За Тодор Живков, 20 години след смъртта му (Част 2)

Начална страница | Интересно | Гледище | За Тодор Живков, 20 години след смъртта му (Част 2)
image

Продължение
Много хора, които са познавали отблизо Живков, твърдят, че той по природа е бил чужд на насилието. Факт е, че когато трябва да избира между работа в милицията и партията, избира кариера в структурите на Комунистическата партия. През 1948-а става първи секретар на Градския комитет на Комунистическата партия в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт, а на Петия конгрес същата година е избран за член на Централния комитет на партията. Като такъв остава чак до 8 декември 1989 година.
Пътят му към властта е изпълнен с доста трънливи пътеки. Сред греховете от началния период на политическата му кариера, критиците му посочват участието на Живков в кампанията срещу Трайчо Костов, която завършва с обесването на партийния функционер.
По-късно Сталинската политика за колективизация изпраща Живков в Кула, където хората масово напускат новосъздадените ТКЗС-та. Живков е освиркан на събрание, на което държи агитационна реч. Следват репресии - много хора от региона са интернирани, други - пратени в затвора. На Живков е възложено прилагането на извънредни мерки за стабилизиране на положението в крайграничните райони. Той изнася доклад на пленум на Централния комитет, в резултат на който е отстранен от длъжност тогавашния земеделски министър, а самият Живков заема мястото му в Политбюро, запазвайки и секретарския си пост. Той е твърдо устремен към властта. След като се утвърждава в централното партийно ръководство като член на Политбюро и секретар на Централния комитет, през следващите няколко години Тодор Живков става един от най-близките сътрудници на Вълко Червенков. От този период е и близкото му сътрудничество с Милко Балев.
На пленум след Шестия конгрес на БКП /1954 г. / Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП. Кабинетът му се оглавява от Милко Балев. Междувременно тече подготовка за отстраняването на Вълко Червенков, а в Москва изгрява звездата на Хрушчов. Живков непрекъснато лавира между събитията и безпогрешно се ориентира "накъде духа вятърът".
На Априлския пленум през 1956 г. Червенков е разкритикуван за култа към личността, а Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на БКП.
През 1958 г. получава силна подкрепа от пристигналия в София Хрушчов. През есента на същата година, обявява политика за "скок" в икономиката, поставяйки си амбициозни цели от приетия месеци по-рано на Седмия конгрес петилетен план. Целта е бърза индустриализация и "удвояване и утрояване на селскостопанското производство". Набелязва като една от мерките за постигане на целта уедряването на вече създадените ТКЗС-та.
Нов тласък в кариерата му на соц политик слага XXII конгрес на КПСС. В края на 1961 г. Живков безапелационно превръща апарата на Централния комитет на БКП във водещ фактор на държавата.
През 1962 г. се разкриват нелицеприятни истини за Ловешкия лагер. Лагерът е закрит, но Мирчо Спасов е оставен на поста си на заместник-министър, а малко по-късно дори е повишен. Това е ясен знак, че Живков не иска да се раздели с него. По-късно ще отговаря за това.
Сред първите стъпки на Живков начело на правителството е да вземе решение за продажба на златния резерв на БНБ, свързано с т.нар. Дългова криза. Живков оправдава това решение с "критичното положение в икономиката на България" в онзи момент. Имал ли е друг избор? - Много финансисти са на мнението, че е било "наложителна мярка, която след време се обръща в плюс". Лоялността на Живков към съветските лидери му подсигурява сигурност не само в личен план, но и преференции за България. 
През 1963-та Живков говори за сближаване с СССР, което днес му се приписва като държавна измяна и опит да бъдем превърнати в 16-а република на Съветския съюз. Всъщност, идеята му била, твърдят негови съратници, "да се създадат икономически, политически и идеологически предпоставки на сближаване". Живков е търсел опора в "големия брат" с амбициозната цел да изкара България по-напред от другите страни от соцлагера, твърдят те. Така или иначе, самите руснаци отхвърлят въпросното "предложение". Днес не можем да знаем със сигурност какво точно е щяло да последва, ако го бяха приели?...Някои съратници на Живков изобщо отричат да е имало "нещо такова", така че мистериите по този въпрос продължават да витаят и днес, когато отношенията ни с Русия никак не са близки, и наистина се нуждаят от "сближаване".
Факт е, че Живков е бил лоялен към Москва, и това го поставяло в благоприятна позиция при всички държавни ръководители на Съветския съюз. До Горбачов. Особено близки са отношенията на Живков с Леонид Брежнев. Историческа за това приятелство е срещата между двамата през 1965 г., при която Живков получава безпрекословната подкрепа на СССР, срещу която търси не само гаранции за собствената си позиция, но и търговски отстъпки в подкрепа на изпитващата постоянни затруднения българска икономика.
Всичко това, обаче, си има "цена". Живков често бил изправян пред изпитание на лоялността си към Съюза. Такова изпитание е т.нар. Пражка пролет през 1968-а, когато съветската военна интервенция в Чехословакия води до кървави сблъсъци с опозиционерите и събитията отекват нелицеприятно във всички страни от соц лагера.
След приемането на новата конституция през 1971 г. Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България, т.е. държавен глава. 60-годишният му юбилей е отбелязан с публични мероприятия в цялата страна. Живков е награден и с най-престижния съветски орден "Ленин". Той е в пика на политическата си кариера.
Извън партийния контрол върху държавните институции, със здрава ръка държи да осъществява пряк контрол и върху военното и вътрешното министерство, включително и на Държавна сигурност. Това става причина да се заговори за авторитарната му власт и нарастващия култ към личността му. Днес, от дистанцията на времето, за всеки е ясно, че за този му "грях" едва ли можем да обвиняваме само него. Раболепието и подмазвачеството винаги са били печеливша "формула" за кариеристите, които не са контингент единствено на управленската машина на Живков.
През октомври 1971 г. умира Мара Малеева, която, макар и да не заема официални постове, в продължение на години е била не само съпруга, но близък сътрудник на Живков в работата му. Приживе Мара Малеева се противопоставяла на издигането на децата си на политически постове, но след нейната смърт Живков лансира дъщеря си Людмила. Факт, че това в никакъв случай не беше във вреда на държавата - напротив. Въпреки това, вътре в партията още тогава започват интриги, че в ролята на баща Живков "уврежда" авторитета си. Той избягва публично да коментира въпроса, но според съветника му Костадин Чакъров преживявал драматично тези подмятания. Най-големият удар за него е смъртта на Людмила, причините за която и до днес будят много версификации.
Широко се коментира и личната страст на Живков към лова и неговата ловна дружинка, в която членуват Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Георги Джагаров, Емилиян Станев, Стефан Гецов, Любомир Левчев, Величко Минеков и др. Както се вижда от изброените имена - това е пъстра компания от хора, всеки от които се е доказал в своята област - науката, изкуството и литературата. Постиженията на тези хора са безспорни и признати и от новите демократи, а в обществото продължават митовете за лансирането на ловната "дружинка" и как Живков претендирал дори за световен рекорд по лов, след като отстрелял голяма дива свиня през 1986 г.
Друг компромат е въпросът за авторството на книгите на Живков. Те безспорно са писани от негови сътрудници, но любопитните питат кой е взимал хонорарите за тях? Живков сам отговаря, че е получавал хонорари, които раздавал за обществени цели, но не уточнява точно за какви?...
Приписват на Живков и косвено участие в поръчковия атентат срещу журналиста-литератор Георги Марков в Лондон. Както обикновено се случва и в по-ново време, за всичко са виновни съветските тайни служби. Излезе версия, че от София няколко пъти били отправяни искания "Би Би Си" да спре "да оскърбява наши ръководители, в това число даже нашия държавен глава др. Тодор Живков". Това дало повод на руснаците да поръчат "чадъра", твърдят някои. Остава обаче да ни отговорят, защо тогава това покушение остана в световната история като "български чадър"?...
През лятото на 1981 г., след смъртта на Людмила Живкова, която е тежък удар за Живков, животът му се променя - както в личен, така и в политически план. И днес се обсъжда версията, че той е готвел дъщеря си за свой наследник. Близки от обкръжението му отричат това, но е безспорно едно - смъртта на Людмила променя Живков. Той все повече предпочита усамотението и се премества да живее отделно от семейството си.
През май 1984 г. на заседание на Политбюро е взето решение за провеждане на последния и най-интензивен етап на т.нар. Възродителен процес, за преименуване на българските турци. Живков заявява, че взима това решение на своя отговорност, но както вече стана ясно, има и друга версия - че това е събитие, по "сценарий", целящ дискредитирането му, и свалянето му?...
През 1985 г. в Съветския съюз идва на власт Михаил Горбачов. Агресивно налага неговата "перестройка". Живков не успява да се сближи с новия либерален лидер на Русия. Това чувствително променя и отношението към България от страна на Русия. Горбачов открито говори за ограничаване на съветските субсидии за сателитните режими, респ. и спрямо България.
Следва продължение
Еми Марианска
dir.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7