Когато „СТАРТ“ беше нашият, български вестник

Начална страница | Интересно | Гледище | Когато „СТАРТ“ беше нашият, български вестник
image

ИЛИ "МИСИЯ БУМАГА" 3

... Спасителната идея, която се втурна в главата ми, беше толкова проста, та първоначалното ми чувство, че съм бил обладан от гениалност се смени с по-близката истина - колко съм бил глупав досега! Как трябваше да почукам най-напред за няколко стотин дебели хартиени роли от ледено-дефицитната вестникарска хартия? У редакции, по издателства и другите смирени консуматори на самата тази хартия, които сами стоят с протегнати ръчички към домашните лордовете, които им отрязваха по парченце от живителната баница?

Не, разбира се!
Трябваше веднага да се изправя на прага на онзи мой колега - редактор на вестник или журнал, който пише за тайнствените сибирски заводи за хартия и винаги може да повдигне с някоя статийка малко повечко пиедестала, на които стои даден трудов колектив и неговото ръководство или обратно - да обрули малко повечко някои грешници в производството...  и затова всички предпочитаха да са в добър тандем и дружба с репортерските екипи...
Следващият ден от моята стратегическа командировка прекарах в една разкошна библиотека, където открих точно това, което ми беше най-полезно и необходимо. "Бумажная промишленост" - безценно печатно издание, нещо като Библията на онази част от Всемира, към която се бях устремил - официоз на хартиеното производството - животворната необходимост за любимия ми вестник "Старт"...
Когато 111-процентовата и красавица, и рускиня, и секретарка на главния редактор - с ярко внушителна прическа, ме посрещна с истински интерес, а не само със служебна усмивка, почувствах моментално още по-твърда почва под краката си. Главният редактор довърши чувството в сърцето ми, че съм стъпил на точното място. Веднага зинах с уста и го залях с най-изисканото си красноречие относно величието на "Старт" и невероятното дело, което предстои на нас - двамата - да го измъкнем от блатото на безкнижието, в което е нагазил.

Руска баняМлъкнах, той не ми рече нито, че това е много трудна, или много лесна,  работа, че ще трябва да помислим, да "сондира" с еди кой си еди какво си, или че ще се радва много ако успее да ни помогне и... нито пък да намина след няколко дни... Преди Нова година...
Той просто взе телефона и започна да се "здравствуисва" широко и дълбоко, както само много уверените в себе си руснаци го могат и с няколко думи обясняваше, че при него е дошъл един българин, който предлага бартер - лятна ваканция от 20 дни на "Спортпалас" - Олимпийската спортна база във Варна, за тон вестникарска хартия...
Бях се превърнал целият в слух и внимание. В началото всичките разговори стартираха твърде оптимистично. Първата половина, свързана със "Спортпалас", се приемаше възторжено, но втората - свързана с "бумагата", внасяше само печал и униние в атмосферата. Оказа се, че директорите произвеждат, но парчетата от баницата се режат и раздават от... "Министерството"! И отново"квотите" заковаха всичко на своето място. Нашият "Старт" беше една троха от българската квота и втора не ни се полагаше.

Комбинат за вестникарска хартияНо... изведнъж мощен директорски глас от Карелия разтърси кабинета:
- Что-о? Болгар? Варна? Держи его! Иду!
Моят колега изпълни точно заръката на този мил и смел директор от студената и снежна земя, благословена с безконечни гори - съобщи в хотела, че техният човек е поканен на малко пътешествие, напъха ме след края на работния ден в своята кола и ме закара у дома си - в един приказен кът на Подмосковието където пирувахме с грузински чай и руски пирожки, а може да бяха и пелмени... после ходихме за гъби, от които аз не ядох, за да не се отровя, а домакините останаха живи и ми се смяха...
На следващата утрин останах да блаженствам във вилата на моя колега. В късните следобедни часове той се завърна от Москва, заедно с най-милият на света директор на завод за вестникарска хартия. Пред нас бяха и най-почитаните дни в седмицата - събота и неделя, през които се случиха две единствени и неповторими събития в живота ми.
Първото бе драматичното приключение, скромно наричано от преживелите го "руска баня". В случая бяхме трима, които влязохме в специалната причудлива къщичка, построена до дома на нашия домакин. Аз - изключително храбро, след като бях събрал целия си кураж още от времето когато висях като съхнещ на слънцето халат на гимнастическата висилка на ВИФ /сега Национална Спортна Академия/, директорът - базиращ се на военната си специалност на подводничар на млади години и домакинът - абсолютно претръпнал и без каквато и да е храброст, просто по навик. Вътре ни причакваше нещо като бетонен бункер за  война, само че вместо железобетон бяха избрали яко дърво, още по-як дървен черпак, от който те посипваха с вряла вода и огромна метла от чворести клони, с които те шибат и хем боли, хем ти е хубаво... Ние, тримата мъже, в червени плувки, разбира се, легнахме легално, сиреч доброволно, а София /нищо общо с нашата София/, шибна два-три пъти мъжа си, после директора и най-накрая мене, като едва не ме ликвидира от старание, но аз издържах и не казах ни дума, като при вражи разпит, с което вероятно се харесах на директора и така спомогнах за легендарния изход на "Мисия Бумага".

  Така изглежда ваканция на българския черноморски бряг...На следващото утро тримата герои, стегнати и пременени, проникнахме в покоите, където живееха всички закони със своите алинеи и точки до сто и по-нататък...
Москва. Министерството. Министърът.
Директорът на завода, който излиза че е сред добрите приятели на министъра, разказа за студа и липсата на слънце за неговите работници, колко важно е за тях да отидат в слънчева България 20 дни на припек и море... Главният редактор на "Бумажная промишленост" цитира статия, в която се говори с колко процента се е увеличила производителността на цеховете след лятна почивка на Черно море...

Моето слово за това "Що е "Старт" и има ли нещо по-хубаво от него" си бях подготвял десетки пъти до това време и му го представих почти така, както казват своето слово носителите на Нобелова премия преди да я прегърнат.

- За кои спортове пишеш в толкова хубав вестник? - ме попита министърът.
- Тенис, атлетика, волейбол...
- Стоп - ти шегуваш ли се или имаш данни от разузнаването? – пита ме най-важният човек. - Това са моите спортове! Утре идвам на корта за един тенис!

Време беше за една шега:
- А бумагата? Ще я имам ако бия, или ако падна?
- И да паднеш, и да биеш - все ще я надвиеш - пречката, която пречи на "Старт" да има достатъчно страници за печат. Защото спортът - това е благородно и здравословно дело и нашите работници заслужават Вашето море, а Вашият спорт - заслужава вестника, който списвате!

После се обърна към директора:
- Подгответе един доклад до мене, че решавате въпроса с летните отпуски на персонала чрез бартерна сделка с българския вестник - морска почивка срещу... отбро от бумаги /отпадъци от хартия/. Ясен ли съм? Отпадъци. Вие ще ги решавате тези отпадъци.


Първите, както и последните вагони с "отпадъци от хартия" се оказаха "възможни за печат". При това тази хартия, която ни струваше примерно 100 лева за тон, ние получавахме чрез бартера за 30 лева... И обратно - курортистът, комуто почивката струваше примерно пак 100 - заводът му плащаше с 30, колкото е себестойността на експортираната хартия... Финансовата стабилност направи и "Старт" стабилна медия.

Моето връщане в България не беше отбелязано с фанфари, нямаше даже и една каба-гайда. Такова беше времето. Така трябваше.
Но "Старт" стана... особен вестник.

Имахме изключително добро ръководство. Имахме най-много страници, можехме да пишем истински статии и репортажи, а не само дописки. Бяхме единствения цветен, илюстрован спортен седмичник с цветен печат, имахме свои журналистически удачи в рубрики и илюстрации, нашите журналисти и фоторепортери бяха редовно акредитирани на най-големите световни първенства и олимпиади, първи представяхме всяка година Уимбълдън, Медисън Скуър Гардан с "Вирджиния Слимс", пишехме страниците на вестника от Мачу Пикчу в Перу, от Манила - Филипините, от Хавана, Ролан Гарос, от всички страни в Европа, от Австралия, Нова Зеландия, Мексико, Канада...
Ние първи имахме собствен бюджет и плащахме с наши пари, които идваха от огромния тираж, който въпреки това никога недостигаше, за който не тръбихме, защото изпреварвахме и недосегаемите по някои правила. Нещо повече - ние дарявахме и спортни организации със спешно необходимите им средства...

... С Донски посрещахме руските юнаци-северняци и момичета, които на варненските плажове нямаха нищо общо с маскираните в гумени ботуши Маши и Наташи, теглещи гигантските хартиени роли в Кондопога. На "Златни пясъци" те бяха първите красавици на плажа... Които плачеха със сълзи на очи, когато Българският рай свърши. Както не заплакахме ние, когато и нашият Хартиен рай свърши, но го преглътнахме мълчаливо, както и много други истории... Не мога да разбера и аз, който не може да изтъргува и едно магаре, как успя добре да свърши "Мисия Бумага".

Климент Величков
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7