"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Моят отговор в дискусията: "Къде е по-хубаво - дали в чужбина или в България?

Моят отговор в дискусията: "Къде е по-хубаво - дали в чужбина или в България?

Начална страница | Интересно | Гледище | Моят отговор в дискусията: "Къде е по-хубаво - дали в чужбина или в България?
image

...Върти ни с оста си Тя, Земята, в гигантското кълбо, наречено ЖИВОТ!
За да живеем в мир - дала ни е и своите блага. Но оставила е да добавим и нещичко от нас, сами да усетим колко скъпо е това чудо - човешкият живот.

Изсипала е тя своя дар и над нас, в моя роден Кюстендил: минералната изворна вода и борова гора...
 
Но изглежда, устроен е светът така, че човек понякога трябва да изгуби нещо, за да разбере какво е направил с решението си, което уж помага при житейските му проблеми, а в същност го погубва, или поне срива мечтите му.

Напускаш страната си и дълго живееш и работиш в чужбина... Чикаго, Лондон...

И тогава усещаш и разбираш колко измамен е финесът на милото безразличие, изразено в сърдечна усмивка на формално съпричастие към съдбата на ближния - в този илюзорен, светещ от имане, свят.

Попаднал си сам в своя капан! И спасението от него струва скъпо. Особено ако ти се наложи да тръгнеш по болници...

Уви, не рядко ти се налага точно това.

Обиколих болници, огромни колкото цял град. Пълни с компютри и машини, като ракетен полигон. Лекуваха ме лекари, велики в своите специалности… По-точно с мен се занимаваше цял полк от машини, чиито стотици данни, диаграми и снимки отиваха към местните медицински авторитети, които отчитаха с тях своя труд в болничния бюджет и изписването на килограми таблетки, от чиято реализация се получава съответния процент.

И в някоя кошмарна нощ усещаш края... Разбираш, че  всичко, което ти е дала богатата чужда страна не струва и една спасителна глътка въздух от боровата гора в Хисарлъка...

Как оцелях - не знам. Преди 26 години вярвах и се радвах на щедрите усмивки, на фините отношения и хуманни правила, възприети  от обществото,  а още повече - на най-добрите, дори в някои случаи и безплатни, лекарства, с които разруших всички клетки от издръжливия си здрав организъм, изграден от слънцето в моята страна.

Не само моята участ е такава, но едва ли ще се намери място за редовете, с които може да се обясни това "явление".

И ето ме отново у дома. Разкъсана здравословно - тръгнах по пътеката на здравето в моята страна.
Донесох със себе си здравословен проблем пълен с неизвестност в новия живот у нас сега!

Още в първия преглед в българска болница попадах на лекарка, от която получих точна диагноза на моето здраве, люлеещо се вече от поне три години. Изпратиха ме в Александровската болница в София. Там... там... и днес, вече след дългото и усилно лечение по даденото ми предписание, нямам достатъчно силни и благодарствени думи да опиша доброто, професионално поведение и лечение, което получих и получавам още оттам. Преминах през грижовни изследвания, а на визитациите доценти, доктори... споделяха, сериозно разнищваха моя случай, за лечението, и всеки един от тях се стараеше да даде най-доброто от себе си, като съответен специалист в сектора от заболяването. Ще повторя: думите ми са слаби да опишат и изразят благодарността ми към тези учени мъже и жени, и преди всичко човечни хора!

Личната ми лекарка в Кюстендил се измъчи с мен. Говореше, подкрепяше ме с издръжливост, вдъхваше кураж, че ще се намери изход и за мен. Казваше ми - "Няма неразрешим проблем, но само ако искаш да го направиш".

Да, но имах си аз проблеми не един, а няколко... Някои от тях дойдоха и от прекомерна доза предоперационни инжекции, увредили костната ми система. Убиваше ме и диагнозата на лекарите в чужбина, че "...нищо не може да се направи, това ти е от годините".

Само че моята съгражданка - лекар не ме оставяше на мира. И аз избрах нея, а не инвалидната количка, която милостиво ми протягаха от другите места. И още по-точно - вълшебната кюстендилска минерална вода! Изтриваща болежките на "...опорно-двигателния апарат от възпалителни и дегенеративни процеси"! Лекуваща "заболявания на централната и периферна нервна система" и пр.

Започнах аеробика с момичетата, те и треньорката им ме посрещнаха и подкрепяха с чиста, искрена любов. Играеха пред мен като птици в полет, а аз ги следвах със сълзи в очи от болки в костите. Тренирах в Relaxing House, място, където се чувстваш наистина като у дома. Свежа атмосфера от доброжелателство, помощ и сърдечност имаше у всеки от влизащите и излизащи от общата ни "Къща на здравето"... Така добре бяха комбинирали специалната тренировка, че веднага след нейната магия можеше да продължиш с огромна енергия и жар в басейна с нашата кюстендилска лечебна минерална вода.
 
И всичкото това здраве - само за пет лева в моят роден град.

Но заедно с всичко това и още нещо. Изпратиха ме в Рехабилитационния център. Там ме чакаше още по-голяма изненада. Влязох в сграда с дизайн по-добър от много други по света. Докторът, който ме посрещна, бе жена - сърдечна, мила, търпелива, откъдето и да я погледнеш - достойна и хубава жена. Поговори с мен, прочете диагнозата и с точен професионализъм не се поколеба да даде съвета си и тя. "Ние помагаме, и то много, но освен минералната вода - тук имаме и още нещо даващо живот - боровата гора!" 

И ето ме - там, горе, в Хисарлъка, сред боровете, сега се срещам със слънцето, което гали с лъчите си лицето ми с топлина и моите тежки и дълги страдания в чужбина вече са само като кошмар, който остана зад много чужда земя и океански простори.

Да, в моя град има всичко - здраве и радост, въздух и вода, за всяко живо същество.
Къде има другаде по света тази благодат и топлина, освен у дома?

Разказвам всичко това и го пращам с поздрав до Българското Чикаго, защо не и към всички българи, пръснати по света, пред които стои този въпрос, чрез добре познатия ми и почитан от мен вестник "България СЕГА" и крайно атрактивната дискусия, която се появи и в токшоуто "Stanley's  NEW "America", като моето лично мнение и отговор на изключително актуалната и стартирала прекрасно в изданията дискусия - "Къде е по-хубаво - дали в чужбина или в България?". Знам, че има и други мнения. Чест е за българските медии в чужбина да дават трибуна на толкова важни въпроси в днешния глобален свят!
 
Емилия Иванова,
за дискусията от страниците 
на в. "България СЕГА" - Чикаго и
Токшоуто "Stanley's  NEW America''






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7