Когато интровертът губи приятел

Начална страница | Интересно | Гледище | Когато интровертът губи приятел
image

Продължение от миналия брой

По принцип не е лош човек, няма лоша душа, но понякога устата му е предателка и дълго се бори с нея и със себе си.  Тогава, в този миг вземете ръката му, заведете го в парка или в планината и пийте с него по един чай. Или почетете книга и коментирайте прочетеното. Той не иска друго, а само мъничко споделена тишина и лек унес в хубави мисли или шеги. Точно след пет минути горчиво ще ви моли да му простите. И дори триумфално ще се обяви за глупак и може да се самоиронизира. Колкото и странна птица да е интровертът и да ви се струва, че на моменти не ви е приятел, това не е така. Когато му се натрупа твърде много товар в сърцето и в ума, той просто не издържа и се срива. Разберете го правилно. В такива случаи може би е най-добре да остане сам за известно време, но все пак да усеща една неоценима подкрепа, за да може да се самореставрира отвътре... Ако пък почувства, че губи любовта си, настава направо апокалипсис и тъгата му достига до най-тъмните нюанси на мрака. Могат да го спасят единствено вярата му в този негов приятел или партньор и бледата надеждица за по-добър развой на събитията. Той е верен като куче и може да чака до гроб подобно на кучето Хачико от известния филм, което чакало на жп гарата цели 9 години мъртвия му стопанин да се завърне отново.
Интровертът ще се постарае всякак да ви запази поне като добър познат или, ако сте любовта на живота му, като приятел, с който да споделя и да пият по едно топло мляко с какао или да се смеят на глупави вицове. Това е едничката му молба, която той ще ви покаже и докаже и чрез думите си, и чрез действията си. А ако не успее, то цял живот ще се обвинява за грешката си и ще се затвори още повече към хората. Той така или иначе трудно се доверява и допуска някого до своята дълбока душевна среда. Затова поне му подарете последни мигове и последен разговор с вас, преди да си тръгнете... и се сещайте за него в студените зимни дни. Разхождайте се за малко сред природата дори мълчейки си и гледайки слънцето, небето... или полу замръзналата рекичка. Казвайте си по някоя шега и се радвайте на малкия, незначителен миг. Разказвайте си случки от деня или просто се поглеждайте за по секундичка от вечността.
При екстраверта е по-различно. Не искам да кажа, че той не страда, когато загуби приятел или любов или че не може да е верен, но в повечето случаи има доста по-широк кръг от приятели, отколкото интроверта и именно този факт го спасява. Екстравертът като че ли по-скоро обича да гледа философски на ситуацията и ще приеме, че това е просто урок и, колкото и да му е тъжно, ще купонясва няколко дена, ще прави дивотии, ще пийне няколко питиета и ще му олекне поне малко. Той не се затваря толкова вкъщи да размишлява надълго и нашироко и, особено ако е и с външна локализация на контрола, бързичко-бързичко би прехвърлил вината на другия човек или на обстоятелствата. Всъщност според мен един екстраверт, каквото и да прави, каквито и други личностови черти да има, освен екстраверсията, не би могъл да е толкова дълбоко интуитивен, вглъбен и аналитичен, колкото интроверта. И именно тази разлика спасява екстраверта, но пък обрича на сериозно страдание интроверта... Както се казва, това е точка в полето на екстраверта.
Затова един съвет към интровертите: внимавайте и ценете миговете с важния за вас Човек. Не прекалявайте с анализите и вглъбението си, а се радвайте и помагайте и на другия да е щастлив и да се наслаждава, за да не го загубите завинаги от живота си. Не анализирайте прекалено много човека насреща, защото хората, повярвайте ми, не обичат да бъдат анализирани навсякъде и във всякакви ситуации. Те си имат лошите моменти и слабостите и невинаги са в настроение да ги обсъждат или да ги анализират или пък да ги вадят наяве, за Бога. Помнете го и не ставайте досадни!
А вие, екстраверти, научете се да оценявате именно Този, а не някой друг човек и да му обръщате по-специално внимание с по-дълбоко разбиране, защото никой не може да го замени и никой няма да бъде точно като този Човек.
А вие, скъпи наранени от интроверти хора, погледнете към новата зора, разходете се със своя интроверт някъде и пийте по питие в студените дни. Разбира се, че никой, дори Бог, не е в състояние да ви задържи до тях, ако вие не желаете, но си дарете поне още един миг заедно и още една приятелска прегръдка преди заветното завинаги да приключи. Уви, все повече се убеждавам, че в живота завинаги не съществува, но по тази логика не вярвам, че и никога съществува. Не бъдете сурови, защото всеки прави грешки и всеки в един момент е виновен, а в друг е потърпевш и това е същинското колело на живота. Животът е безумно кратък и е хубаво да останем добри приятели. Важно е за развитието ни и за запазването на доброто в нас и в другия! Бъдете щастливи, обичайте се и се ценете!
С уважение, интровертно ваша:

Деспина Клер
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7