BOIKO - POMPIERE DEL LA REPUBBLICA

Начална страница | Интересно | Гледище | BOIKO - POMPIERE DEL LA REPUBBLICA
image

Commedia dell'arte – Parte tre

Ах, Бойко... Да те облажи, или съжали човек? Почти две десетилетия, къпещ се в светлината на прожекторите, или давещ се в реките от оплювки. Малцина вече знаят, че преди години са наричали пожарникарите „помпиери”, каквото и сега е международното им прозвище. Дължащо се в миналото на ръчното изпомпване на водата от пожарната команда, в задвижваните с конски впряг цистерни при гасенето на пожари. Може би сме единствената горда нация в света, начело с бивш „помпиер” като премиер. С чутовното му постижение  на хиляди виртуално, или в съня си яко „напомпани” от еректиралата му харизма  поклоннички. Както и над милион хорица в държавната и общинска администрация и зависимите от обществените поръчки обръчи от фирми, проснати в коляно-лакътна поза и насилени пряко волята им, за да дадат единственото, което имат – гласа си. Така комедията с управлението на Партия ГЕРБ и вожда и навлезе в третата си част. В театралното представление тя е обикновено последна, но в политическото...не се знае.
Явлението Бойко Борисов заслужава да е предмет на специално научно, социологическо, народо-психологическо, а може би по-точно психиатрично изследване. По времето на соца течеше спор, дали героят на Алеко е национален, социален, или класов литературен образ. Но, явно той е сбор от всички тях и показва завидна  виталност. Може би най-яркото му днешно превъплъщение е нашия човек. В негово лице откриваме деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности като скромност, почтеност, честност, разумност и справедливост, които народът ни грижливо е съхранявал в продължение на столетия. Егото на Бойко е безгранично и не притежава елементарно чувство за мярка и деликатност, дори в публичните си изяви. Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна жажда за власт и популярност. Изследвайки го ще установяват, че е човек без конкретни идеали и политически морал. В Европа той е смешен, дори жалък с невладеенето на чужди езици и липса на дипломатически опит, но в България той става страшен, защото има претенции да властва. ”Врял и кипял е из Европа”, общувал е, т.е. прислужвал е на Брюкселската бюрокрация. Комично известен с изявлението в своя стил, че „Трима папи са ме галѝли по главата!", по време на посещението на британския му колега Камерън. Ако някога антуражът му от преводачи и дипломати се раздърдори, ще станем вероятно свидетели на истински бисери за протоколните и дипломатическите му гафове. Но тук, той се е заел да „поевропейчва” и „цивилизова” България според собствените си мерки за европейско.
Политическото му хамелеонство и непостоянство, както и на обкръжаващите го са пословични. Той е “за” или “против” властта, когато му е угодно, макар че я олицетворява и не намира в това си поведение нищо неестествено. Ползва я като асансьор, като се качва и слиза от него по свое усмотрение със селско, хитри задни помисли.  Няма ясни политически възгледи и е безпринципен, недоверчив и страхлив. Той ни  разсмива, отвращава и впечатлява едновременно, като трудно може да бъдем безразлични към проявите му. Те носят белезите на мътното ни време и на социалната му същност. Както и безсмъртния Ганьо Балкански, той е  нов за времето си тип. В него откриваме чертите и морала на мутиралата прослойка на бившата соцноменклатура и слугинажа и, към която принадлежи. Той е еманация на ново оформящият се  псевдополитик, който усеща силата на властта и парите и няма желание за културна промяна. Силно повратлив е, защото следва народната поговорка „Преклонена главица сабя не я сече”, притичвайки, между Брюксел, Москва и Анкара. Това е важен белег за социалния тип, който е приспособим за постигане на личните си цели, но не е истински представител на народа, а на прослойката на устремилите се към управлението парвенюта, която за постигане на целите си не избира методите. Показателен е и фактът, че героят ни е непрестанно деятелен, с хиперактивност, граничеща с диагноза. Като същински Батман никне дори там, където е напълно излишен. С личности като Борисов българското общество трудно може да извърви своя демократичен път, в който индивидуалните ценности трябва да са водещи в обществените взаимоотношения.
И за да спазим лековатия стил на написаното, ще цитирам негово обръщение към протестиращи в Добрич, звучащо като самопризнание -  „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Това ме наведе на спомен от преди доста години:
Почивах след нощно дежурство и се мъчех да заспя, но група дечурлига вдигаха невъобразима врява по обяд точно под апартамента. Отворих прозореца и им извиках да отидат на детската площадка. На което 7-8 годишния Петьо, синче на приятел от входа взе да се ми плези. След няколко минути детската гюрултия се пренесе на площадката пред асансьора.  Тихичко отворих вратата и хванах малък Петьо за ръчичката и възможно най-страшно просъсках в ухото му – „Ти защо ми се плезиш, бе пикльо. Довечера ще те обадя на татко ти!”. Ококорено от изненада и страх, детенцето взе да преглъща и на пресекулки  проплака: „Защото съм глупав, чичо Славе, много, много съм глупав”. Естествено, това макар и принудено самопризнание ме трогна почти до сълзи и вечерта на по чашка с тейко му се смяхме от сърце на тази детска находчивост за измъкване от ситуацията.
Сега малък Петьо е успешен бизнесмен в Лондон. Прост и глупав ... като премиера ни!

Светослав АТАДЖАНОВ
за в. „България СЕГА“
Djani.blog.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7