Как да ограбиш културата на един народ? Или Вапцаров като чалга

Начална страница | Интересно | Гледище | Как да ограбиш културата на един народ? Или Вапцаров като чалга
image

Ако някой ви попита с какво е известна България, сигурен съм, че в съзнанието ви неизменно ще изскочат няколко от следните отговори: киселото мляко, маслодайната роза, красотата на българката, гостоприемството на нацията, вековната история – запазена с воля и кръв, съхранените и до днес традиции и обичаи, спиращата дъха природа… Но изброените са за пред света, „оръжията“, с които вземаме акъла на „чужбинци“. Иначе в пределите на страна ни, като вътрешна конспирация, бихме добавили към списъка още няколко чудни „забележителности“, като: нескопосано правителство и управа, срещу които роптаем толкова, че чак веднъж го свалихме от власт, за да го преизберем; слаба образователна система, в която управлението ни обича да се меси и чат-пат да реформира, като с гумичка в леката си ръка неблагодарно заличава историята, за която нашите герои са дали живота си; лошо здравеопазване, за което вместо да леем сълзи вече се смеем, ама то и вицовете за тази сфера са малко… И, разбира се, не на последно място гордо се издига модерният паметник на културата, добре познат на старо и мало – чалгата!
Тук е моментът да отбележа, че попфолкът отдавна не е чалга, защото последното днес, само по себе си, се е превърнало в нарицателно. Горе-долу може дори да се приеме за синоним на думата „абсурд“ и нищо чудно скоро официално да влезе в речника с темповете, с които се движим по пътя на нелепостите.
Забелязали ли сте, че в България тривиалността е на почит? И колкото и да се опитваме да я скрием от останалите, ние добре си я познаваме. Дори я търсим (като ракията и шопската салата на масата в кръчмата), за да можем да избягаме от скучния рутинен живот, захвърляйки работата, задълженията и отговорностите си и да се впуснем в дисекция на морала. Защото, ако има нещо, което българинът обича повече от глупостта, то това е да я коментира като истински разбирач.
И последните няколко дни цялата страна не спира да одумва новата „звезда“ Антонина, която за да си уреди място на небосвода реши да посегне към стиховете на Никола Вапцаров и да ги увековечи (за всеки случай, че току-виж Министерството на образованието решило да ги заличи от учебната програма, в полза на творчеството на Иво Сиромахов), като ги превърне в текст на чалга песента си „Табу“. Всъщност, „песен“ е малко силно казано, при положение че изпълнителката така и не запява. От началото на парчето стоиш и чакаш, чакаш, чакаш… а тя само рецитира ли, рецитира. (Което, ако се замисли човек, може да й донесе допълнителни проблеми, ако Слави Трифонов реши също да я съди за имитация в подхода му към музиката и в частност „стила“ на изпълнение.)
И така Антонина успя само за две минути и половина, колкото трае самото недоразумение, да съсипе пропитото с любов стихотворение на Вапцаров „Прощално“, написано часове преди екзекуцията на автора, като послание към неговата съпруга. В стремежа си да лепне една от актуалните болести на 21 век, а именно – скорострелната и евтина слава, дамата разруши символиката на творбата, заличи цялата й история и за капак, изпразни думите от съдържание.
В целия замисъл има няколко проблема.
Първият е факта, че тези слова се изричат на фона на ориенталски ритми, очакващи от слушателя да разкърши ханш ту наляво, ту надясно, докато с една ръка тъпче кебапче в уста, а с другата прегръща (нищо лично) през рамо Мехмет, Бахар, Айше или Гьозлеме (?!) …
Непосилна задача се оказва за съзнанието ми да обрисува ситуация, в която песента на Антонина ще гърми по дискотеките в Студентски град, а младежите ще „куфеят“ и ще препъват крака към дансинга, неспособни да удържат поривите на тялото си да се поклаща меланхолично.
Втората беда е видеото към тази небивалица, чийто сюжет се „разгръща“ в една стая, а действащи лица се явяват три персонажа. В клипа откриваме въпросната певица, новатор в новия стил наречен „чалгатура“, която в един момент поляга върху напомпан, гол до кръста мачо, с татуировка “Hard Core”, проснат на земята сякаш е паднал там от втория етаж, а в следващия (хапейки устни, пръсти и каквото режисьора й нареди), наблюдава еторичния танц на друга полусъблечена девойка. Цялата ситуация изглежда така, все едно изпълнителката не може да вземе адекватно решение на кого да се спре и лашка пристрастията си между статичния мъжага само по дънки  и активната брюнетка, облечена като Жената котка, ама след като часовникът е ударил полунощ и магията на феята кръстница е свалила дрехите от гърба й. Цялата кулминация и развръзка на видеото се свеждат до това, че певицата просто си намира удобно място на вита стълба и вместо да се чуди, предпочита да стои пасивно и отвисоко да съзерцава другите двама. Край! Без сърцераздирателна интрига, излишна мелодрама и общо-взето без каквато и да било история. Изводът, може би, трябва да бъде: „Един за всички, всички за един“ или как желанието за повече надделя над колебанието.
Ето ви изпитана рецепта за културен апокалипсис и петминутна популярност.
Мислите си, че не може да стане по-зле? Нека ви разочаровам. Поредния парадокс е, че певицата пусна „Табу“ ден преди 24 май и с „творбата си“ поздрави лично министъра на културата, а с него, предвид датата, най-вероятно и целия български народ! Да ни е честито!
Разбира се, Антонина бързо си спечели цял куп противници, търсещи сляпа справедливост в нашата страна, която все повече взема да прилича на трите маймунки – не чувам, не виждам, не говоря.
Оказва се обаче, че след цял ден на упорито търсене Министерството на културата (очевидно не останало доволно от поздрава на певицата) не можа да намери експерт, който да прецени нарушени ли са авторските права. Затова в историята се намеси и Велизар Соколов – Заки, който изчисли, че правата на „Прощаване“ са изтекли през 2012 г. и по закон творбата става обществено достояние. И за да укроти вдигналите се на нож сънародници, допълни че авторското право има безсрочни морални правомощия. Стига обаче, някой от Министерството да си припомни какви точно са те.
Надявам се „Табу“ да подейства отрезвително на всички ни, защото определено изпуснахме юздите последно време. Трябваше ли да се стига до там, че поредната амбициозна „дива“ да прекрачи границите и да смачка паметта на Вапцаров в чаршафите си, за да наддадем и ние глас за своеволията в шоубизнеса ни? Не беше ли редно да покажем на „звездите“ ни по-рано, че не може да печелят от всяка червива идея, учейки децата ни на песни възпяващи определени части на тялото и кексове, например? Защо трябваше някой да посегне на и без това обеднялото ни културно богатство, за да измием очи (и уши) от прахта, която до сега ни хвърляха Сузанита, Гери-Никол, Тита, Криско, Папи Ханс и останалата чалга сбирщина, докато ние ги поощряваме? Дано този път се осъзнаем, защото инак тежка съдба ни чака и докато се „осеферим“ ще се окаже, че в училищата се изучава „Петдесет нюанса сиво”, а за министър на културата сме сложили не друг, а Николета Лозанова, изпънала с едни гърди на пред.
Глас народен – глас Божи! Тогава защо единственото, което правим е да си мълчим? 

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7