Ще запеем ли всички „Чае шукарие“?

Начална страница | Интересно | Гледище | Ще запеем ли всички „Чае шукарие“?
image

И ще задрусаме ли кючек, вместо хоро? Циганите – на гръцки „асингани” /недосегаеми/. Наричащи себе си „роми” /хора/, а останалите „гадже” /нецигани/. Както турците наричат друговерците с презрение – „гяури”, а евреите – „гои”.  Желаещите да получат информация за тази етнически нееднородна група, могат да прочетат подробности за нея в Интернет и енциклопедиите. Но, специално за нас българите те са ни до болка познати. И тази болка от ден на ден нараства. Защото заедно с Румъния, приютяваме голямата част от циганската общност в Европа. А защо цигани, а не лицемерното „роми”, с което се лигавят наши и чужди неправителствени организации и медиите? Румънският парламент прие специално решение, с което отхвърли наложеното му от ЕС название „ром” и задължително връща старото – „цигани”. Та до средата на 19 век, в тази страна те юридически са били роби. Техните законотворци считат, че румънската нация е в генезиса си оплодена от римските воини, завоювали Дачия, страната на непокорното тракийско племе даки и че циганите нямат нищо общо с този процес.
Повод и аз да се упражня по темата е коментара на Кеворк Кеворкян „Левски, Йото и циганите. Българската рая ще мълчи и кротува”. Той е за гаврата на трите циганчета от Добрич с портретите на олицетворяващите българщината – Васил Левски, Княз Борис Покръстителя и Цар Симеон Велики. Всъщност към него не може да се прибави дори буква. Каквото трябва да бъде казано, го е казал. Но какви са причините да се стигне до тук? Как тези пренебрежително малки групи номади, живеещи в катуни от началото и дори средата на миналия век се превърнаха във внушителна, неподаваща се на контрол маса, подронваща устоите на държавността ни? Какви са благодатните сокове, позволили чудовищното и разрастване, до степен да се превърне в реална заплаха? Естествено, пътя към сегашните ни проблеми е постлан с добри и хуманни намерения, с каквито е известен народа ни. А защо в Западна Европа до присъединяването ни към Европейския съюз почти няма заварено циганско население? Ето и историческите факти за това:
Средновековните хроникьори описват циганите като най-долни същества. Това убеждение в съзнанието на тогавашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпени на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се заменя с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед за изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ век е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението, залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите мерки  за ликвидиране на проникналите цигани през средновековието и в по-ново време в западната част на континента. В завладените през Втората световна война от Германия страни, вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват „напаст”, за проявите на която следвало да се информира създаденото в Мюнхен през 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейски контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани. През цялата си история циганите от всички възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и подлагани на наказания и мъчения - от каторга, убийства и до разпъване. С една дума - на тотален геноцид.
Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта, наред с това на евреите е предотвратено от мащабното противодействие на обществеността ни. Обстоятелство, което днес е напълно забравено, пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу сторилите това благодеяние и високохуманен акт българи.
Според статистика от 1946 г. циганите в България са били 170 011 души. Преди Втората световна война повечето от тях са предимно дребни занаятчии и групи, чергаруващи на табори из страната. С Постановление на ЦК на БКП и правителството от 1954 г. решават да променят коренно начина им на живот, като въвеждат жителство,  заселвайки ги в различни райони на страната. Създадени са първите градски гета. Откъсването на този етнос от естествения му начин на живот и насилственото му “интегриране” в чужда за него среда го насърчава да прехвърли грижата за собственото си оцеляване и съществуване в ръцете на държавата. Подобни действия, приучват само да се иска и ликвидират потребността от съзидателен труд. При срива на тоталитарния режим през 1989 г. циганите са вече етнически хомогенна маса, в момента наброяваща около 1 100 000 души, приучена на мързел и ползваща се с колективни права. Каква по-подходяща група за манипулация от всеки политик, желаещ лесни гласове? Няколко кебапчета, по някой  лев за глас, обещания за по-големи социални помощи, жилища, безплатен ток и освобождаване от данъци купуват гласовете на всеки циганин, и осигуряват уютни места в парламента на купувачите. Сега вместо закона от 1954 г., българските политици ни поднасят „Десетилетие на ромското включване”, строеж на еднофамилни жилища с кратка продължителност на живот от варварското им стопанисване, квоти за работа, или в най-добрия случай просто си затварят очите пред криминалните им изстъпления.
Следва продължение

Светослав Атаджанов
djani.blog.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7