Стигмата спрямо малцинствата или реалността черно на бяло

Начална страница | Интересно | Гледище | Стигмата спрямо малцинствата или реалността черно на бяло
image

Пиша тази статия със смесени чувства - нещо между болка, яд, тъга и потиснатост. И на един дъх. Защо?! Защото все още сме твърде заклещени в предразсъдъците, в стигматизацията на този или онзи, на това или онова малцинство поради еди-какви си измислени и абсурдни “причини”. И черното е винаги лошо, а бялото е винаги добро, подобното нам се уважава, а различното се унижава... Един проблем, който в САЩ вероятно до голяма степен (ако не изцяло) вече е преодолян (още повече щом за президент беше избран чернокож), в България май тепърва набира скорост и заплашва да помачка всякакви добродетели, да не говорим пък за хуманизъм и разбиране. Едно е сигурно, не мога да стоя безучастно и да не изкажа своята позиция по въпроса!
Трудно ми е да мълча, когато моя добра приятелка, която е наполовина с ромски произход, наполовина с български произход, предпочита да скрие ромската си част (тъй като е по-бяла и външно не й личи). Когато ми го призна, след месеци познанство, го направи с очакване да я разбера, но и в изписаните й очи все пак личеше страхът да не би да я отхвърля, да не би да реша, че не е достойна за моето обкръжение и предразсъдъците да вземат превес над приятелските чувства и близостта ни. Тогава ми стана ясно какъв е мащабът на този проблем и колко много е изстрадала тя, за да започне да крие корените си, едва ли не да се отрича и срамува от тях, само и само да не бъде отхвърлена... Защото там, в миналото, е ставала жертва на омраза и нападки, и физически, и най-вече психически под формата на тормоз, и сега вече пази душата си. И само най-близките й и проверени във времето хора са просветени в тайната й. Случвало се е да се отчуждават от нея или да я обиждат хора, на които е държала и които е обичала с цялото си сърце. Така, както може да обича само едно циганско сърце, по детски, чистосърдечно, прямо, страстно и всеотдайно. И... естествено... като следствие от всички уж “невинни” обидни подмятания и причинената болка, тя вече е сложила щита пред себе си превантивно. Нима можем да я виним?! И нея, и други като нея?! Само ще кажа, че майка й (от която е наследила ромската нишка), е прекрасен човек, много трудолюбива, аристократична и въпреки възрастта и болежките си, красива и изтънчена жена с прелестна коса и чиста душа. Рядко съм виждала такива българки, ако трябва да си призная...
Стана ми и двойно по-тъжно днес, когато видях един невинен пост във вездесъщия Фейсбук. Един пост, който би следвало да радва, да сгрява душата и да изпълва с благоговение. Постът бе на професор Ивайло Търнев, който наред с многото си професионални занимания - завеждащ Клиниката по нервни болести в “Александровска болница”, изследовател и откривател на много неврологични и метаболитни наследствени заболявания, преподавател в Медицински университет-София и в Нов български университет и т.н. - отделя от енергията си, разбира се, заедно с екипа си, да открива мотивирани млади хора от гетата и да им подава ръка в съкровената им мечта да станат лекари, а не крадци. Едно толкова хуманно и безпрецедентно дело. Дори със съмишленици през 2007 год. учредява Националната мрежа за здравни медиатори (и вкарва тази професия в България), която подпомага осъществяването на ефективен диалог между малцинствените групи и социалните и здравните служби с цел хората от малцинствата да получат повече знания, квалификация и най-вече адекватни здравни грижи, ваксинация и т.н., провеждат профилактични програми сред тях, така че те да живеят здравословно, в нормални човешки условия и да полагат нужните грижи за себе си и за околните. Към Националната мрежа се изпълняват различни проекти, в чиято мисия са залегнали идеите да се квалифицират хора от уязвимите групи и те да стават ефективни здравни медиатори, които да опосредстват една полезна, емпатична връзка между здравните служители и ромите, турците... всички онези, за които си затваряме очите и се правим, че ги няма...или които отравяме с обидите, с помията, която изливаме върху тях и т.н. А защо не и същите тези хора да получават здравно образование, да стават лекари, да спасяват човешки животи и така да се чувстват пълноценни, полезни и успешно интегрирани в обществото ни?! Или може би контрастът на черната кожа с бялата престилка плаши българина...?! Готови ли сме да се преборим с дискриминацията, достатъчно зрели ли сме да не наричаме черното - черно, само защото е такова на вид?! Достатъчно смели ли сме да се опълчим на закостенялото статукво?! Да ни е истински грижа за тях като равноправна част от организма на социума ни. Не можем и не бива да ги премахваме, както не бихме могли да премахнем черния си дроб и да живеем без него просто защото, видите ли, ни пречи... 
Та сега пак да върнем темата върху въпросния пост. Той представляваше снимка на неколцина млади, успешни и мотивирани млади хора, амбициозни момчета и момичета с пламък в очите, които са дипломирани лекари и в момента работят във водещи болнични заведения в страната. Дотук чудесно... Но тези хора са роми... Да, точно така, от малцинствата! Същите тези малцинствени групи, чиито членове винаги носят вина за трагедии като тази във Войводино... като тази с журналистката в Русе..., нерядко и биват натопени не съвсем справедливо в други деяния и т.н. И черното не може да бъде друго, освен черно, нали?! Както вероятно бялото не може да бъде друго, освен бяло и точка! Край... редно е да ги отлъчим, да ги поставим на колене в ъгъла и така да си решим въпроса, защото не всички сред тях са добри, перфектни и идеални. Е да, ама не. И слава Богу. Има хора като професор Търнев и други подобни, които от години се опитват да разчупят тесните рамки на предразсъдъка и да сторят добро, да тласнат обществото към благотворно развитие, към единство, взаимопомощ, хуманност и различни добродетели. А, както знаем, една от визитките и мерило за зрелостта на обществото е отношението му към малцинствата, към социално слабите хора и уязвимите групи, както се изразява и професор Канушев, социолог и преподавател в Нов български университет.  
И още нещо… професор Търнев съвсем чистосърдечно беше си позволил да напише “Не на омразата! Не на расизма! Не на политическите манипулации!”. И на някои българи само това им трябваше да им се подпали фитила. Запалиха се, както се пали кръвта на влюбен ром. Разбира се, имаше и хора, които изразиха уважение и почит към тези успели млади лекари, но наред с тях се появиха и доста други, които грабнаха словесните мечове и томахавки. И тези, последните, навиха ръкави и се заеха да бълват лава от вулкана на съмненията и комплексите си... как тези млади професионалисти едва ли не са си взели кандидат-студентския изпит по “левия” начин, как не са обучени добре и че те не биха се оставили да ги лекуват такива лекари, които не разбират грам от медицина. Всичко това с “тон” на явен присмех и неглижиране на огромния успех и положените усилия, дисциплина и т.н, които изисква обучението по медицина. Дори когато професорът поясни, че не се занимава с провеждането на кандидат-студентските изпити по медицина и че те са влезли като са успели да се класират и са приети на общо основание според същите правила, които важат за всички кандидатстващи в тези специалности, нападките не спряха... Кулминацията бе, когато дори се нахвърлиха върху него като лекар и поругаха неговия световно признат професионализъм, твърдейки че е осакатил и сетне изхвърлил нечий син от отделението си.... От същото тази Клиника, на която е началник от 10 години и от които 10 години не се е занимавал с подобни медицински манипулации, за които ставаше дума във въпросното “обвинение”... Сякаш, неуспели да открият за какво друго да се хванат, започнаха да стрелят напосоки, само и само да докажат своята правота и да поддържат ригидните си стигматизиращи когнитивни схеми. Това са едни “схеми”, вероятно възникнали още в най-ранното детство, през чиито призми е пречупен мирогледа ни и които до голяма степен предопределят как ще се държим с околните и какво ще е отношението ни към тях, когато станем зрели индивиди. Понякога тези схеми са твърде неадекватни и предразполагат към агресивно и нетолерантно отношение към другите, а и към себе си. С други думи казано, ясно е, че всеки има своята дълбока вътрешна причина да е такъв, какъвто е и като какъвто се показва чрез поведението си. Но защо трябва да пречим, да опорочаваме едно добро дело на хора, които ги е грижа и които изразходват времето си и ресурсите си в една такава кауза и го правят от сърце и душа?! Защо злобата и омразата до такава степен стиска някои люде за гърлото, та чак умъртвява добродетелите в тях?!
Сигурна съм, че същите те биха запяли съвсем друга песен, ако (не дай си Боже и не че им го желая!) им се случи най-лошото и животът им е на косъм, а единственият, който може да ги спаси, е някой от тези лекари на снимката от поста. Но не мисля, че е необходимо да се стига дотам. Бихме могли да се замислим отсега и да преодолеем стадното мислене, което често е манипулирано от различни посоки, от медиите (включително и социалните мрежи с множеството постове, които предизвикват и подпалват двойно повече расизма и разделението и са ненужни), от различни партии и политически ангажирани хора, които си имат своите интереси да пропагандират омраза и злоба сред населението, само и само да не се виждат техните собствени грешки.
Апелирам малко повече да се замислим над факта, че точно както в символа на Ин и Ян нищо не е само черно или само бяло - и в едното, и в другото срещаме по малко и от противоположния цвят. В този ред на мисли и сред нас, и сред тях има и примери, и антипримери, и герои, и антигерои. И ние, и те населяваме една и съща държава с едни и същи проблеми, неуредици, а и силни и положителни страни. И ние, и те живеем обичайки семействата си и се опитваме да “свържем двата края”, пием, веселим се, за да забравим несгодите. И сред нас, и сред тях има хора, които предпочитат да си останат на едно ниво на развитие, защото така е по-лесно, отколкото да се усъвършенстват, да си позволят да пожелаят промяна и израстване и да работят усилено и неуморно за постигането им. И има и от ония, които не се боят да тръгнат по трънливата пътека на новото и различното и да предадат нататък доброто, което е било дадено на тях. Като мразим и сеем семената на раздора няма да си помогнем и няма да съумеем да прекратим конфликтите в умореното ни общество, защото законите на вселената не позволяват злото да привлича добро. За целта е по-добре да разтворим сърцата и душите си и да прогледнем за общото между нас и тях, а не да се вглеждаме само в недостатъците и различията на другия. Да, наистина има различия в културата и в обичаите ни, но това не пречи взаимно да се обогатим едни други и да си дадем това, което ни липсва, да се допълним. Единствено търпението и добротата биха могли да предизвикат и привлекат същото в отсрещната страна. Нали светът няма да се оправи с нашите нападки и критика, а с личните ни действия и личния ни пример?! А таенето на омраза и злоба е нездравословно, разяжда, метастазира и... убива!

Искрено ваша:
Деспина Клер
в. „България СЕГА“


 
  






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7