, че е платила 75 000 долара за водач в Хималаите. След като я отхвърлили от екипа на българската експедиция "Еверест 2004", тя се записала в частна руско-бразилска група и заплатила горната висока сума, само и само да тръгне. Последно шерпи я видели на височина 8680 м. И нейният гроб е неизвестен! Като на вуйчо й!...
Пак през 2004-та, и пак през май, при безкислородно изкачване на Еверест /по примера на Христо Проданов/, загива и алпинистът Христо Христов. Умира в агония.
Черната статистика на смелчаците има предистория. През 2003-а в Словения на връх Триглава загива Илиян Маринов. Подхлъзва се по ледена плоча и пада от височина 300 метра.
От височина 200 метра от връх Камилата край Мальовица падат през 1990-а Людмил Янков и Стоян Наков. При подхлъзване са загинали и София Фотева и Христо Станчев.
Черна дата за българския алпинизъм е 16 декември 1965 г. Тогава от лавина на връх Орлето загиват 11 от най-добрите български алпинисти: Тодор Николов, Михаил Угляров, Александър Ботев, Тончо Деянов, Иван Цветанов, Мария Тутурилова, Христо Йонков, Вуто Колчев, Красимир Мартинов, Костадин Върбанов и Чавдар Костадинов. Не могат да се изброят имената на всички загинали.
Позабравихме дори тези на тримата загинали на връх Метерхорн в Алпите - Иван Ненков, Филип Жазмати и Тихомир Стоянов.
Млади момчета - на 25, 28 и 30 години. Дръзновени, но самонадеяни. Старите алпинисти казват, че завоюването на върхове през зимата не е за всеки. Жазмати е преподавал скално катерене, но както се казва - "всеки може да се подхлъзне"!..."Загина, за да се докаже!", говорят и за Петър Унджиев, който изкачи осемхилядника К2 - 8611 м в планината Каракорум, между Пакистан и Китай. След гибелта му се появиха слухове, че бил заболял от височинна болест под върха, и излъгал пакистанския си водач, че ще остане в базовия лагер, за да почива. По-късно тръгва на своя глава нагоре, и загива!...."Загиналите на К2 са повече от тези на Еверест!..", твърдят алпинисти.
Алпинистите, загинали по снежните върхове на осемхилядниците, остават там завинаги - в бялата тишина!... А телата им почти никога не се откриват!... Никога, обаче, няма да си отговорим на въпроса, дали са предизвикали Смъртта със своята самонадеяност, или са я последвали заради страстната си любов към върха и силните усещания. Героизмът им е безспорен, а волята - достойна за пример. Затова, ПОКЛОН!
Еми МАРИЯНСКА
dir.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7