Силата, храбростта и саможертвата на траките

Начална страница | Интересно | Гледище | Силата, храбростта и саможертвата на траките
image

„От миналото ще вземем огъня, не пепелта.”
Жан Жорес

Тракийските племена идват от Изток и за известно време се заселват около Карпатите.  Почти всички племена и народи, които са се заселели в Европа преди векове, идват от Азия.  Траките са били много войнствени и безстрашни. Те са живеели в областта на Карпатите, без да имат централизирана военна администрация. Воювали са помежду си на кланово-племенна основа като са се избивали безмилостно. Тракийските племена са били двадесет и две на брой.  Много от тях завладяват огромни земни площи на Балканския полуостров и се заселват трайно на тази плодородна земя. В днешна Северозападна България са живели трибалите, на югозапад  и на юг от тях -  медите. В Родопите и отчасти по поречието на река Хеброс (Марица) - бесите, а одрисите населявали средното и долното течение на Хеброс.  мизите са в Северна България, на север от Дунава са даките, а гетите - в Добруджа. Имало и други по-малочислени племена.  Древният елински историк Херодот, живял 484 - 425 пр. н. е. пише  следното: „Тракийският народ е най-многочислен в света след индийците. Ако той имаше един цар и се държеше сплотен, той би бил непобедим и най-силен.”
За тях още пише Тукидит, тракиец по майка, живял 460 - 399 пр. н. е. и сочен като най-големият историк на Античността.  В един исторически спор между приятели, Тукидит, изпълнен с умиление към майчиния си народ, викнал с възторг: „Моите снажни тракийци са най-силните и храбри войни в света!”
Между XIII и XII век пр. н. е. цар на траките е легендарният Рес. Под негово ръководство са построени истински здрави крепостни стени около Трихълмието на античния град Евмолпиада (Пловдив). Със своите летящи колесници, теглени от два или четири коня, и със своята конна армия цар Рес се е сражавал под стените на славния град държава Троя.  Траките са били съюзници на троянците и са допринесли за много победи над гърците.  Войната продължила 10 години. Траките  воювали между две и три години на страната на Троя.  Макар че им се е плащало много злато, на тях им домъчняло за техните жени, деца и плодородната тракийска земя.  След  оттеглянето им мощта на градът-държава Троя отслабнала.  Към края на VI век пр. н. е. цар Терес успял да обедини голяма част от враждуващите тракийски племена и дал основата на огромната мощна държава на одрисите.  Основните племена, които влизат в одриската държава били одриси, беси, меди, дии,  мизи, гети и други по-малобройни племена.   
Одриската държава се  простирала на юг до Мраморно море и Егейско море, на север до река Истър  (Дунав), на запад до река Струма и на изток до Черно море.  При цар Ситалк, син на цар Терес, Одриската държава става още по-голяма и силна. При нужда цар Ситалк е можел да събере 150 хиляди войници пешаци и 50 хиляди конници—огромна за онова време войска.  Диодор пише в своята „Историческа библиотека”, че Ситалк е бил храбър и умен военачалник, много добър тактик и е управлявал като благороден и справедлив цар.
Траките са били носители на желязната и бронзовата култури.  Обработвали блестящо и благородни метали.  Те  имали златни, сребърни, медни и други минни находища. Основните работници в мините, както и в строителството, са били роби.  При толкова много войни е имало и много роби.  Градът Евмолпия се  славел с перфектни оръжейни майстори, а на върха на това съсловие  били Бесите.
Аристокрацията и богатите траки са носели при война позлатени и посребрени ризници и шлемове, също така дръжките на мечовете им  били златни и сребърни - внушителна гледка за онова време. Траките  величаели конете. За тях конят  бил свещено животно.  Не случайно най-расовите коне в Европа са имали именно траките.  Най-обичаният и почитан край нашите предци е бил тракийският конник Херос. Този митологичен образ е бил божество както на богатия така и на бедния трак. Той е бог воин, бог лечител, бог на силата.  Нему се посвещават оброчни плочки, той е богът на ловците, на които  помага да напълнят торбите с богат лов, за да нахранят многолюдната си челяд.       Друг много обичан митологичен бог е Дионис - бог на виното, на веселието, на добротата.  Траките го обичали защото той бил не само благороден, но и никога не ги наказвал.  Бог Дионис предал добротата и състраданието си и на хората и ги научил да бъдат благородни и снизходителни към прегрешенията на ближния.  Това духовно учение, изявяващо се също така в постулатите на Орфизма, основоположено от вълшебния, легендарен тракийски бард Орфей, предшества и полага пътеката за прегръщането на бъдното Християнско учение.
Много бързо расте град Евмолпия (Пловдив). Град на изкусните оръжейни майстори, строители, зидари, скулптори, грънчари, стъклари. Град на веселието, на танците и на непобедимите тракийски войни.  Жителите на Евмолпия са: кореняци траки, пришълци, чуждестранни търговци и роби.  Жените са 10 пъти  повече на брой от мъжете, заради многобройните мъжки жертви по време на войни.  Богатите траки са имали по 10 - 12 жени, които ги дарявали с 50 - 60 деца. Внушителни бройки за днешните разбирания. Бедните са имали по 4 - 5 жени и са ги мислели за нещастни.  Те им раждали  до 25 деца. Не трябва да осъждаме прадедите си за това.  Било е време на непрестанни войни. Времето на меча, копието и лъка, време на жестоки изтребления и опустошения.  Тяхната прозорливост и далновидност е похвална — да съхранят и запазят своя народ от изчезване. 
Траките  вярвали в задгробния живот – там, където няма мъки, войни и изпитания, а има само щастие, веселие и доброта. Когато е умирал знатен трак, най-красивата от жените му са заравяли с него в гроба.  Другите  плачели жалостно и си скубели косите , но не от мъка по умрелия  съпруг, а защото са били оставени живи като по-грозни от погребаната избраница. Каква голяма нестандартна суетност!  Някои неща не се променят лесно, дори и през махалото на вековете. Много от днешните българки, които са „пра-пра-правнучки” на тракийските жени, също имат тази присъща наследствена суетност. Прословута е гордостта на българките—мислейки се за най-красиви, апетитни и желани... и с право.
Минават десетки, стотици години. Животът на храбрия тракийски народ е бил чудесен, но премеждията предстоят. През 341 г. пр. н. е. след упорита съпротива, траките били победени от Филип II от рода на Аминта. Градът Евмолпия (Пулпудева), наричан днес Пловдив, е завладян и ще носи векове наред името Филипопол.  Градът е превърнат в още по-силна крепост от Филип Македонски.  Траките са били свободолюбиви бойци и не могли дълго да търпят чуждото владичество.  След около 50 - 60 години те отхвърлят македоно - елинистичното управление.
През 16 г. от н. е. двуглавият римски орел разперва мощните си криле над свободната и красива Тракия след кръвопролитни битки и много жертви и от двете страни.  Римските легиони нахлуват в града Пулпудева и така градът приема римското име Тримонциум (Трихълмие).  Римското господство над огромната провинция Тракия с главен град Тримонциум е било благородно.  Строели са се пътища и големи площади, публични сгради. В Тримонциум имало голям Форум, Одеон, Стадион и Театър, който  служел и като Събрание (Сенат) на тракийските велможи—Тракон Койнон. В града още повече са се развили занаятите и търговията.  Водоснабдяването е идвало от близката Родопа планина. Римляните са прекарали глинени водопроводни тръби по акведукти, които са идвали от Родопа, издигали са се до хълма Бунарджик и от там са се разпределяли из целия град.  Най-много за благоустройството на Тримонциум са допринесли римските императори Траян и Марк Аврелий.
Тримонциум е бил блестяща метрополия. След Рим е бил един от най-големите и красиви градове в Империята, наречен “малкият Рим”. След около 70 - 80 години римско господство, Тримонциум (Пловдив) е имал 200 хиляди жители с 200 обществени бани. Рим, господарят на античния свят, в своя апогей е имал 1 милион жители с 900 обществени бани. Тримонциум е бил близо 300 години столица на огромната римска провинция Тракия, която се е простирала от Стара планина до Константинопол. От народа на Тракия са излезли 10 римски императори. Тъй като са били блестящи и лоялни войници, траките били ценени много в редиците на римските легиони. Така от обикновени легионери, тези амбициозни траки се издигат до центуриони, генерали и дори императори.  Същият успех са имали и арменците, които по-късно са дали от своя народ 6 василевса - императори на Източната римска империя (Византия) в Константинопол.
Трябва да се отбележи, че в началото на римското владичество през 21 година  от н.е. обединените одриси, беси и дии правят едно неуспешно въстание за своята свобода.  Те избиват римските гарнизони на хълмовите Бунарджика и Джендем тепе.  Войските на тракийския цар Реметалк, който е бил едно послушно оръдие на римския наместник Требелен Руфус, се оттеглят  зад крепостните стени на трихълмието.  Започва обсадата на  крепостта от обединените траки. Точно тогава идва вестоносец от приятелско тракийско племе от север. Той съобщава лошата вест. Пропреторът на Мизия (Северна България), славният римски военачалник Велей е минал проходите на Хемус (Стара Планина) със своите легиони и идва на помощ на цар Реметалк.  Велей командва четири римски легиона (един легион се е съставял от 6 хиляди пешаци и 250 конника). Тридесет хиляди млади тракийски бойци се укрепват на хълмовете Бунарджика и Джендем тепе.  Те са готови да положат живота си за благото на своята родна земя. Битките са жестоки и безжалостни, като ту едните ту другите имат надмощие. Накрая побеждават римляните. За да не попаднат в плен, последните няколко хиляди траки на Бунаржика и Джендем тепе забиват остри мечове в гърдите си.  Потоци младежка кръв се стича по ридовете и склоновете на хълмовете.
Питаме ли си ние отново, родените в град Пловдив, защо трябва да има огромен паметник на съветските окупатори (болшевики) - „Альоша” -  на върха на този пропит с история хълм Бунарджика, от който се вижда като на длан целият град? А защо не на тези смели тракийски младежи, пряко свързани с нашия град?!  Защо не на нашите по-късни български национални герои, дали живота си за свободата на България?!

 
Иван ТОДОРОВ
за в. „България СЕГА“

 

Иван Тодоров е роден на 8 февруари 1954 година в гр. Пловдив
Пише от ученическите си години. За къси разкази и есета е получавал награди като млад творец.
От април 1990 година живее в Чикаго - САЩ. Участва активно в политическия и църковен живот на българската общност в региона. През 2011 г. в Пловдив излезе неговият автобиографичен историчиски роман „Доктора“.
Един известен журналист написа в своята рецензия за книгата: „Иван Тодоров е автор, който е историк по даденост и драматичен талант - по призвание“.
През 2013 г. „Доктора" бе издаден и на английски език, с преводачи: Симеон Гаспаров и Петър Колев. Романът получи голяма популярност сред американските читатели.
Иван Тодоров има публикации в българската чикагска преса - вестниците „България“, „България СЕГА“ и „Старт“. Той е един от секретарите на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Семеен, със син Петър и дъщеря София.
                                                                                                                           






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7