Когато интровертът губи приятел

Начална страница | Интересно | Гледище | Когато интровертът губи приятел
image

Хората условно се делят на интроверти и екстраверти като не можем да търсим тук абсолютни крайности, а по-скоро в едното често присъстват елементи от другото. Интроверсията и екстраверсията са личностови характеристики и по-точно черти на темперамента ни. Няма пълен екстраверт или интроверт, а ако има, то това би било някаква патология. Интроверсията или съответно екстраверсията преобладават в един или друг индивид.
По правило екстравертът е обърнат повече към външния свят, черпи енергия от приятелите си и се нуждае да е сред тях, по-активен е и общителен. Разбира се, че екстравертите притежават личностната черта екстраверсия в различна степен, но като цяло им е необходимо по-малко усамотение, отколкото на интровертите. Можете да видите екстраверта във вихъра на купона, в центъра на компанията. Дори когато е ядосан или унил пак е в пъти по-вероятно да повика свой приятел, с който да поговори и да обсъди ситуацията и да намери решение за проблема си, отколкото ако пред същата ситуация е изправен интроверт.
Интровертът сам по себе си е особено същество, но в никакъв случай не бива да бъде пренебрегван. Много от гениите и изобретателите в световен мащаб са именно такива, тъй като те са по-вглъбени, по-аналитични и умеят доста добре да се концентрират. Съществуват както интроверти, които са изключително затворени и трудно излизат навън за срещи с хора, освен ако не е крайно наложително, така и такива, които са ангажирани социално, имат доста контакти, успешно заблуждават, че са екстраверти, но не са. И именно когато приятелите им най-малко очакват, този тип интроверти изчезват и се уединяват за известно време, с което предизвикват всеобщ смут.
Интровертът е по-затворен, зарежда се от собствените си ресурси и го изтощават безпредметни разговори, фалшиви хора и лицемерни маски, тъй като в повечето случаи е доста сензитивен човек и трудно могат да бъдат излъгани усещанията и интуицията му. Той често усеща какво се крие зад думите на човека насреща, защото е по-склонен да задълбава в наблюденията и анализите си. За него мечтата за ваканция е в планината, на пикник с близък човек, с книга в ръка в кревата и чаша чай за компания, вместо с шумни хора на весел купон.
Ако искате да се разделите с интроверт, ако той по някакъв начин ви е обидил, засегнал или предал и не можете да го преживеете и да простите, то не го съдете прекалено строго, не го дарявайте с обиди или пък с мълчание. Това би го убило. Интровертът така или иначе е много по-податлив на асоциациите между събитията и възможните неблагоприятни последствия от тях, понеже твърде много премисля и се погубва вътрешно. Казано по-просто, когато някой му се разсърди, интровертът веднага започва да се плаши, че ще бъде намразен или най-лошото – че ще изгуби приятеля или любимия си. И интровертът много по-често от екстраверта е склонен да обвинява на първо място себе си, макар че това зависи донякъде и от локализацията на контрола му (тоест дали обича повече да се оправдава с външни фактори или обикновено прехвърля цялата вина на себе си). Той е готов да се подложи на такова самонаказание, на такава вътрешна тъмнина и самобичуване, че адът си е направо екскурзия до Дубай в сравнение с нея. Плюс това множество научни изследвания показват връзка между ниско ниво на екстраверсия (тоест интроверсия) и тревожност, притеснения, до някаква степен и с депресия.
И без друго интровертът в повечето случаи има толкова малко истински приятели през целия си живот, че дори пръстите на едната ръка са твърде голям брой (подчертавам разликата между близки, истински приятели и просто познати). И без друго трудно допуска някого толкова близко до себе си и обикновено му е необходимо доста време. А когато става дума за загуба на любов, може да е истинска агония, същинско разпятие на душата му и направо всеки ден да му е като разпети петък.
Интровертът е с нежна душица и по принцип, колкото и особен нрав да има, колкото и да е странен поради липсата на кой знае какви социални контакти и опит в общуването, той не е злонамерен и лош. От време на време неговата импулсивност или странност може да добие дебела външна обвивка, покрита с бодли и именно от това си пати, защото след това я обръща срещу себе си. Това са неговите защитни стени. А и именно заради това може в известен период да ви изглежда непривлекателен и ужасен, може би дори като най-големият предател в живота ви. Но именно тогава хванете ръката му и го уверете, че сте до него в този тежък за душицата му момент. Ако толкова много ви е наранил, че не можете да го понесете, станете, излезте и след като изчакате известно време – ден, седмица или месец, се върнете и му обяснете колко зле сте се чувствали. Сетне му покажете грешката в нешлифования и асоциален елемент от характера му и заедно изработете план, схема, която да ви помага да преодолеете тази трудност и в бъдеще да я избягвате във вашето междуличностно общуване. Само не го наказвайте с ледени думи или мълчание. Това го обърква и го кара да се самонаказва още повече...
Когато разбере доколко ви е наранил и къде е сгрешил, той може дори да се разплаче в емпатията си към вас. Когато разбере как жестоко се е отнесъл с вас и ви е казал думи, които не е мислел истински, но е бил претоварен с твърде много напрежение и твърде много общуване с други хора...тогава той, колкото и ужасяващ и неприятен да ви изглежда и звучи, има най-остра и дори пагубна нужда да поседите заедно и да помълчите с него.
Следва продължение
С уважение, интровертно ваша:

Деспина Клер
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7