Ще го бъде ли инцеста?

Начална страница | Интересно | Гледище | Ще го бъде ли инцеста?
image

Преди време се изкуших да драсна някой ред за т.н. „джендър общество”, което някои искат упорито да ни наложат. При него, в секса са премахнати почти всички табута. Едва се крепи само това за инцеста и кръвосмешението. Инцест (от антл. incest - кръвосмешение) е интимното привличане между роднини (брат и сестра, родител и дете). Самият термин идва от латинската дума incestus, която означава нечист. В дългогодишната си полицейска практика няколкократно съм се натъквал на практикуващи го, основно от циганския етнос. Обикновено на бащи спрямо дъщерите им. Че, защо да не откъснат първи „цветето на невинността”, след като години наред са си го отглеждали? И това не е само у нас. Според словашкото правителство, прекомерният брой роми в техните "специални (помощни) училища" се дължи на по-високия процент инбридинг (т.н. близкородствено размножаване), което води до нарушения в интелектуалното им развитие. Естествено, мигновено то бе обвинено в расизъм и дискриминация от неправителствени организации, начело с Хелзинкския комитет. Както винаги флагман в борбата за сексуални свободи са САЩ, където някоя си Барбара Гоньо дори измислила заместващия термин „генетично сексуално привличане”. От години в няколко страни в Европа се провеждат активни дебати и кампании за легализирането на инцеста. Поддръжниците настояват със закон да се узакони сексуалното сношение между членовете на семейството по възходяща и низходяща линия, като идеята бива определяна от правителствата като "европейска джендър-норма". Също така вече съществува и понятието "инцестофоби" – хора като мен, които отхвърлят секса между роднини. Най-активни в дебатите по въпроса за узаконяването на кръвосмешението са Дания, Швеция и Швейцария.
Кръвосмесителните отношения не са новост. Още от най-древни времена хората са се сблъскали с проблема, който винаги е бил спорен – мнозина са го отхвърляли като нещо отвратително, забранено и богохулствено, докато други са го приемали за нормално. Дори в Библията е записано, че патриарха Авраам и съпругата му Сара са полубрат и сестра с обща майка. Знае се, че бракове между брат и сестра са били широко разпространени сред всички древноегипетски класи. Масово в кралските и благороднически фамилии в Европа, Япония и Китай през средновековието са се сключвали бракове между близки роднини, с цел запазване и наследяване на синята кръв. Но, да надникнем и в по-дълбоката същност на явлението.
В началото на 20-ти век Зигмунд Фройд изследва необикновената ориентация в привързаността на детето към майката. Привързаност, която обикновения човек рядко преодолява. От това, според него произтича нарушението на способността на много от мъжете за общуване с жени, липса на самостоятелност, както и сблъсък между съзнателна и потисната инцестна привързаност, водещи до невротични конфликти. Интересно, дали тези изводи е направил, наблюдавайки италианските мъже, които са класика в тази насока? По-късно Фройд декларира, че привързаността към майката е обща и за двата пола. Но той заключава парадоксално, че тази привързаност е по-значима при жените, отколкото при мъжете. Тази привързаност е интересен феномен, при който гениталните инцестни желания на момченцата са едва второстепенни. Макар, че тригодишния ми син, преди много години ме ухапа жестоко по крака, когато посегнах да целуна майка му. Този „инцестен” стремеж и проява на ревност е една от основополагащите страсти, събираща в себе си жаждата за закрила, задоволяването на егото, надеждата за освобождаване от рисковете на отговорността и свободата, копнежа за безусловна любов, която дори не предполага любящ ответ. Тези потребности са нормални за бебетата и малките деца, нуждаещи се от любов и грижа и майката е тази, която ги задоволява. Ако тази функция не се изпълнява от майката, а от друга личност, като леля, или баба – тя ще играе ролята на майката.
Оказва се, че не само детето е безпомощно и копнее за сигурност. Възрастния в много отношения е също толкова безпомощен. Да, той може да се труди и блестящо да изпълнява задълженията си, но пък много по-добре от детето осъзнава рисковете и опасностите в живота, знае за болестите и смъртта, които не може да избегне. При тези обстоятелства, какво по-естествено от горещото желание на човека за власт, която да му дава сигурност, закрила и любов. Ако хората – мъжете и жените можеха  да си намерят „МАМА” за цял живот, тогава в живота не би имало рискове и трагедии. Но те осъзнават, че трябва да живеят в несигурност и риск, и да разчитат на собствените си усилия и че само пълното развитие на способностите им може да им я обезпечи. Генетично, майката е първото олицетворение на силата, която закриля и гарантира сигурността. Но тя не е единствената. По-късно, когато детето порасне, тя се допълва от семейството, рода и родените на същата земя. А когато групата се разрасне, етноса, нацията, расата, религията, или политическите партии стават „майки”, гаранти на закрилата и любовта. Това ясно показва, че дори и най-силната инцестна връзка с майката може да съществува без всяка следа от сексуално насърчение. Почитта и преклонението пред Божията майка Дева Мария при християните и особено при католиците е пословична.
Но инцестната връзка, включва не само копнеж за майчина любов и закрила, но също и страх от майката. Той се дължи преди всичко на самата зависимост, която отслабва усещането на индивида, че е силен и самостоятелен. Обикновено това е налице при прекалено властни и волеви майки, налагащи властта и разбиранията си върху децата. При такова равнище на фиксация върху майката, човек не успява да развие своята независимост. Например, ще си избере за съпруга жена, която да е строга като майчинската фигура в съзнанието му. Но, тогава почва да се бунтува подсъзнателно и често това се изразява в сексуална изневяра, или в потиснатост и сериозни съмнения в своята мъжественост и сексуални нарушения, като импотентност или хомосексуалност.
Склонността към свързване с майчината фигура и нейните еквиваленти – кръвната връзка, семейството, рода, нацията са вътрешно присъщи на всички хора. Тя е в противоречие с обратната склонност – да се развиваме, напредваме, израстваме самостоятелно. Нормално е преобладаването на втората тенденция, когато пораснем. В противен случай надделява регресивната тенденция, при която човек става все по-несигурен, зависим и безпомощен.
Евентуалното признаване и законодателно утвърждаване на сексуалните инцестни връзки би довело да множество проблеми от медицински и психологичен характер и крайна регресия в обществото, което отдавна е в „синдром на упадъка”.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7