„РАЗШИРЯВАЩИЯТ СЕ РЕД” НА ХАЙЕК И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Начална страница | Интересно | Гледище | „РАЗШИРЯВАЩИЯТ СЕ РЕД” НА ХАЙЕК И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
image

„Идеята на социализма е едновременно величествена и проста...Всъщност можем да кажем, че тя е едно от най-амбициозните творения на човешкия дух...толкова великолепна, толкова дръзка, че съвсем основателно предизвиква най-голямо възхищение. Ако искаме да спасим света от варварството, трябва да отхвърлим социализма, но не можем безгрижно да го изтласкаме встрани.”
Лудвиг фон Мизес

Фридрих Хайек и Милтън Фридмън са иконите на неолибирализма и заемат централно място в олтара на идеологическия храм на съвременното капиталистическо общество. За заслуги в утвърждаването му са канонизирани, като негови светци и пророци. Признати приживе и подобаващо възнаградени с Нобелови награди и всякакви научни и материални отличия в цитаделите на капиталистическия свят. По начин, удивително напомнящ двуединството  на двойката Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Всички те, обявени за непогрешими и щампирани върху знамената на двете противостоящи идеологии. Но всяка идеология, освен възторжени поддръжници има и безпощаден съдник. Времето, историята и широките народни маси. Които апологетите им се стараят всячески да игнорират.
Наскоро прочетох книгата  „Фаталната самонадеяност – грешките на социализма” на Хайек. Естествено, издадена от „Отворено общество”, имащо апостолската мисия да разпространява и налага идеите на неолиберализма. Наистина забележителна творба. С оригинални прозрения за човешката цивилизация, като такава. В пълен унисон с тържествуващата през 20 век еволюционна теория. Отричаща всички постулати и понятия от „Капиталът” на Карл Маркс. Дори и понятието „капитализъм”, станало нарицателно и признато от всички научни авторитети е заменено с евфемизма „пазарен ред”. Нарича цялостният процес на икономическо развитие на човечеството „разширяващ се ред”. Той привежда множество доводи срещу инстинктивното презрение на интелектуалците към комерсиалното и тяхното икономическо невежество, недоверието им към парите и финансите и осъждането на печалбата. Особено яростно се е прицелил към Айнщайн. Малко известно е, че той е бил ревностен привърженик на социализма и с това си навлича неприязънта на Хайек.  Великия физик смятал за очевидно, че ,,човешкият разум трябва да е способен да намери начин на разпределение, който би се оказал също толкова ефективен, колкото и начинът на производство”. Той пише в статията си „Защо социализъм?”, че производството за потребление, трябва да измести производството за печалба. Ясно е съзнавал, че нарастването на производствената мощ не води до съответно нарастване на покупателната способност на огромните маси. Осъзнал е икономическата анархия на капиталистическото общество,  в което заплатата на работника не се определя от стойността на произведения продукт.
С не по-малка ожесточеност критикува и бележития икономист Джон Мейнард Кейнс, който е за държавно вмешателство и регулации в икономиката. Кейнс нарича икономическите кризи „необичайна форма на малоумие”. Най-важно за него е било запазването на пазарната икономика, като я накара да работи ефективно. Отношението му към марксизма е било презрително, но е смятал, че капитализма може да оцелее единствено, ако получи подкрепата на обществеността чрез повишаване на жизнените стандарти. В момента, когато каруцата на световната икономика и особено американската е тръгнала към пропастта, всички политици стават кейнсианци. Израз на това беше приемането на небивал  пакет от 787 млрд. долара за стимулиране на американската икономика с подписания от Барак Обама „American Recovery end Reinvestment Act”. Което е и косвено признание за несъстоятелността на икономическата теория на Хайек. Аналогични мерки в тази насока предприе и Европейския съюз.
Подобно неглижиране на държавното регулиране в икономиката проповядва и неговия събрат Милтън Фрийдман в статията си „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличи печалбата си”. Той е силен привърженик на въвеждане на ваучерна система в образованието, децентрализация на образователната система и приватизация на училищата, които да осигурят конкуренция. Интересно каква конкуренция, при масовата безработица сред младите и липса на работни места? Също и за приватизация на медицинските услуги, както и за премахване на задължителната военна служба и въвеждане на платена такава. Счита също, че държавното регулиране на труда и минималната заплата не защитават отделния работник, а точно обратното, те пречат на бизнеса да създаде достатъчно работни места, за да няма безработица. Какво, според него означава това, че бизнеса имал отговорности? Само хората могат да имат отговорности. A корпорацията е изкуствено образование, и "бизнеса" като такъв не може да има социални отговорности. Ето защо, в книгата си „Капитализъм и свобода”, нарича социалната отговорност "фундаментално подривна доктрина" в едно свободно общество, и заявява, че в такова общество "има една и само една социална отговорност на бизнеса и тя е, да използва ресурсите и да участва в дейностите, целящи да увеличи печалбата си, стига тя да остава в рамките на правилата на играта, което ще рече, да участва в открита и свободна конкуренция, без заблуда или измама. "
Всъщност, дори и да отрича социалната отговорност на бизнеса, той апелира за честна конкуренция, без заблуда и без измама? А нима присъщите за този бизнес корупция и симбиоза с политическата класа са му били непознати? Не звучи ли твърде наивно за икономист, уж познаващ в дълбочина процесите в капиталистическата икономика?
Излагайки съвсем накратко възгледите им, всъщност нямам задачата да се изправя срещу цялостната теория и публикациите им от хиляди страници. Бих обърнал внимание на някои твърдения и внушения, които все пак имат връзка с настоящата действителност, макар и с обратен знак.
Особено интересни за мен са разсъжденията на Хайек за връзката между разширяващия се ред и нарастването на населението. Противно на много икономисти той счита, че идеята за световно обедняване от нарастването на населението, проповядвана от Томас Малтус е погрешна. Аргументира се с нарасналите възможности за специализация и по-успешно усвояване на природните ресурси. Както винаги обаче има и едно „НО”. А то е, че признава съпътстващото с този процес намаление на средните доходи. И ето една според мен напълно човекофобска негова мисъл: „Пролетариатът е допълнително население, което без предоставените от бизнеса възможности за работа, никога не може да нарасне.” Спада в средния размер на доходите  се появява от рязкото увеличение на населението, включващо нарастване на бедните, в сравнение с богатите. Счита логичен процеса на масовото обедняване. Без богатите, според него, бедните не биха могли да оцелеят. Щом капиталистите започнат да наемат хора за своите цели, способността им да ги изхранват обслужва и наемниците на труда и самите капиталисти.
Всъщност този процес, в най-извратена форма наблюдаваме сега на регионално и международно ниво. В който и да е от големите ни градове нарасна неимоверно броя на прииждащите безработни от обеднелите райони на страната. Част от тях, срещу възможно най-ниско възнаграждение са наемани за най-непрестижни дейности. Останалите ровят в контейнерите за боклук и буквално се изхранват от тях. Аналогично е положението и с икономическата емиграция в страните на ЕС. Наши младежи с по едно и две висши образования чистят метрото, мият витрините, работят като таксиджии, каналджии, общи работници и въобще оцеляват. Цветнокожи безработни имигранти, продаващи евтини сувенири и дрънкулки, пълнят туристическите центрове на Европа, преследвани от полиция и общинари. На практика, това е „излишното” население, оцеляващо в условията на „разширяващия се ред”. И всичко това на фона на неимоверно нарастване печалбите и  броя на свръх богатите.
Хаейк въвежда и понятието „пресмятане на живот”, съзнавайки неговата аморалност. Според него живота на непознатите индивиди може са се  пресмята, когато стане дума да се жертват няколко същества, за да се опази живота на други. Когато след битка военният хирург започва да сортира оцелелите, често оставя да умре пациент, за чието спасяване е нужно време, колкото за спасяване на няколко. Освен количествения фактор, за него е важен и качествения. Изискването да се спасяват максимален брой хора не означава, че всички конкретни индивиди са еднакво важни. В конкретния пример, по важно е да се спаси живота на лекаря, отколкото да се запази живота на който и да е от пациентите му. Някои индивиди са по-ценни от останалите, защото могат да създадат, или опазят  други индивиди. Този с най-висока производителност може да бъде по-ценен за общността. Фертилните жени под 45 годишна възраст са по-важни за оцеляване на племето, от живота на повечето мъже в него, с изключение на ловците, осигуряващи изхранването им. По тази причина се приема за морално изоставянето на старите и недъгавите на белите мечки и студа от ескимосите.
Заключението му от тези примери е, че „Еволюцията има тенденцията да увеличава не сега живущите върху земята хора, а най-проспериращите по отношение на бъдещето”. По тази логика най-проспериращите са и най -богатите, притежаващи всички средства за производство. При сегашното ниво на автоматизация и роботизация на производството, необходимите за поддръжката им специалисти са относително малко. Това определя и високите нива на безработица и всъщност излишно население, както и високата норма на печалба, която се присвоява от собствениците с механизмите на разпределение на корпоративната печалба.
И за слепите, с изключение на заинтересованите е видна несправедливостта на описания „разширяващ се ред”. Неговата самонадеяност е не по-малка от тази на практиците на провалилия се социализъм. Предизвиква небивало социално неравенство, концентрация на огромни богатства в малцина, безработица, мизерия и перманентни, безконечни икономически кризи. Докарал е на прага на банкрута държави като Исландия, Кипър, Гърция, Испания, Италия, че дори и Франция. САЩ, отдавна са на ръба на бездната, с огромния си финансов дефицит и задлъжнялост и само военната им мощ все още ги крепи. Напълно несъстоятелен е аргументът, че социализма е неосъществим, тъй като предполагал нравствена извисеност, каквато хората не притежават. Вярното е, че идеите на социализма в социалните и правови капиталистически държави се осъществяват отново, защото е необходима организация на обществото, която да направи невъзможен прекомерен гнет на човек от човека, какъвто е в момента. Свидетели сме, че либералната икономика, разчитаща на егоизма на интереса, се срутва пред очите ни.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7