Мисия „Бумага“ за „СТАРТ“ ЧАСТ 2

Начална страница | Интересно | Гледище | Мисия „Бумага“ за „СТАРТ“ ЧАСТ 2
image
Хотел Москва

Грузинец - цял ден и цяла нощ!

Мисия "Бумага за "Старт" /Вестникарска хартия за вестник "Старт"/ стартира блестящо в събота след обед, когато едва не паднах пребит от яките поздравителни тупаници по рамото пред парадния вход на хотел "Москва", където ме пресрещнаха моите колеги от грузинската спортна преса... Те бяха акредитирани на националния шампионат по борба - свободен стил на тогавашния СССР, който започваше в понеделник. Познавахме се от едно мое пътуване в Грузия, когато за 7 дни спечелих поне 70 приятели - малко по-други от съвременните по Фейсбук.
Замъкнаха ме в тяхната стая, където бях поразен от кошниците плодове и цветя внесени конспиративно в хотела, забучени в кани, чаши, бутилки, купи за компоти, дори в един тиган... да не вехнат още ден поне... Кой можеше да спре грузинеца, който е пренесъл цяла цветна леха от фамилната си градина в Тбилиси за московското момиче, очакващо го с трепет? За московските красавици бяха и купища сувенири, за които нямаше място по масата и бяха струпани в пирамида върху един креват.
Като разбраха болката ми веселието мигом се задави и млъкна.
- Бумага, брат, и в Грузия няма. Руснаците ни я дават с рецепта  - каза Рустам, което име на грузински значи "герой". - Можем да Ви пратим един влак грузински коняк - ще го преживеете по-лесно, вярвай ми!
После ме накараха да се лъсна, посипахме се всички с една кофа парфюм, нарамихме по един товар цветя и някое стресиращо грузинско бижу за подарък и в боен строй тръгнахме към нощния бар на хотел "Москва". Рустам ме предупреди, че тази нощ съм грузинец и ще правя всичко така, както те го правят. Само нещо руският ми език не хареса.
- Ще говориш гърлено, остави го това "мням-мням" - като московско чичероне. И повече махай с ръце, и още - бъркай тука-там някоя дума...

После... Вратата на бара изчезна и ние като коне нахълтахме вътре, посрещнати от възторжения приветствен вопъл на прекрасните избранички на грузинската спортна преса...
И след това така се просна нощта, че при този първи опит бумага не намерих, но един ден и една нощ бях грузинец, което се оказа "тоже хорошо"!


"Война и мир", "Идиот" и "Велик род сме ние"

  Червеният площадВ понеделник, рано-рано, се наслаждавах на асансьора, който се мъчеше да ме предостави невредим на главния редактор, на огромното съветско издателство "Труд". За пръв път се замислих какво съвършено животно е пчелата, която намира не само кошера си, но и спокойно пътешества докъдето й трябва през неизброимите кутийки на медните пити, по които трябва да постави или вземе мед...

"Труд" издаваше много книги и главният редактор сигурно седеше в някоя от многото кутийки, където гледаха  коректурите на нови издания от "Война и мир", "Идиот", "Велик род сме ние“ и др. или правеха предпечатната подготовка на съвсем новите книги.

Когато след три молитви Бог ме изправи пред него, забелязах, че това е един човек с висок ръст и чудесна фигура, който би бил великолепна звезда от модния подиум, ако не бе саботиран от крайно измъченото си лице. То бе като на мъж, който не беше спал 1001 нощ!

Той смирено ме покани да седна, аз още по-смирено се свих на стола, после и двамата се усмихнахме едновременно един на друг. Нему разказах подробно и точно, като пред Страшния съд, огромното желание в България и вестникарите да служим още по-добре на нашия спорт, който се развиваше прекрасно, заедно с треньорите и силно въодушевените ни фенове... И това можем да направим с неговата помощ... Предлагахме бартер - газетная бумага срещу 21 дневна путьовка - три седмична почивка за 200-300 смени това лято в "Спортпалас", един от най-добрите центрове за спортна подготовка или отдих в света. Ще може ли той да отдели договореното количество хартия от огромната планина, която пълнеше склада му? Неговите служители щяха да го боготворят, защото ще изживеят най-хубавите дни в живота си...

Руло вестникарска  хартияТой притвори уморените си очи и каза:
- О! Да! Аз познавам това място. Бил съм и в Международния дом на журналиста. Но съдбата ни е отредила друго.
И като взе една книга в ръцете си, отново рече:
- Това е книга от съвременен наш учен, който проследява пътищата за възможното спасение на човечеството от Дамоклиевия меч, който виси над всички ни. В Издателството ни има заявки за 900 000 бройки тираж. Централното ведомство ми отпуска хартия за 600 000. И ще се брои всяка отпечатана книга. Но загубата ни ще се впише с милиони. Защото и нашата квота е орязана дълбоко.
На излизане намерих изхода бързо, лесно и тъжно....

Волейбол край мечите бърлоги

На следващия ден, неделя, някъде след обед, имах уговорена решителната битка в "Мисия Бумага". В сградата „Главболгарстрой“, този може би най-мащабен  български щрих в международната строителна еуфория, създаден през 1969 г. като фирма за извършване строителни работи в СССР, стартирала с газопроводи, подземни хранилища за газ и нефт, компресорни станции, построила и няколко градчета в трудни климатични условия, набрала над 13 000 инженерен и работен екип за колосални строежи в Оренбург, Тюмен, Сургут, Железнегорск, Аксей, Ярословл, Грозний, Саратов, със свой принос за газопровода Ямбург - Западна граница...

Знаех и нещо повече за тях. Издаваха и вестник на български език за своите работници и служители! И, то си беше моя тайна, която пазех като последен спасителен ход, ако вярата в успеха с руските бартери се разклати. Те ли няма да отделят от своята квота за спортния вестник на България? На тях ли ще откажат руснаците, които ги хвалеха здраво - особено дървосекачите в ледените сибирски лесове, от чиято продукция се правеше хартията?

Посрещна ме Митко - Чукчето. Мой авер от волейбола - територия която беше от моите спортове в "Старт". Докато бе в България често се срещахме и по волейболните мачове, където той вече приключваше състезателната си кариера, но и по различни дейности на Волейболната федерация, където бяхме активисти. После той постъпи в Главболгарстрой, като работеше по своя широкомащабен модел - и в кадровата политика на московския център и като спортен инструктор, който правеше волейболни турнири в центъра на тундрата - до самите леговища на местните мечки...

Митко беше ме прославил сред колегите си и те по детски му бяха повярвали, че от Родината са пратили цял журналист, който да се убеди колко силно тукашните майстори на брадвите и триона обичат волейболната игра и да опише прекрасните качества на спорта - пръв приятел на работния човек!

Срещата бе фактически част от тържественото награждаване на шампионите от наскоро проведен турнир. Главният инженер прочете още и последната сводка за отлични трудови успехи и наблегна на цифрите - по колко точно ще получат по-високо възнаграждение чудесните бригади... С една дума уводът беше като приказка...
После, по най-закодираната схема, още щом вдигнахме петата "столичная", промълвих като нещо току-що вмъкнало се в главата ми, че, както виждам "Старт" и „Главболгарстрой" толкова се обичат вече помежду си, че още тук, на тази руска маса, с тези български писалки, можем да подпишем договор за вечна дружба и сътрудничество, като ние благородно им отстъпваме възможността те първи да ни пратят малко вагони с вестникарска хартия от тази, дето руснаците им я дават да печатат своя вестник...
Настъпи тишина. Погледах и установих, че аз съм единственият, който все още е усмихнат от гласно казания виц и това изглеждаше много отчайващо.
- Да... – каза накрая шефът. - Ама не. Не става. Хартията, която се отпуска на нашия вестник е част от цялата квота, която се праща в България за всичките ни книги и вестници...
Даже "скритите ходове" този път не помогнаха. Какво ми оставаше?
Само Красная площадь и Ленин в Мавзолея.
Стигнах ги и направих три пъти кръстосано спортно ходене с дълбоко вдишване и издишване - от изток на запад и от север на юг. Докато нещо се изтрополи в мозъка ми!

Ура! Успях! Еврика! Так держат! И се разскачах от радост.

Тогава дочух и глас отгоре: "Баста, човече, стига толкова! Иди к себе домой!"

Вдигнах очи. И видях над тях едни други, в комплект с мустаци. Беше двуметровият страж от нощната охрана. Той ме заведе до хотела, дори и белезници не ми сложи. После си козирувахме взаимно и той си отиде. А аз останах - и не бях вече сам. С мене беше и блаженството, което ме осени точно там, според предсказанията - на познато по цял свят място!
Едва изчаках да се съмне...

/Следва/

Климент Величков
"България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7