"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Музикалният бизнес в България – надежда всяка тук оставете!

Музикалният бизнес в България – надежда всяка тук оставете!

Начална страница | Интересно | Гледище | Музикалният бизнес в България – надежда всяка тук оставете!
image

Проучване на в. „България СЕГА“

Факт е, че в родината ни има мнозина изключително талантливи хора във всяка една сфера. Който твърди, че нашенецът е мързелив лентяй, той със сигурност не познава в дълбочина истинския дух и възможности на българина. Всеки ден стотици хора по нашите земи се опитват да сбъднат целите си, но за жалост срещат редица премеждия, които ги възпират и често ги отказват от достигането на мечтите им.
Нашият екип реши да проучи едно от така желаните за мнозина поле за изява, а именно музикалния бизнес. През годините в България са се наложили няколко музикални предавания, пропагандиращи колко е лесно човек да осъществи бляновете си, но дали наистина е така? Нека видим.
Да предположим, че нямате този шанс да стартирате от телевизионно шоу, не сте обвързан с договор с компания, която хем ви лансира, хем междувременно ви ограбва… Вие сте самостоятелен и независим артист с готов продукт, който искате най-после да бъде забелязан и да достигне до божественото ухо на слушателя – оставете всякакви надежди, че това ще стане реалност! Поне, ако не платите определена цена. Звучи жалко, но е факт!

От известно време следя много отблизо пътя на един готов сингъл, имащ всички нужни предпоставки да стане хит. Онова, което обаче му липсва, е подкрепата на властимащите или излишно наливане на много пари, за да се превърне в нашумяла песен.
Каква е истината? Има четири компании в България, които здраво стискат юздите на музикалния бизнес – „Вирджиния рекърдс“, „Адаманд рекърдс“, „Монте мюзик“ и разбира се „Пайнер мюзик“. Основната задача на тези лейбъли е да поднасят на сребърен поднос своите артисти, стараейки се да ги превърнат в звезди и икони, от които ще имат добра печалба. Не е тайна, че тук законът е „Quid pro quo“, или иначе казано „танто за танто“. Всеки печели по нещо на гърба на другия и всички са си от „взаимопомощ“ (Нищо, че в голям брой от случаите новоизлюпилите се „звезди“ не са прочели ситния шрифт в договора и в крайна сметка биват ошушкани – някои повече от други. Голям праз, слава да има!). С какво обаче се сблъскват начинаещите артисти без опората на музикалните лидери? С откази! Въпросният продукт, за който вече споменах, беше отхвърлен от популярните музикални телевизии и радио станции в страната ни, които удобно си сътрудничат (ако съдим по онова, което излъчват) с изброените 4 компании. Историята най-вероятно щеше да има друг развой, ако песента беше придружена с една стабилна сума (или поне малко Bitcoint-и), която да стимулира музикалният редактор, за да й даде зелена светлина и да я „скъса“ от въртене. Уви, талантът и добре свършената работа вече не са достатъчни.
Сигурно ще попитате какви бяха отказите… Аз лично ги прочетох и измежду оправданията и изфабрикуваните причини, те се свеждат предимно до два: „Песента не попада в нашия формат“ и „Няма да се хареса на аудиторията ни“.
Кой, питам аз, ако не именно телевизиите и радио станциите налагат формата и вкусовите предпочитания на аудиторията? Пускайки даден сингъл по 50-70 пъти на ден, няма как да не го натрапиш на слушателите и насилствено да ги накараш да харесат песента. Доказано е, че първите 3 до 5 пъти човек може дори да не обърне внимание на конкретния сингъл, но със сигурност до десетия път най-малко ще си го затананика, ще се поинтересува кой я пее и какво е заглавието, а на двадесетия направо ще я заобича. Това всъщност е принципа и при рекламите – колкото по-често се вървят и попадат в полезрението ни, толкова по-трайно остават в съзнанието ни. Така например, когато отидем в аптеката търсим сиропа за кашлица, който сме видели на малкия екран. Понеже марката инжектира стабилни цифри в рекламата, продукта им заема 1/4 от централната витрина на гишето пред фармацевта, а логото му е извезано мантата му. Докато онези незнайни „скъперници“, които вършат работа и не вдигат платен медиен шум, са потънали в прах и паяжини на долния рафт.
Хайде, моля ви се! Не откриваме сега топлата вода. В момента аудиторията на конкретните телевизии „подбиращи си формата“, всъщност попада в онази категория, която е най-предразположена към промиване на мозъка. Защо? Понеже същите канали въртят сингли като: „Антилопа“, „Кекс“, „Няма такава жена“ и т.н. чийто текстове звучат така:
„А каква си антилопа, газела. Да ти пръсна дисплея и панела. Такава сочна, как да не опитам. Огледалото по цял ден питам. Само като те докопам и ти гарантирам ще те кльопам, изцеждам, попивам.“

и така:
„На плажа заваля порой (но всичко е точно). Животът ми е в застой (но всичко е точно). Майка ми не ме обича (но всичко е точно). Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно. Защото снощи правих кекс, кекс, кекс…“
А стандартът за клиповете към тези „произведения на изкуството“ не отстъпва по нищо на качеството на текстовете. Закономерността тук гласи: Колкото повече голи задници влязат в кадър – толкова по-добре! Дори самият Папи Ханс каза, че концепцията към която са се стремили за видеото към „Кекс“-а му е да наподобява немско порно от 80-те. Приказно! Дори той не отрича, че с проекта е целял просто да се позабавлява и не би допуснал да направи дует с половинката си Дара, понеже не иска да съсипва кариерата й. И това ако не е достатъчно красноречиво… Иначе Папи (с рождено име Константин Трендафилов) не отрича, че ключа към музикалната му изява е именно партньорката му – член на семейството на „Вирджиния рекърдс“. Покрай нея се е запознал с правилните хора. Удобно!
Сега, кой зрял човек, притежаващ поне грам достойнство и интелект ще подскача като луд, ще „куфее“ и ще дере гърлото си на подобни „песни“? Вкусове всякакви, но основната таргет група на горните музикални продукти не са възрастните, а подрастващите, които лесно поддават на натиска, здраво приложен от медиите. Та, след като телевизиите (които са навързани помежду си, заедно и с радио станции, наброяващи по 5-6 в група) очевидно са монархът диктуващ тенденциите и предпочитанията, защо трият ръцете си (да не кажа друго) с аудиторията? Да… пак опираме до финикийски знаци, злато, диаманти и сделки с дявола. Тази схема не е тайна за никого. Къде обаче остана опората към българския артист? Имаше времена когато БГ музиката се подкрепяше, и продуктивността на твореца се насърчаваше, очевидно това днес са смели мечти, илюзии и делюзии. Подкрепата е там, където има изгода! 
Добре де, щом сме толкова горди с тези „песни“ и всячески ги бутаме където можем, заблуждавайки слушателите колко невероятни са, защо не ги поднесохме на „чужденцитие“ на церемонията по откриването на Българското европредседателство? Абе, пуснете на сцената пред европейците Тита, Криско, Папи Ханс и Гери-Никол! Какво им замазвате очите с български фолклор? След като „Кекс“ и „Антилопа“ са върховите постижения на родния музикален бизнес, защо се срамуваме да ги представим официално на света? По-добре щеше да е първата част от откриването да бият тъпани и да свирят гайди, докато ансамбли танцуват народни хора, а втората (гвоздеят на програмата) да е същината на модерна България! Трябваше да демонстрираме как у нас антилопите са дресирани да правят кекс! Уви… не си позволиха да го направят преди очите на президента и гостите от Запада. 

Да се върнем към проучването.
За жалост не само артистите прохождащи в музикалния бизнес се оказват потърпевши от игрите на компаниите, телевизиите и радио станциите, но и вече утвърдените имена в бранша.
Три поредни седмици от в. „България СЕГА“ следихме класацията на CITY TV „Българските 5“ и през цялото време ставахме свидетели на странни аномалии. По регламент всеки може да гласува за музикалните предложения в класацията, в рамките на седмица. Всеки петък вотът се занулява и 5-те песни с най-много точки се излъчват по CITY радио и телевизия.
Набелязахме песен на известен, но независим български изпълнител, притежаваща качествата на световните хитове. Първата седмица тя не беше сред челните места. През цялата втора седмица обаче, тя държеше ту първа, ту втора позиция. В петък, в рамките на 3-4 минути, най-въртените песни в родината ни, (които 6 дена имаха минимална активност) изведнъж се изкачиха на 5-те места, измествайки я, като вотът им съмнително скочи с по 70-100 гласа. Класацията веднага беше занулена, без правото хората да гласуват повече. Следената от нас песен изпадна от топа. Часът в който приключи избора за „Българските 5“ беше малко след 10 ч. сутринта, за съпоставка – предходната седмица беше след 15 ч. (Поредното странно явление.) Ние от в. „България СЕГА“ веднага се обадихме по телефона на CITY TV и поискахме да разговаряме с човека, който е ангажиран с класацията, за да даде обяснение за отклоненията. Оказа се, че бил на обяд и не се намира в офиса си. Нямаше го и няколко часа по-късно, също и в понеделник, а и не се знаеше дали изобщо ще отиде на работа цялата седмица, както ни осведомиха от телевизията… Явно сме достигнали до времето, в което хората печелят без да ходят на работа. Отговор не получихме и останахме с подозрението, че е възможно гласовете изкуствено да се надуват, а „надзорника“  да се укрива. Не сме сигурни, но отстрани поне така изглежда. След безрезултатните ни опити да говорим с отговорност имащия, отново насочихме вниманието си към класацията. Следващият петък набелязаната от нас песен попадна сред свещената петица, а след зануляването на вота… изчезна изцяло от класацията, заедно с още няколко парчета! Но пък в „Българските 5“ останаха антилопите и кексовете, които са в чарта много по-отдавна и продължават да се мъдрят там и днес. Има ли смисъл да се питаме защо? Не мисля. Но има друго „Защо?“, което не дава мира, а именно – Защо българските артисти трябва да хвърлят немалко средства за песни, аранжименти, видео клипове и т.н. щом на местна почва те няма да бъдат оценени и допуснати? Или някои хора си мислят, че щом певците имат пари за създаването на продукт, трябва да набавят и за разпространението му? А може би се пести от „дистрибуция“ само когато имаш солидни връзки и познаваш този и онзи?

Във всеки случай не е редно творците, опитващи се да направят нещо стойностно за останалите, да търпят подобна подигравка… Валутния закон в музикалния шоубизнес не е от вчера, но дано скоро му изтече срока на годност, инак ще слушаме как децата ни искат да пръскат панели, да се кльопат и да правят какво?... Точно така – кекс, кекс, кекс!
А за всички онези, които имат амбиции в музикалната сфера на България – ами, съберете накуп спестяванията си за дом, сватба и образование, изтеглете един-два бързи кредита и дерзайте смело към мечтите си! Така подготвени – успехът е гарантиран!

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7