Конспирацията на парите

Начална страница | Интересно | Гледище | Конспирацията на парите
image

През 1957 г. към оформлението на американските банкноти е прибавено изречението „Ние вярваме в Бог”. А през 1944 г. преди края на Втората световна война в Бретан Уудс – САЩ се провежда валутна и финансова конференция на ООН, която води до създаването на Международния валутен фонд и Световната  банка. Независимо от популярното схващане, че са основани за доброто на света, те причиниха много злини, главната от които е разпространението по целия свят на декретните пари. През 1971 г. доларът е отделен от златото от президента Никсън без санкция на Конгреса. След депресията от 1929 г. търговията със злато и благородни метали е била забранена в САЩ от президента Рузвелт. Тогава МВФ и Световната банка изискаха останалата част от света да се отдели от златния стандарт, или неприсъединилите се ще бъдат изключени от техния клуб. През 1975 г. търговията със злато е отново разрешена, но след като доларът е вече откъснат от златния стандарт. От 35 щ.д. за тройунция (около 31 гр.), цената е достигнала до $ 1685.9 за тройунция към днешна дата.  От тогава до сега стойността на долара спрямо златото е паднала над 50 пъти, като тенденцията е да стигне до нула, както и вярата в Бога на парите. Казано максимално опростено, след 1971 г. парите се превърнаха в дълг. За да може икономиката да се разгърне, следва да се задължава. Според списание „Тайм” най-големият експорт на САЩ днес е дългът.
Един от основателите на Федералния резерв на САЩ е Пол Варбург, представляващ интересите на фамилията Ротшилд в Европа. Брат му Макс Варбург е съветник на кайзера на Германия след Първата световна война. В борбата срещу галопиращата там инфлация препоръчва издаването на декретни пари, което е безмълвен данък срещу средната класа и хората които пестят пари. Вследствие на съветите му се стига  до положение да се плащат милиони марки за един кибрит и търговия с обезценени пари пренасяни с  ръчни колички, довело да власт Хитлер и нацистите.
След голямата депресия и последвалите я кризи, правителствата по света наливат пари във фалиралите банки и предоставят златен парашут за спасение на собствениците им, организирали ограбването на спестяванията на вложителите. Това не е капитализъм, а правителствен социализъм и комунизъм за богатите. Вземат се парите на бедните под формата на данъци и се дават на богатите. В много отношения това е по лошо от марксизма и комунизма, при който съществуваше илюзията, че парите са създадени и предназначени за народа.
Парите са знание. Това знание започва със знание за силата на думите, които разобличават конспирацията на богатите. Сред причините богатите да стават все по-богати е, че работят за придобиване на активи, докато всички останали придобиват пасиви, които считат за активи. Милиони хора водят борба за финансово оцеляване, защото работят здраво и купуват пасиви като скъпи жилища и пари. Увеличат ли им заплатите, те си купуват по-голямо жилище и по-хубави коли с надеждата да изглеждат богати, но всъщност стават по-бедни и затъват още по-дълбоко в блатото на дълговете. Кои са примамливите лозунги, причина за да крадем от самите себе си:
1. Учи. 2. Намери си работа. 3. Работи здраво. 4. Спестявай пари. 5. Къщата ти е актив и най-голямата ти инвестиция. 6. Живей под възможностите си. 7. Изплати си дълговете. 8. Инвестирай в печеливши акции и фондове. 9. Пенсионирай се и живей щастливо!
- „Учи, за да си намериш хубава работа!” Тези думи програмират детето да бъде наемен работник, който плаща най-висок процент от доходите си за данъци. Когато съветвате детето си да работи повече, за да изкара повече пари, без да искате го тласкате към групата, която плаща най-високите данъци и го обричате да работи за богатите.
- „Купи си къща! Твоят дом е актив и най-добрата ти инвестиция.” Да съветваш някого да си купи къща срещу кредит е да го учиш да ходи в банката и да задлъжнява. Къщата е пасив, защото само бърка в джоба ти. Тази истина никога не е толкова очевидна, колкото при финансова криза. Тогава балонът на цените на имотите се спуква и остава само дълга към банката.
- „Пестете пари!” Когато хората спестяват пари в банката, неволно увеличават инфлацията, което обезценява спестяванията им, колкото и иронично да звучи. Поради системата на банкиране, банката може да даде спестяванията на даден човек многократно, като взема много по-голяма лихва за дадените от нея заеми от лихвения процент, който дава на собственика на спестяванията. Тоест спестяванията сами причиняват ерозията на покупателната си сила. Колкото повече пестят, толкова повече расте инфлацията.
- Пенсиониране. Инвестирай във взаимни фондове. Тази мъдрост прави управляващите тези фондове много богати. Кой не би искал милиони хора да му изплащат сега  и днес чек, срещу обезценени след години от инфлацията пари?
Не е необходимо да се вглеждаме в кристална сфера, за да гадаем бъдещето. Ежегодно расте бремето на данъците. Вече повече от половин година работим чрез данъците си за държавата. Със свиването на икономиката все повече хора, които не са в състояние да задоволят личните си нужди се нуждаят от държавна помощ, което от своя страна води до увеличение на данъците. От своя страна това води до нуждата от заеми на държавата за финансиране на различни социални програми. Кредитните карти стават все по-необходими за всекидневното оцеляване. Тези които нямат достъп до кредитни карти ще изпадат под екзистенц минимума. Непрекъснатото печатане на пари води до инфлация, тъй като едно и също количество стоки се разменя за нарастващи количества пари. Това е „невидимият данък”, който се отразява особено пагубно на хората с ниски доходи и пенсионерите.
Днес „дериват” е най-мощната дума в икономиката. Финансовите институции се потрудиха здраво, за да я покрият с булото на тайнственост и да и придадат вид на тайнствена концепция. Уорън Бъфет дори нарече финансовите деривати „оръжие за масово поразяване”. Но концепцията за деривата не е толкова сложна. Широкото определение за дериват е „вещество, което може да бъде получено от друго вещество”. Бензинът например е дериват на петрола. Едно от определенията за финансов дериват е „имащ стойност от намиращ се в основата му променлив актив”. Така например акцията е дериват от дейността на дадена компания. Това, което Бъфет не казва е, че всъщност те са средството, което 10 % от хората използват, за да вземат парите на останалите 90 %. Ако се пристрастите към деривата алкохол, ставате алкохолик и тогава различните алкохолни деривати стават „оръжие за масово поразяване”, видно от финансовата криза от 2007 г. при сгромолясването на фондовия пазар.
На икономистите е известно правилото „80-20”, или Закона на Парето за елитите. Наречен на името на италианския икономист Вилфредо Парето, установил в края на ХІХ век, че 80 % от земята в Италия се притежава от 20 % от населението. За разпределението на световното богатство преди 20 години пропорцията беше „90-10”, а днес е достигнала почти „99-1”.
Ако се вгледаме в световната икономика днес, ще видим че Китай продава, а САЩ купува, т.е. купува повече, отколкото продава. Светът смята американците за консуматори, използващи и последните си резерви, което причинява дефицити в търговския им баланс и води до увеличение на държавния дълг, достигнал астрономическата сума от 21 трилиона долара. Старите индустрии в страната умират, тъй като се изнесени в Азия, основно в Китай. Печатането на долари продължава, въпреки възникването на регионални сили, които ги изключват в търговския обмен помежду си. Китай вече реално заплашва статуса на долара като световни пари. Това води до увеличение бремето на дълга. Безработицата нараства и се компенсира със социални програми. Днес около 50 млн. американци са получатели на купони за храна. Една от причините е в технологиите, които стават все по евтини и водят до всестранна автоматизация и роботизация в производството и съкращаване на работни места. Образователната система не подготвя учащите се за информационната ера. Технологиите и приложението им се изменят толкова бързо, че завършващите висше образование остават неподготвени, за да отговорят на нуждите на пазара. Днес хората са прегазвани от скоростта на технологичните промени, които не разбират и в резултат остават верни на отживелици. Милиони хора са безработни, защото уменията им вече не са нужни. Задлъжняването и консумацията продължава да е мотор за икономиката.
На въпроса, кое е първичното – мобилните телефони, или потоците пари? Без последните, никога нямаше да има мобилни телефони. Паричният поток е единственият фактор, стоящ зад технологиите. Без потенциала, изгражданата мрежа от мобилни комуникации да генерира потоци пари, никой нямаше да прояви интерес към развитието им. Съществуват много превъзходни технологии и продукти, които биха могли да спасят света, но ако няма потоци пари от консуматорите към богатите, те не се финансират.
От казаното е видно, че освен академичното и професионално обучение следва да има и финансово такова, което да ни учи, как парите да работят за нас, а не ние за тях. Но, в това се състои конспирацията на свъхбогатите, това знание да е скрито от нас. Защото бедните няма какво да продават. А те печелят, дори продавайки илюзии и пари без реално покритие.

Светослав АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7