Има такива хора! За 11-ти път БАЦКН събира децата за Олимпиада за Левски-2019

Начална страница | Интересно | Гледище | Има такива хора! За 11-ти път БАЦКН събира децата за Олимпиада за Левски-2019
image

Когато се връщам назад да си припомня как започна това, все една и съща картина се прожектира в съзнанието ми: едно момче на стълбите на българската църква с телефон, чийто дисплей е с фотография на Левски. Срещнахме се случайно в църквата, когато обикалях, за да търся спонсори, по-добрата дума - съмишленици за събитие, посветено на Васил Левски.
Историята е проста, потърсиха ме от Националния музей в Карлово през 2005 г. за съдействие да настаним трима души, които ще пътуват с президента и неговата делегация за Чикаго. Те ще носят около 30 пана с най-известните фотоси на Левски и негови съратници, притежание на музея. Имаха желанието да ги покажат и дарят на българската общност. До сега тези пана са тук, в Чикаго и всеки път са част от тържествения фон по време на Олимпиадата за Левски.
Бяха чували, че в Чикаго българите сме много будни и организирани и имаме вече няколко български църкви, училища, няколко вестници, фолклорни състави и други организации.
Даже не се замислих и отговорих ентусиазирано на имейла, че ще се радваме да ни гостуват.
После... Е, после дойде отрезняването – как ще посрещна и настаня трима души, двама мъже и една жена, да им осигуря прехрана, транспорт, посещение на църкви, училища и други забелижителности в Чикаго за една седмица, а в същото време да съм на работа и в крак със задълженията си.
Работех с Климент Величков, който издаваше в-к „Старт“ и си напъвахме мозъците как да се справим с положението, не че ни се удаваше - иначе „Старт“ щеше да продължи и до сега.
Но пък ми проработи късметът. Едва ли всеки, който среща непознати и ги заприказва, а след това най-любезно им предлага да помогнат за каузата „Левски“, получава веднага чек, достатъчен поне за една гала вечеря в Даунтаун, даже и за книги, които закупихме и подарихме на училищата. За нощувките и транспорта имах на кого да разчитам - да живее сестринската солидарност, когато сестра ми беше в Чикаго.
Така се случи, че това момче, което се казваше Богомил, запомних името му - беше през цялото време с нас, когато обикаляхме Чикаго и от църква в църква – „Св. София“ и „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ показвахме фотографиите от Националния музей Васил Левски на деца и родители, а Дора Чаушева и д-р Стоян Джавезов разказваха увлекателни истории от неговия живот.
За малко да пропусна, че към нас се присъедини и брат му - Даниел Николов, и те по братски солидарни, та удвоиха помоща. Не поискаха нищо в замяна, не се нуждаеха и от реклама.
Няма да се впускам в подробности и ако има някой любопитен може да прочете повече за този период от линка по-долу, от собственоръчното перо на Климент Величков, който естествено вземаше участие във всяко мероприятие.
Просто искам да благодаря на тези млади хора - Богомил и Даниел Николови, които подадоха ръка в точното време, на точното място.
Тогава още нямаше Българо-американски център за културно наследство, имаше само Българо-американска асоциация, нямаше десет български училища, а само две. Имаше три вестника, които излизаха редовно - „България“, „България СЕГА“ и „Старт“. Нямаше много от сегашните организации, нито телевизии и бизнеси както сега.
Но сега вече има едно българско кътче, една територия, където се случват истински нещата, за тези които обичат театър, литература и поезия, музика и танци, изкуство, срещи с любими творци или дискусии -  това е българския център Магура, чиято територия расте, заедно с броя на почитателите си. А те могат да бъдат от четири до деветдесет и четири години. Не е лесно на хората от Магура да се справят с нарастващите нужди и изисквания на общността.
Едва ли някой може да си предстви как тези хора, които имат своите семейства, професии и работно ежедневие, вписват в графика си всички тези дейности и календарен трафик от събития на общността. Благодарности и адмирации за тях, че с активното им съдействие Олимпиадата за Левски е все по-въздействаща и със спортен дух, благодарение на спортните умения на Станислав Станимиров.
Благодарни сме и на директорката на Националния музей, Дора Чаушева, която 14 години оттогава подкрепя нашата Олимпиада за Левски с книги, сувенири и календари - безвъзмездно. За съжаление д-р Джавезов вече не е сред живите, но ще остане в спомените ни с вълнуващите разкази за Левски.
Благодарим и на тези изброени медии, към които ще добавя и електронния сайт ЕвроЧикаго, които са служили достойно на българската общност тук от самото и зараждане и са лобирали безкористно за нея.
Благодарни сме, че има такива хора!

Кина Бъговска
в. „България СЕГА“
https://www.bulgaria21.net/issue/t9109.htm
/Линкът по горе към статията на Климент Величков/






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7