Любовта – бърза закуска или бавно наслаждение на естетичен ордьовър?

Начална страница | Интересно | Гледище | Любовта – бърза закуска или бавно наслаждение на естетичен ордьовър?
image

Напоследък доста често се замислям за едно такова сравнение между отношението ни към храната и интимния акт на хранене, от една страна, и отношението ни към партньора ни, а и към любовта като цяло. Мисля, че има значение дали ще се нахраним на крак за две минутки в някое „заведение“ за бърза закуска или пък ще похапнем сладко без да бързаме и ще се насладим пълноценно на всяка хапчица. И то голямо значение! Да не говорим кое е по-здравословно и кое - не...
Храненето само по себе си е удовлетворяване на телесните, но не по-малко и на духовните нужди. Разбирате ли, самата настройка, чрез която се подготвяме за ритуала на храненето е от изключителна важност и показва в някаква степен характера ни. И тъй като това е един жизнено необходим инстинкт, ние не можем да го скрием, особено когато сме страшно гладни. Така е и в любовта. Чисто и просто гладът не е възможно да се скрие. А и ние, хората, се усещаме подсъзнателно един друг. Усеща се в енергията, в езика на тялото. Последното се отнася с особена сила за женския пол.
Току-що сте се запознали с някой и ви се иска да знаете дали можете да му се доверите, дали ще е с вас за дълго или се заблуждавате в него?! Тогава излизайте по-често на обеди, вечери и т.н. и наблюдавайте как се отнася към храната пред себе си. Тук нямам предвид повърхностните и материални наблюдения защо ви е завел в точно това или точно онова заведение, всъщност мястото не е от значение, повярвайте ми. Става дума за това как посяга към храната пред себе си, как се храни... колко бързо или бавно, дали предпочита да пипа „на сигурно“, само с прибори, или си позволява и с пръсти. Не е хубаво да се тъпче забързано и едва ли не без да обръща внимание на храната, ала не е приемлива и прекалената претенциозност, граничеща с неоправдано материалистично капризничене. Това са двата полюса, двете своеобразни крайности. От друга страна храненето само с прибори предполага по-скоро склонност към предпазливост и спазване на някаква дистанция, докато ако си позволява да докосне и с пръсти, това е знак за склонност към проява на близост и на доверие в другия. Разбира се, за такива впечатления е нужно време, както и да се отпуснете повечко в компанията на другия, да се чувствате комфортно в кожата си, като “у дома си”. Важно е и в какъв тип заведения ходите, затова е добре да отидете в различни, а и в не толкова елегантни и пренатруфени такива например...
С времето вижте как докосва храната - вдъхновено и нежно (така ще ви и люби) или я взима и безпардонно я слага в устата си като един типичен консуматор, който цели да използва храната само и единствено, за да се нахрани, а когато се насити, избутва чинията настрана с не особено мил жест (едва ли ще ви люби много внимателно и търпеливо)?! Как гледа на храненето, само като за насищане и натъпкване или като естет, който се любува и цени яденето и гледа да нахрани преди всичко душата си и го извършва като един вид свещен ритуал. Така де, неслучайно толкова много ритуалност е обвързана по един или друг начин с храненето или пък въздържанието и постенето от тази същинска светиня - храната. И то откакто свят светува! Необходимо е да се научим да уважаваме храната, за да се научим и да уважаваме и да ценим хората около нас и особено, човека, който обичаме и любим.
С любенето нещата не стоят по много по-различен начин. Ако съумявате да се въздържате на моменти и ви е хубаво да седите и да си поговорите, да се порадвате просто на присъствието на другия, а сетне се чувствате прекрасно, то тогава тази връзка определено може да се каже, че има обещаващо бъдеще. Ако обаче на всеки ъгъл гледате да се награбите и да се любите страстно и това стои в ядрото на връзката и ежедневието ви... е, ами... може би това е нож с две остриета. Разбира се, че е прекрасно да се любите страстно и, да, това определено е полезно за близостта ви и вид изразяване на обичта и принадлежността ви един на друг. Със сигурност връзката има нужда и от такива моменти... Само че, както се казва, има едно но, и е редно да се намери балансът... Това, което бързо се разпалва и гори интензивно.. според безжалостния и непроменим закон на енергията бързо ще изгори, ще изтлее и не е изключено да приключите, да се пренаситите и всичко да си остане само един удовлетворен, изконсумиран флирт, една изконсумирана влюбеност, едно бързо, експресно погалване на егото, ако щете, едно пренасищане с тази точно „храна“, но не и истинска, търпелива, всеотдайна и дълготрайна любов и уважение.... Неслучайно много наужким любовни връзки, започнали с доста интензивна и гореща консумация, бързо, ненадейно и неочаквано, особено така наречените „летни морски флиртове“, също толкова внезапно се и изчерпват, а и така създадените бракове невинаги оцеляват. Точно като начина, по който се отнасят някои хора към храненето – ядат каквото има, за да се наситят, не оценяват изяденото, не му се наслаждават, а буквално го „мятат“ неуважително в стомаха си, който вследствие страда от това... както и душата боледува и се изтощава от такива консуматорски взаимоотношения. Всъщност консуматорът никога не е напълно щастлив, да не говорим за истински удовлетворен, егото му е алчно и винаги желае още и още, стреми се да получи всичко, ненаситен е. Иска го тук, веднага, на мига! Но това любов ли е или една бърза закуска „на крак“, само че в случая „върху матрак“?! А това храни ли душата, как мислите? Този огън камина ли е или крематориум на духа? Аз бих искала нежно наслаждение и капчица пречистена духовност, не духовна смърт... моля...
Все повече се убеждавам в живота си, че егото е това, което желае, иска да вземе контрол, което ревнува неуморно и, уви, иска да притежава. То ограбва нашата душа, а и душата на човека насреща... и се чудя защо е необходимо да си го причиняваме?! Ясно е, че вероятно дълго време ни е липсвала любов, нежна ласка, вероятно компенсираме едни огромни дефицити, но забравяме, че чрез телесното докосване можем да компенсираме само частица от нужното ни, но не и да зарадваме и да изпълним истински душата си и да нахраним нейните духовни копнежи и щения... Подчертавам духовни! Духовното и телесното често са слети, но едното не може да замени другото в никакъв случай и при никакви обстоятелства. И, което е по-важното, двете се хранят с различна храна! Духовната храна е различна от телесната и материализираната храна! Дух и материя се сливат, но все пак са различни... и заслужават необходимото им отделено време и търпение, и внимание, за да ни е хубаво и на нас, и на партньора ни. И духовното не са пет думи, прошепнати преди старта на любенето, пък били те и красиви и романтични... Не, или поне не само! Преди да запалим свещичките за романтичната ни вечер, е необходимо да запалим свещичката в душата и сърцето, пламъка в очите....
Истинската любов е да похапвате заедно, да се гледате през масата един друг и да се любите с поглед. Да ви е толкова хубаво, че когато станете и си тръгнете, да се чувствате също толкова или дори по-добре, отколкото ако се бяхте любили наистина. Похапването заедно да е като прелестен естетичен ордьовър преди да се стигне евентуално, ала не задължително, да онази, по-другата любовна игра. Всъщност защо не похапването да е вид игра преди онази същинска любовна игра, пламъче в очите, което само по себе си ви е повече от достатъчно да се почувствате обичани, уважени и най-важното, дори след много на брой години пак да сте ценени и желани?! И да ви е уютно в погледа на другия, там да виждате доверие и чисто човешка отдаденост, приятелство и обичане, искрена заинтересованост за вашите проблеми, ежедневие, радости и тревоги, истинска, неподправена вярност?! И безгранично търпение... океан от вечност, заключен в една-единствена секундичка... любене без докосване, поне не и телесно такова. Въздържанието от телесното може да бъде не по-малко сладко от пълното, всецяло отдаване... Запазете нещо за после... за следващия път, за утрешния ден... В края на краищата душата живее вечно, дори след като нас самите няма да ни има тук. Така че насладете се без да бързате на себе си, на другия, на душата му, на това, което е... на усмивката му, на закачливото му намигане, на трапчинките на бузите му, на жестовете му докато ви говори с хубав, тонизиращ глас, на очите, вперени във вас, сякаш право в душата ви... пък не е нужно да се бърза и задължително да се достигне до десерта на мига!
Изживявали ли сте нещо подобно? Дори само заради него си заслужава живеенето на тази земя, уверявам ви... И категорично съм убедена, че раят е тук, стига да съумеем да си го направим заедно с другия... със значимия за нас друг... защото това не се получава със случайния друг!

С обич и отдаденост:
Деспина Клер
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7