Вярата и религията – протегнатите ръце…

Начална страница | Интересно | Гледище | Вярата и религията – протегнатите ръце…
image

Творческият календар на Салон за българска култура и духовност в Чикаго започна със събитие, на което се дискутира мястото на вярата и религията в живота на съвременния човек. Изключително много се радвам, че започваме точно с това, не само защото Салонът освен за култура е и за духовност, но защото мисля че без вяра, животът на човека е изпразнен от съдържание. Предварително бяхме запазили малката зала в център „Магура“, като не очаквахме толкова голям интерес, но за наша радост залата наистина се оказа малка.
Защо решихме да започнем с тази тема? Всеки човек вярва в нещо или в някого. Затова всички сме вярващи, но не всички сме религиозни. Вярващ не е синоним на религиозен, защото вярващият може да не е религиозен, но религиозният човек винаги е вярващ. САЩ е една от малкото страни в света, създадена на базата на вярата. Днес повече от 92% от населението на тази страна са религиозни. И ние, българите, които живеем тук, сме щастливи, че можем да изповядваме това, в което вярваме. Нашата духовност може да загине от липсата на вяра, а само тя притежава силата да променя света. Знам, че е много трудно да се говори за вяра, защото според мен тя трябва първо да се почувства в сърцето, душата да я докосне и тогава да говорим за нея. Затова да вземат отношение по темата на тази среща бяха поканени отец Грую Цонков от църквата „Св. София“, отец Димитър Ангелов– от „Св.Иван Рилски“, пастор Станимир Танев и пастор Маргарита Иванова от българските евангелски църкви в Чикаго. Срещата започна с молитвата „Отче наш“, след което отец Грую Цонков откри дискусията. Той сподели причините, накарали го да дойде тук в Америка, разказа за трудните и радостните моменти в служението му в БПЦ „Св. София“. За удовлетворението от това, че все повече млади хора идват в храма за венчавка или да кръщават дечицата си. С особена гордост говори за всички вярващи християни, които редовно посещават храма и че с тяхната помощ финансовите задължения на църквата са намалели с повече от половината. Обърна се към всички присъстващи да благодари, защото всичко това се дължи на тях – българската общност, която живее в Чикаго.
Когато бях малка ме учеха, че вярата е свято нещо, защото идва от душата, а душата е дадена от Бог. Затова, когато пораснах, разбрах, че никога не бива да съдим това, в което вярват другите хора. Вярата е свята за всеки един човек, а без вяра човек е нищо. Но не смятам, че в светия храм трябва да се влиза само да се запали свещ, за да върви на човек в бизнеса му или да не го изостави приятелят или съпругата. Както и това, че не може с едната ръка да крадем, а с другата да правим дарение. В църквата или в молитвения дом се влиза, за да благодарим на Бог за това, което ни е дал и което сме постигнали с Негова помощ. А днес тази вяра тежи, защото е усилие. Всички, които бяха дошли на срещата тази вечер, може би си задаваха въпроса има ли религията място в живота на българина в Америка. Аз самата си мислех, че отговорът няма да е този, който ми се искаше да чуя, затова думата беше дадена на пастор Станимир Танев от българската евангелска църква в Чикаго „Нов живот“. Откровено и открито той се обърна към присъстващите в залата и разказа случки от живота си – за пристигането си в Америка, за преминаването му през едно тежко и коварно заболяване, за силата на Божията промисъл, за неговите разбирания за вярата и религията.Много умело сравни Божията воля върху нас с бариера, която ни пази от злото. И че винаги трябва да се смиряваме пред Неговата воля, защото бариерите, които се поставят пред нас в живота ни, са за наше добро. Сподели за последната си инициатива за благотворителното мероприятие за събиране на средства за два малки православни храма в Родопите. И всичко това – казано толкова дълбоко и искрено, с прочувствен патос и одухотвореност. Но най-важното беше това, че всички ние, които го слушахме, осъзнахме че истински вярващият човек никога не се отчайва и уповавайки се на вярата, по-лесно преодолява трудностите. Особено, когато живее в чужбина.
Когато хората загубят връзката с душата си, когато няма в какво да вярват, когато забравят какво е милосърдие и благодарност, техните души не са храм на доброта и смирение. По тези въпроси отец Димитър от църквата „Св. Иван Рилски“ се обърна към хората с много силни думи. Той разясни генезиса на думата „религия“, говори за силата на най-великата книга на книгите – Библията, през която като червена нишка минават пророчествата за света. Спомена и трудностите, през които е преминал за 30-те месеца откакто е тук в Чикаго, но не скри надеждата, че с Божията помощ нещата в храма ще тръгнат в правилната посока. Отец Димитър ни припомни и какво трябва да бъде поведението, дори облеклото на влизащия в храма християнин, как се взема причастие, за пречистващата сила на молитвата и Светата Божествена Литургия.
След него думата беше дадена на пастор Маргарита Иванова от българската евангелска църква в Чикаго, чието присъствие беше приятна изненада за събралите се в залата. С много искрени думи тя се обърна към тях и говори какво я е накарало да открие Бог и да го допусне в сърцето си. За съжаление при повечето от нас тези сетива се отварят, когато сме пред голямо изпитание и пред физическо или емоционално страдание. Така и тя, в отчаяния опит да помогне на детето си, с вярата и упованието си намира изцеление – и за него, и за себе си.
Последваха въпроси, зададени от присъстващите. Едни от тях бяха за по-точно дефиниране на религията, за разяснение на някои библейски сюжети, както и изказани мнения. Имаше и отправено предложение да чуваме и да виждаме нашите духовни водачи не само в неделните дни в храма или молитвения дом, но да можем да общуваме по-често с тях в разговори и срещи, както и да участват с различни статии и материали в печатните и други медии в Чикаго. За да може да се формира духовен елит, който да действа като имунна защита на нашата общност тук.
Истинското християнско милосърдие започва тогава, когато забравим за себе си и се обърнем към другия. Бог гледа не лицето, а в сърцата. Направи ми силно впечатление това, което каза Борислав – че Бог не ни е обещавал, че няма да ни е трудно и че винаги ще бъдем добре, но Той ни е обещал, че в трудните моменти винаги ще бъде с нас и до нас. Това е нещо, което ме накара да се замисля и да осъзная, че колкото повече се вниква в смисъла на посланието, толкова по-дълбоко става то. И така да можем да си обясним нещата, случващи се с нас в живота ни по-достъпно и по човешки разбираемо.
Знаем, че има хора, които ослепяват първо духовно и после физически, но има и такива, които се изправят в целия си духовен ръст – толерантни, с отворени сърца, следвайки своя път. Тук в Америка разбрах какъв огромен потенциал са хората с чиста душа и се радвам, че ги познавам. Благодарна съм на тяхното присъствие в моя живот. Такива бяха и всички, които присъстваха на тази среща.
Целта на това първо събитие на Салон за българска култура и духовност беше да не допуснем духовното да се превърне в материя, защото това е пагубно за душата. Мисля че поне малко сме направили за това, с присъствието на духовните водачи –  отец Грую, отец Димитър, пастор Станимир, пастор Маргарита, както и на всички присъстващи на срещата.
   
Снежана Галчева – Председател на
Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7