За бате Митко с благодарност и любов!

Начална страница | Интересно | Гледище | За бате Митко с благодарност и любов!
image

Здравейте!
Всъщност... Здравей, бате Митко!
Казвам се Боряна и съм родена във Видин през 1977г. Живеех в Дунавци и учех в местното училище "Христо Ботев". Когато бях 8-9-годишна (някъде около 1986г.) от Видинския театър в училище дойде бате Митко, който трябваше да постави пиеска за училищния празник. Аз бях избрана за ролята на златната рибка, въпреки че учителката никак не беше отчела, нито отразила факта, че аз бях най-срамежливото дете в училището - никога не успявах да си кажа стихотворението, защото винаги се разплаквах… Явно са ме избрали за златната рибка заради русата коса. По детски се страхувах от предстоящото представление и коремът ми се свиваше при мисълта за пълната зала и аз пред нея, отново разплакана и засрамена. Тогава дойде бате Митко и започна да води репетициите. Всички деца забравихме задължението и настана невероятно забавление. Аз усетих една спокойна, добра и балансирана енергия, идваща от този чудесен батко, която зареждане всички ни... и неусетно забравих да се притеснявам. Всичко се получаваше леко, спокойно, с желание и всеобща радост! Учителите усетиха химията и спряха да се месят в репетициите.
Не помня подробности.
Но тези дни ми стоят в съзнанието до днес като светли, истински моменти, в които съм се чувствала себе си, спокойна, безгрижна и отговорна едновременно.
В сегашния живот нямам нищо общо със сцени и публично говорене, но съм благодарна на енергията и заряда на онзи бате Митко.
Харесах „Green Book“ още когато прочетох за какво се разказва. Гледах го преди да е получил Оскар и ме докосна.
Малкото знамеце на ревера при награждаването беше повод да се поинтересувам за този достоен наш сънародник, който е един от малкото опровергаващи поговорката "Пази боже, сляпо да погледа." След като научих името Димитър Маринов в паметта ми изплуваха спомените за бате Митко, помнех, че истинското му име е точно това. Виждайки и Ваши снимки из нета, покрай Оскарите си възстанових и спомена как изглеждаше този бате Митко... Но не бях сигурна, че сте Вие до днес, когато в поредната статия не прочетох, че за кратко сте играл във Видинския театър и то точно в онзи период.
Пиша Ви, за да благодаря:
За отношението тогава, за енергията, заряда и лекотата, за спомена, за спокойствието, добротата... за гордостта от това, което правите и постигате сега, с цената на само Вие знаете точно какво... За онова малко трикольорче в джоба, което направи възможен факта да изкажа тази благодарност.
Благодаря, бате Митко!

Поздрави, Боряна Панайотова
Бургас
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7