Разходка из Якутия – в царството на вечно замразената земя!

Начална страница | Интересно | Гледище | Разходка из Якутия – в царството на вечно замразената земя!
image
В Музея Вечной Мерзлоти - мамонтът, запазен като жив милиони години в огромен ледников къс

...Още не сме видели уникалния филм на българския режисьор Милко Лазаров - "Ага" /ударението е на първото "а"/... Чакаме го на български екран, дай Бог и да прескочи до нас през Атлантика... Заснет е изцяло в сакралното безмълвие на Якутия. Представен ни е прекрасно, интригуващо и красиво, на страниците на "България СЕГА" от нашия берлински кореспондент д-р Ваня Велкова в нейните репортажи от "Берлинале".
На този изключително сериозен и престижен световен кинофестивал, приключил именно с прожекцията на "Ага", това бе нещо като изненада, нещо като зрителен катаклизъм... разиграващ се върху "Царство вечной мерзлоты", както руските експерти по "Белите сибирски полета" наричат вечното дълбоко заледяване на почвата, чиито рекорд е 1370 метра на дълбочина! Някои твърдят, че в никакъв случай не било "вечно". Дори аз се убедих лично, че е така - когато в единствения на света "Музей вечной мерзлоты" видях с очите си лед отпреди само 50 000 години...
Но ето сега, разтърсен от чутото за страхотните кадри във филма с оператор Калоян Божилов /"Отличен 6 плюс", Кала - и за гледките, и за ледения ти подвиг по време на снимките при минус 30-40 градуса/ реших да споделя с Вас, драги фенове на чикагския ни вестник, и моите впечатления от една разходка из "Република Саха", както тамошния народ нарича своята земя, та добре подготвени да изгледате този фантастичен български филм... когато му дойде времето!
Най-напред: Якутия е най-голямата "административно-териториална общинска единица" не само в Русия, но и на цялата ни земна планета. Тя е колкото 5 Франции... 2 735 000 кв. км., докато цялата айфелокулеста държавица на петлите е само 547 000 кв. км... Маша? О, не - братовчедката на Маша. Но много си приличат...Територията, на която живеят много и различни народи - коряки, кереки, чукчи, ительмени... е колкото 25 пъти България - заедно с двата моста на река Дунав. А що се отнася до такива приказки като "замърсен въздух" - по техните бели и безкрайни простори такава ламя няма! И накрая - ако нашата мила Европа беше човек - тя би се побрала, ЦЯЛАТА, в кристално чистата атмосфера на въпросната Саха... като загърната в огромен кожух - от козирката до петите госпожица - сменила, естествено, своята поличка и токчета с огромни валенки, ушити от кожата на някой мощен тукашен звяр...
За щастие в някои нови модерни градове и градчета тук, по тия места, се раждат освен дами в огромни кожуси - и прелестни руски красавици, като моята незабравима екскурзоводка в споменатия вече фантастичен "Музей вечной мерзлоты" - Царството на вечния лед... Която ме преведе през подземните галерии на музея с нормалните по своята хапливост - минус петнайсетина целзиеви градуса и кожуха, с който временно оборудват смелите посетители. За сведение - температурните якутски световни рекорди са от около минус 65 целзиеви градуса през зимата, че и повече дори.
В музея, поселил се в шахтите на изоставена мина, попаднах и на един огромен, като колона от Партенона, експонат - крак на мамонт! Може да му казвате и "мамут" - няма да Ви се разсърди. Намерили го опакован отпреди милиони, или милиард/?/ години... Трудно беше да ги броя в присъствието на 23-годишната Маша...
Дошъл бил преди година такъв един като мене, но професор от Бостън, който - с научна цел, си отрязал парче мамонтско месо, опекъл ги и… го изял!
- И още е жив - възторжено чуруликаше моята сладкогласна сибирячка.
В този момент бях много разочарован от своята ужасяваща вегетарианска дивотия, която изповядвам, и която може би ме лиши от фантастичната възможност да изядем тайничко, без научна цел, парче от мамонтски крак. С Маша. Заедно.
Има и още един продукт с превъзходни качества, както сибирячките. Това е и единствената в цял свят 56-градусова водка, която се пие само при зверски студ и поне  след два цикъла питейна-предолимпийска подготовка. Само дано не Ви дисквалифицират и нарежат на парчета от САИ /Световната Антидопингова Инквизиция/ - за употреба на ужасяващ руски допинг!
... Снегът в Якутия идва редовно, както сметките за тока от може би вече гинкиния ЧЕЗ - някъде към 20-27 октомври и пада почти без почивка до 14 юни следващата година - точно съвпадение със старта на тазгодишното световно първенство по футбол в Русия... И докато вали сняг - над Чукотка се спуска дълга, зимна полярна нощ, когато слънцето се вижда само за час-два през деня. Но Бог е милостив и през това време на годината им пуска уникално и красиво осветление - северното сияние, което позволява на хората да се наслаждават на живота и на ежедневните работни надбягвания с теглените от кучета или елени шейни... Понякога и последната надежда за спасение от вълчата напаст, която не си поплюва на лапите...
Пролетта тук е кратка, само в едно парченце от юни. Снегът грандиозно се стопява и дарява тундрата с дъхави блата - за радост на милионите птици, които се връщат от юга по родните гнезда... През юли и август започва пъстрото и разкошно полярно лято.

Фиеста  в Алроса  - празнвуват трудещите се в елмазодобивната промишленостИ съвременните граждани на Република Саха са същите, както отпреди столетия - познатите ни вече ескимоси, коряки и кереки, чукчи, евени /ламути/, чуванци,  юкагири, ителмени... Разбира се, всеки народ си има и своята земя, може да се каже - и своя лед. Чукчите си живеят в Чукотка и говорят  чукотски и руски, есксимосите си имат свой ескимоски, евените - евенски и пр. Руският език за всички тях, обаче, е "международният"...
Животът на тези хора е труден, и както ни разказва Ваня Велкова, видяното от нея на филмовия фестивал "Берлинале", събужда съпричастие, дори сълзи, у зрителите! Това е верен знак, че "Ага" е високо професионален, художествен и дълбоко човешки зов, който ще ни направи повече хуманни и добри, нас, които си имаме такива непопулярни в Якутия вещи като мерцедеси, телевизия, фитнес-центрове, Макдоналдс, електричество и даже вестник "България СЕГА", Чикаго!
Без съмнение днешна Якутия, в своята цялост, е огромно богатство от суровини - безценни за съвременния технологически бум на Русия и света, скрито под вечно замръзналата земя и бялата покривка над нея. Тук има явни и секретни лаборатории, заводи, полигони, градове и хора от най-висок научен и управленчески ранг, чиито живот и дейност  са като че от друга планета за местното население. Но днес ние говорим за онзи свеж, първороден, естествен човек, който освен своята душа и дом, макар и леден, семейство, макар и пакетирано в яки кожуси, а не в кройките на Пиер Карден, любов към ближния, която не се отравя от надбягването по стълбата на кариеризма, а се подхранва от общото, съвместно, "екипното", бих казал, съревнование с природата - кой ще надвие: топлокръвният човек или 60-градусовият мраз...
Основното препитание, особено на жителите на Чукотка, е еленовъдството, лов, морски риболов... Ескимосите предимно "ловуват" едрите северни морски тюлени, моржове... Уловът им обезпечава храна, материал за изработване на ловното снаряжение, дрехи, "строителен материал" за домовете им. Мазнините се използват както за храна - така и за осветление и отопление...
В континенталните райони може да се видят огромни стада от елени. Те са в постоянно движение и  стопаните, които ги отглеждат са, по всичко изглежда, най-добре закалените хора на планетата. Налага им се понякога да не спят по 2-3 денонощия.
Впрегнати в шейна, два изключително здрави елена - това е всепроходимия джип по тези краища. С този двигател от две еленски сили се минават по 200 километра дневно, по терен върху който ни един автомобил не би могъл и да мръдне.
Азиатските северни народи не правят, като ескимосите от Аляска, "иглу" - къщи от късове сняг. До преди време основно жилище им е била полуземлянка, нещо като окоп. Сега са разпространени леки, лесно преносими,  триноги конструкции - пирамиди, наречени "яранга", които се покриват с еленови кожи. Вътре, в центъра, е Негово Величество Огнището. Макар и да е изградено от камъни, а не от злато, то е душата на Дома. На площ от 5-8 кв.м. се побира семейство от 5-6 персони. Тук се готви, яде, спи, сушат се дрехите и даже се пеят благодарствените песни за добрия живот.
В най-ново време световните медии горещо коментират "извънземното  същество с космическа красота",  родено в Якутия край огнището в палатка от еленови кожи, при абсолютно зверски студ, и наречено Нарияна. "Защо няма такова дете, родено в Бъкингамския дворец или в имението на Рокфелер? - се пита в гатанката...Главна храна на коренните жители в Якутия е месото - елени, тюлени, риба... Липсата на плодове и зеленчуци се опитват да коригират с кора  и листа от млади полярни дървета и храсти, див лук, щавел, морско зеле... Консумира се и сурово месо от морж.
Чукчите, ескимосите, че и другите, си имат своя модна линия. Сами си шият всичко. Правят го много красиво. Но е и пределно просто. Главното е да сложиш на гърба си една дреха с вълната/козината навътре и върху нея друга дреха - с вълната/козината навън!
Според тези мили хора, за които става дума, светът е пълен и с благоразположени към тях същества, но и със зли духове. Слънцето е добро същество. Представят си го и като човек в блестящо облекло. Луната е също човек, но съвсем противоположен. Лош. Имат си и същество, което на чукотски съответства на "Творец", комуто принасят жертви, прославят и молят за помощ и защита. Своите празници те придружават със състезания по надбягване през снежните преспи, борба, "рали" със шейни, теглени от кучета... Голям фурор са винаги и танците. В тях се имитира живият живот - ловни моменти, поведението на животните - бягането на елена, полета на птицата...
Интересното у тези народи е, че така изолирани от безкрайните сибирски ледени простори, са успели чак до сега, до 21 век, да съхранят своите традиции и естествен начин на живот. Чукчите, например, не страдат от пороците на съвременната цивилизация - да трупат вещи и имане. Те ловуват дори само толкова, колкото им е нужно да преживеят през дългата и сурова зима, заедно със своите кучета.
  А това пък е скелет на гигант, живял по тия места преди 20 000 години... Каква игра на  парадокси е захванал някой  в тази непосилна за нашите понятия Якутия...Имало е период, когато и те почват да купуват порцелан, бяла техника и килими, но днес на тези килими спи отруденият през деня впряг кучета, а хората са се върнали отново към своя естествен за този край начин на живот. Те не страдат ни най-малко от стремеж към власт и слава и не познават измамата, предателството, "конкуренцията" и надлъгването, характерни за съвремието на нашата планета. 
... А сега е време да се върнем към нашите такси, които никога не можем да надвием - за колата, за водата, за къщата, за тъщата, за адвокати, за бедните арапи, за боклука, за куцузлука... Но поне ни е топло, гледаме мачове, децата ни свирят на пиано, и ядем като юнаци - нищо че ни дават знаци - колко вредна била бързата храна на булеварда...
Е, ще му дойде и времето със собствените си очи да видим този капитален филм на Милко Лазаров за неговите чудни хора и герои в бялата ледена и СНЕЖНА САГА - "АГА"...

Климент Величков,
в."България СЕГА", Чикаго

 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7