Сватбата – някога, не сега…

Начална страница | Интересно | Гледище | Сватбата – някога, не сега…
image
Теофана Спасова и Никола Сотиров, 4 май, 1903, Пловдив

Имало едно време...
Пардон! Нямало едно време Фейсбук с по 5 хиляди електронни познати, между които да избереш бъдещото си щастие. Или не съвсем... Защото по законите на проклетията при най-голям избор обикновено правиш най-големи грешки. Тогава сватбите ставали по други правила и неписани закони. И не било чак толкова лошо...
Младите, т.е. женещите се, често нямали възможност за избор и бъдещото щастие, зависело от прозорливостта на доброволните мениджъри, които уреждали всичко - от първата среща до венчилото.
Ето един емоционален разказ как родата от две познати семейства оженват "Малкото Ленче" за Георги. Разказът е записан автентично, води се едновременно от всички присъстващи, при това на една добра трапеза и не е много ясен за нас, дето не сме на тая трапеза, но затова пък е неподправен и напълно в духа на времето си... 

... При едно събиране у Митко Димитров – наш роднина –  братовчед на Никола Сотиров и семейство Атанасови, Иванка (втора братовчедка на Георги) и Невенка, става дума за Елена и Георги. И тогава на Иванка Духлева – Атанасова идва на ум идеята за един брак между Георги и Елена... На 14.2.1939 г. на Трифоновден към 17-18 часа, бъдещите роднини се събират на "СГЛЯДА" – без малкото Ленче да предполага за събитието. Георги знаел. Но двамата млади не се били изобщо виждали до тогава. Ленчето работила и отива там след работа. Поканена била "на пита". От страна на Георги там били Невенка Атанасова, Иванка Д. Аанасова, Петра Райчева - Чаракчиева, Иванка, Георги Чаракчиев. От страна на Сотирови - Теофана Спасова - Сотирова, Събка Николова Сотирова–Лазарова, Георги Лазаров, Елена Сотирова...
Събрали се в Иванка на долния етаж, днес ул.”Княз Дондуков–Корсаков” в Пловдив.
Ленчето влиза и идеята на роднините вече не е тайна за нея. Тя се възмущава и се скрива зад една голяма и висока около 1,5 м. печка. Там стои до края. След излизането Ленчето се нахвърля върху сестра си с думите “Ти си знаела, нарочно си ме довела”. Събка се смее. На срещата била и Величка Рашкова.
Елена Сотирова и Георги Чаракчиев,  23 април 1939  ПловдивСлед няколко дни пристига Величка с приятното съобщение, че Петра и Георги искат да направят визита и да предложат годеж. Дядо Никола Сотиров, чрез брат си Тодор Сотиров, е разучил за Георги Чаракчиев. Всички сведения - от хубави по-хубави.
В неделя следват Заговезни и съгласно църковните канони не се позволяваше годеж. Всички само приказват, но настояват годежът да стане колкото се може по-бързо. По това време Ленчето се е свила в едно кюше (ъгъл) в кушетката и я треска тресе. Печките горят, но на “готиното Ленче” й е студено. Със зимното палто се е облякла.
После идва време и всичко е в трескава подготовка – пердета перат, шият, подготвят за годеж. Искат Ленчето да даде мярка за пръстен, но тя се дърпа – не ще. Леля Събка дава нейния пръстен за мярка – мярката била идентична и свършила работа.
Всичко това става в края на седмицата. Ленчето казва, че ако годежът се състои и я питат "съгласна ли си" ще каже "не".
В неделя вечерта се сгодява. Годежът става в неделя след обяд – на 21.2.1939 г. на ул.”Май” № 7. Дойдоха: Чичо Тотю и буля Бонка, учинайка Цонка и вуйчо Георги и леля Еленка. Георги Чаракчиев с майка си Петра и баба си Ванка. И ние тука – леля Събка и Лазар от Белово и Гого. Бяха и квартирантите Узунови. От тавана свалиха меката мебел. Към 16-17 часа идват гостите. Хапнаха пийнаха. Не питат съгласна ли е – страх ги е. След годежа казаха, че ще вземат Ленчето да заговеят в Чаракчиев – те живееха във Фондовите жилища на гарата.
Олга Голубова и Евгений Чаракчиев, 21 октомври 2006, Чикаго /Църковен брак/... Бях послушно момиче и не възразявах. Там бяха поканили гости. Разполагаха със стая и кухня. Като че ли бяха поканили две семейства. Постояхме и после Гошо ни изпрати.
Сватбата се състои на 23.4.1939 г. в църквата "Света Марина". Кумове Захарий Добрев Чаракчиев и Пенка Василева Димитрова. Ленчето я взимат с файтон. От черквата се транспортират с файтони до Фондовите. Според Хасковски обичай родителите на момичето не присъстват на тържествения обяд. Дядо Колю и баба Теофана се връщат на Май №7 – тук има печено агне, роднини също и хубав мохабет. Към 17 часа всички отиват да изпратят младоженците на гарата. Заминават в София. Преспиват в хотела на Транспортните работници. На гарата ги посрещат Тошо и Люси Попови – колега на баща ми. Тя беше немкиня. Изгубихме им дирите след като с тях бяхме на сватбено пътешествие в Европа. Стояхме три дни и се върнахме. След завръщането Георги започва пак работа – Ленчето беше напуснала още през март своята.
Започнахме да се стягаме за Германия. Заминахме в края на май. Трети юни – света Елена празнувахме в Париж, в един български ресторант. Маршрутът беше:
С параход от Видин – има снимка на парахода - Елена, Георги, Люси и Тошо.
Във Виена ходихме на Пратера и в един дворец – всичко един ден. Вечерта тръгнахме с влака за Париж. На другия ден бяхме в Париж. Беше вероятно 03.06.1939. Мъжете отидоха да сменят пари. Банките бяха затворени. След обяд разгледахме Париж и след това - на ресторант. В Париж бяхме три дни. След това с влак до Хановер. Там бяхме при брата и майката на Люси. Направихме си снимки отвсякъде.
 Елина Чаракчиева и Джеймс Пузон,  3 август, 2013, ЧикагоВръщаме се след ежемесечно пребиваване в Европа-та. От Хановер отскочихме за един ден с влак до Хамбург. Пуснаха ни извън пристанището на дигите. Возихме се на лодка. Водата беше замърсена от нафта. Завръщането е заедно с Люси и Тошо – Хановер, Виена, Видин...
"За вас е полезно да знаете за делата на своите бащи и прадеди..."
Показвайки и разказвайки Ви за мигове от живота на няколко стари, и по-нови фамилии в България, запазени благодарение на дълбокото уважение и обич на проф. д-р Никола Чаракчиев не само към най-светлите моменти от живота на семействата от неговия род, а и към великата ни кауза - "Българино, знай своя род и език", ние се надяваме, че това ще припомни и срещне и Вас отново със скъпи спомени от род и родина.Как пазим думите и заветите, образите и духовното наследство в нашите сърца и нашия дом? Особено, когато те са в чужбина? 
Сватбите, народните танци, селският труд на нивата, създаването да здраво поколение, от юначни мъже и всеотдайни майки и съпруги, които да укрепват и пазят род и родина, всичко това е лицето и съдбата на всеки народ и нека от малкото си спомним голямото...  Да знаем и помним всичко от нашето минало и да го направим по-добро бъдеще!

Преди 255 години, през 1762-а, един монах в Хилендарския манастир на Света гора завършва своята "книжица" и тръгва с нея по своята родна земя, сред своя род, да го опознава с неговото изгубено през робските векове минало... И става чудо, тълпите гяури, които почти пет века са "тънели в мрак безнадеждност", изведнъж духом оживяват и възкръсват - те вече "Имат История - и стават Народ".
Всички знаем, че това е "История славянобългарска" и в нея Отец Паисий се обръща страстно към съвременниците си:


„Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали"... и добавя още по-твърдо и настойчиво - "За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език."

Но, ако в днешния земетръсен свят не можеш да намериш време за всичко,особено ако имаш модерен телефон и 170 телевизионни канала... тогава не е ли по-разумно да посветиш време за род и родина, отколкото за "ексклузивните новости" - с кого точно е била на плаж носителката на купата "Стенли"... пардон на някой си г-н Оскар от Холивуд...

Проф. д-р Никола Чаракчиев
Климент Величков
в."България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7