Побъркани по България

Начална страница | Интересно | Гледище | Побъркани по България
image
Веселин Темков

През далечната 1990 година с Ивайло Герчев /сега в редакция „Хоризонт” на Националното радио/ бяхме кореспонденти на българската спортна преса на „Игрите на добра воля” в Сиатъл. Беше оптимистично време. По улиците на София и големите градове шестваха шумни митинги, а Сашо Йорданов, един от лидерите на СДС и Народното събрание по-късно, заяви тогава /или пък малко по-късно/, че „свободата и демокрацията у нас са победили с малко, но завинаги”. На световния политически тепих руската мечка беше почти опитомена, в Москва се разхождаха западни икономисти и предприемачи, които учеха Иван на пазарна икономика...
При спорта големите нови приятели СССР и САЩ измислиха подобните на Олимпиада „Игри на добра воля”. Състезаваха се поименно поканени супер-шампиони и рекордьори от най-големите спортове и на тези форуми се регистрираха изключителни постижения. Домакини биваха само те – тогавашните олимпийски гиганти, които се редуваха – ту Русия, ту Америка… По това време китайските олимпийски шампиони от 2008-ма са се раждали един по един из оризовите ниви, и даже Нострадамус и Ванга не ги съзираха дори като петънца в бъдещето…
Беше световно събитие, бяхме в прекрасен град, даже управителят на дъждовете се бе смилил над нас и ни пускаше много повече слънце от полагащото се на Сиатъл. Ние с Ивайло се чувствахме действително като на Олимпиада. Гости и американци – всички се изживявахме като олимпийци!
Нямаше как да не идем и при легендата на българския баскетбол Веселин Темков, който със семейството си живееше в Сиатъл. Може и да е позабравено от някои какво е направил той за България, но по земите на бившата Югославия, из Европа, даже и в Америка, винаги ще помнят, че той е един от спортните гении, които поставиха на крака световната класа на баскетбола по тогавашната планета.
Един ден, когато се наслаждавахме на одухотворените Темкови думи, с които ни говореше за спорта и хората в него, при нас пристигна с трясък здрав американец, който прегърна по балкански и двама ни с Ивайло и заяви, че е много щастлив. Оказа се, че той е треньор по бейзбол, живял няколко години в България и учил първите в страната ни, започнали да играят неговия екзотичен в българските очи спорт. Някои вероятно ще си спомнят, че това са били студенти от Националната спортна академия и от други софийски университети. След него от колата се измъкна и жена му, чиято реч беше изцяло съградена от усмивки и шеги. Рядко ще срещнете такава жена. Жалкото е, че такива все ще се паднат на спортисти и треньори, за журналистите… ако остане нещо.
Сред словесния водопад, с който „хъни” описа живота на американското им треньорско семейство в България прозираше една основна нишка: мъжът й е побъркан по страната ни, готов е да зареже още в момента всичко в Америка и да се качи на първия самолет, литнал в посока Витоша!
И защо?
За много неща. За слънцето, за добрите хора, за талантливите спортни величия, които като треньор оценяваше. Но главните били, според жена му, която едва ли бе го изпуснала от желязната си хватка - стройните българки и неописуемата "огнена вода"  с хладни мезета, които нейният мъж и треньор бил принуден да споделя понякога, след дългото боравене с бейзболните бухалки...
Когато го запитахме – какви неприятности, все пак, може да си спомни от своята българска епопея, бейзболният спец пренебрегна очакванията да й изнесе кратък курс по демокрация, просто се разсмя. Смя се после дори много и ни разказа с любов едно от задължителните по онова време приключения...
… Как за да чуе близките си по телефона е трябвало да подава заявка от предния ден за „разговор с чужбина”, да бъде точно в определения час в Централна поща, защото от там е най-сигурно, от къщи може просто да не ти се случи...  да влезе в кабинката и след 5-6 безуспешни опити за връзка, винаги показвайки при всеки от тях муцуната си на отсрещната телефонистка, да ГОВОРИ през океана!
Бе обикнал страната ни, където беше преживял и това и много по-сериозни изпитания...
- Той е вече побъркан по България - каза на прощавана съпругата му, все пак с артистичния си звучен смях, - стяга се за нов треньорски мандат, но този път ще го вържа за кревата!
Беше ни приятно на двамата с Иво, че този спортен ас е оценил страната и хората ни, че двамата с Рут идват постоянно у Темкови, при нашия титан в баскетбола, комуто и  ние, Европа и Америка дори, дължим много.
След няколко дни отново бяхме при Веселин Темков и го попитахме кога ще дойде американското семейство.
- Догодина - ни каза. - Може би той е вече на бейзболната площадка и учи на любимото си изкуство нашите студенти, от които се възхищава.
- Сега ще скъсаме от смях Рут - не е успяла да го върже!
- Рут беше опаковала куфарите отпреди седмица и постоянно идваше при нас да движим документите, защото той имаше тренировки. Рут е два пъти повече побъркана по нашата България - рече Темкиша.
Климент Величков
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7