Пред прага на един български дом в Чикаго

Начална страница | Интересно | Гледище | Пред прага на един български дом в Чикаго
image

Древният захаросан сладкиш, за който постоянно говорим, но не вкусваме, отново се появи - като старата любов, "която ръжда не хваща"...

Става дума за създаването на „Дом на българската духовност и култура в Чикаго - Българският град на Америка", както го определи в едно свое слово предишният президент на САЩ - местенцето, където живеят 200-300 хиляди българи. Други казват, че били сме вече   "неофициалната столица на България по света", където пребивава третина от днешния ни род, която с труд и обществена активност гради образа на България зад океана.

Случаят е преинтересен, преломен и достоен за пример и поука... Тук БСП, ДПС, Патриотите и "Топлофикация" дори може да го последват без страх от това, че някой ще ги обвини в предаване интересите на своя електорат. Още по-честити пред Бога и българския род ще са онези успели наши сънародници, които биха могли също сами да отделят от своите лични средства капитал за дългомечтаната сграда- светилище.
Депутатите от "ГЕРБ" в новия Български парламент отделят от заплатите си 20 000 долара и ги предоставят на "Малко българско училище" като дарение за изграждането на този Дом. То е едно от 12-те благодатни наши места за обучение и опазване на българския дух, език и култура, сред свръх претъпкания с хора от всички страни, всякакви вероизповедания и култура, мегаполис. Те от своя страна, ученици, учители, родители, трябва да наберат допълнителен капитал, за да се купи, ремонтира и приспособи избраната от тях за закупуване сграда.
Но колко са тези средства и какъв Дом ще се купува или строи? Не сме ли все още на фазата скок в тъмното без парашут и компас в джоба? Сбра ли се народът да си поговори като какво ще е този нов, сериозен и отговорен г-н Българин сред небостъргачите на Чикаго?

Всеки дарител е спокоен и доволен, когато дарява средства за училище, църква, футболен клуб или дори само на централния нападател на клуба. Жестът е лесен и приятен, когато целта на подкрепата е ясна и конкретна. Например, ремонт на Олтара или изписване на икони в новата или старата църква, вдигане на паметник на виден наш българин или провеждане на футболен или шахматен турнир  за малки и големи; детски празник или роженски събор на Чикагските ливади, който без преувеличение надминава родопските по дух и ентусиазъм...

Но в случая става дума дали въпросът с Културния дом на българите в Чикаго е пред прага да бъде решен...
В Чикаго има дузина обществени организации и десетки различни по професия и духовни интереси сдружения, организации на художници, писатели, артисти, футболисти, певци, музиканти - Българо-Американска Асоциация;Български център за духовно и културно наследство; Български музей в Чикаго; динамичното младо средище на българите "Магура"; новата, но много успешна от самото начало театрална формация “Сцена без граници”; Българският музей в Чикаго; детска театрална школа „Малкият принц“; „ Салон за българска култура и духовност” и прекрасните ни фолклорни състави „ Хоро”, Верея”, „ Българена”... рекордни по брой и елитни в своята дейност и мисия училища, храмове и църкви... футболни клубове и спортни секции... и др. Всички те повече от две десетилетия мечтаят за свой Дом зад океана, който да обедини силата на българския дух и докаже, че заедно можем да дадем повече  за българското и да го завещаем неопорочено за поколенията ни, а те на своите…

Ето така будните българи в Чикаго би трябвало да се разберат помежду си колко, какво и как е необходимо, както библиотека за четящите и писателите ни в чужбина, художествена галерия за рисуващите, репетиционни зали за фолклора, за балета, за певческия хор и музикантите, така и за сцена за самодейния театър и професионалните политици, лектори, всякакъв вид гости, които трябва да се срещнат с нашата общност, феновете им, публиката... Разбира се всичко това може да се ползва по програма в порядък от няколко състава и за няколко събития...

И когато стане ясно кой, кога и как ще ползва, като творец или зрител бъдещия културен дом, да се намерат архитектите, мениджърите, активистите, адвокатите, финансистите, които ще обявят и покажат проектите, макетите, сметките, документите. Да се чуе мнението на ползвателите и дарителите… и се разберат и заживеят по братски, като в българска приказка с щастлив край.
 
А документите не са малко. Защото от опит знаем, че само за поставянето на един паметник на терен от метър на два се изисква първо разрешително за отстоянието му от пешеходната пътека, за здравината на основите, иска се наличие на договор пред местната община, кой ще го стопанисва и поддържа за тридесет години напред, коя фирма, организация или чичко със солидна банкова сметка ще подпише договора и поеме щетите, ако се стигне до фалит или въобще, ако се разсъхне работата, или се озъби някаква неразбория. А как смятате - ще има ли такива, в един дом където се събират толкова различни по характер, интереси и съдби българи? Зная, че ще се зачудите за отговора, защото така сме си устроени, ние българите, всекиму кусур да връзваме и никому вяра да не хващаме, ама не ни винете, много сме лъгани и мамени.
Та и сега, трябва си работа, за да се повярва в чистите намерения на започналите новата- стара идея за културен дом – кой и кога поиска мнението на всички; как, защо, колко…(?) Кой реши и получи позволение, че от общото име на българите в Чикаго и със залагане на общата им съвест и достойнство може да се осмели да поиска дарение от изстраданата ни Родина, на която те се чувстват длъжници. Кой реши, че може да представлява всички българи в Града на вятъра пред депутати и политици с протегнати в просия ръце… Голяма част от културните дейци в Чикаго се срамуват от въвличането им без съгласие в такава акция. И колкото и каквото да се обещава, доверието е вече загубено от самото начало, а то изглежда никого и не е интересувало.
Не винаги целта оправдава средствата, особено когато  общочовешките ценности - съвест, морал, отговорност , лоялност, партньорство - се поставят в залог на древните знаци.
Какъв ще бъде несбъднатият от дълго време наш Дом в Чикаго, такъв ли го искахме, кои ще ходят там, какво ще правят, кой ще го притежава по закон - юридически и морален, поддържа и ръководи финансово, ще обединява или разединява и пр., това са първите въпроси, които предстоят пред прага му. И нека отговорите отворят врата за всички …!

Климент Величков

"България СЕГА",
Чикаго






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7