За „тъпата България“ на Кристо

Начална страница | Интересно | Гледище | За „тъпата България“ на Кристо
image

Преди броени дни България въстана, при това не по повод предстоящите (вече отминали) политически избори, от които до голяма степен зависи бъдещето на страната ни, нито заради цената на билета за софийския градски транспорт или предложението за поскъпването на тока и парното, които постепенно ще изпразнят и без това отънелия портфейл на средностатистическия сънародник, роден с отсъствието на златна лъжичка в уста или услужливо и щедро напомпана от родителите банкова сметка. Не. Важните неща в родината ни, по стар нашенски обичай и ревностно пазена традиция, остават на заден план, защото търпението ни към истинските проблеми е закодирано в ДНК-то ни. Факт е, че търпението ни към нетърпимото си е истинско геройство, което едва ли някой друг би разбрал, пък камо ли издържал. За сметка на това обаче, умеем да обръщаме внимание и да отдаваме значение на дребни неща, които по една или друга причина раздухваме до грандомански размери и ги превръщаме в беда от национален мащаб.
Сега, съвсем пресният пример за това е обединението срещу художника от български произход Христо Явашев, по-известен по широкия свят като Кристо. Само с две думи Явашев успя да разпали патриотическия дух на сънародниците ни и да пробуди изпадналия напоследък в летаргия национализъм на българина, който грабна вилите и факлите и тръгна да гони вещици и духове.
Подклаждани от властта на медията, обидите и нападките по адрес на художника дни наред набираха бясна скорост и неистова сила. Благодарение на свободата на словото, печата, социалните мрежи и киберпространството, Кристо бързо се превърна от обичана личност, сочена с гордост за българин, на „безотечествен идиот“. И това стана така, най-вече заради скандалните, но за жалост продаваеми заглавия, накичени по местните вестници и информационни сайтове, в които акцентът от интервю на Христо Явашев за немския вестник „Цайт“ съвсем умишлено попадна върху думите му: „Никога повече няма да се върна в тъпата България.“

Именно оттук тръгна лавината на злостни коментари и статуси във Фейсбук, в която се включиха дори имена като Иван Ласкин, Вежди Рашидов и Иван Бакалов. Малко и голямо, разбрало и недоразбрало започна да сипе злост по главата на художника.
Така за сетен път доказахме, че в много неща ни бива, но в плюенето по хорските врати сме най-добри.

Всъщност няма нищо чудно, че сюжетът на историята пое по този предсказуем коловоз, след като медиите решиха да изрежат думите му така, че да звучат все едно Явашев говори за днешна „велика“ България, чийто разцвет и разкош повечето от нас очевидно са проспали. В интерес на истината казаното от Христо важи и се отнася за една друга България… Една отдавна отминала България, с датировка от преди 60 години, за която по сведения на хората обитавали я в онези дни, не е била нищо по-различно от тъпа.
Ето какво пише Любен Обретанов:
„България, която е напуснал Кристо, определено е била тъпа. Дори думата е много мека.
Как да наречем държава, управлявана от Вълко Червенков - символ на жестокост към всякакво инакомислие, дори от страна на правоверни иначе комунисти? Как да наречем държава, в която се създават лагери за политически затворници по образец на съветския ГУЛАГ? Как да наречем държава, чийто лидер е толкова лоялен на Сталин, че го имитира дори с личното си поведение и външния си вид?
На пленума на БКП през април 1956 г., който преди 1989 г. бе наричан исторически, Червенков си отива. Престава ли България обаче да бъде тъпа? Не, разбира се. Единствената разлика е, че Тодор Живков успява да спечели съревнованието с Червенков за любовта на Москва.
Кристо обаче не е имал "щастието" да живее в Живкова България, така че това е друг разговор.“
Излиза обаче така, че днес хора, които нямат спомен или досег за онова време, хора, които е възможно дори да не са чували за онези дни, смело изказват своето мнение и критикуват някого, чийто живот, трудности и изпитания завинаги ще им останат чужди. Защото човек никога не бяга от хубавото, нали?
Дали, ако през 1956 година животът в родината ни е бил сладък, та чак захаросан, хората щяха да се принуждават (подобно на Кристо) да напускат очертанията на страната ни, без пари и сигурност, бягайки натъпкани с други бежанци в пломбирани вагони на товарни влакове. Мисля, че отговорът е ясен… Разликата между напусналите България и останалите в пределите ѝ е, може би, че едните не са получили сгоден шанс да оставят зад гърба си глупостта на времето си, защото (нека си го признаем), всяко време и географска ширина има своята тъпотия. Още повече, изричайки определението „тъпа“, Кристо далеч не визира красивите територии на отечеството ни. Няма предвид идеята на онази България, за която Ботев и Левски са платили с животите си, а тази, в която той самият е роден и израснал – страна тъй непозната за националните ни герои.
Но въпреки това, не сме склонни да натиснем спирачките и поне малко да се вразумим. Понеже „хейтът“ е модерен. Тогава защо да спираме до Христо Явашев – негодникът напуснал България? Да вдигнем мерника на всички позволили си лукса да тръгнат по земното кълбо, изоставяйки родината. Всички, които са се сблъскали с грозната страна на живота в държавата ни, всички, които тук са се чувствали безпомощни или не са намерили поле за изява на потенциала си, които са били отритнати и принудени да мизерстват. Бихме ли имали смелостта и куража да го направим?

Или докато „безотечествениците“ прославят родината ни, правят революционни открития, снимат се в холивудски продукции или просто си живеят тихо и кротко всичко е наред, но позволят ли си да кажат откровено причината, поради която са напуснали, автоматично попадат в черния списък?!
Знаете ли, действителността е, че понякога България и до днес си остава тъпа. Не страната, а обстановката, не територията, а допуснатото от обитаващите я. И лошото е, че ние и сами си го знаем – често повтаряме колко е тъпа системата ни, политиката ни, образованието, стандарта на живот… Негодуваме срещу управата, ниския доход, високите цени, несправедливостта по институциите и т.н. Но явно е едно да стоиш в страната и да роптаеш срещу нея, а съвсем друго е да излезеш навън и да сториш същото. Очевидно прекрачвайки границата губиш и правото си на собствено мнение, защото ставаш чужд и годините прекарани в пределите й вече не се зачитат, особено, ако порицаваш…
Най-забавната част от случая с Кристо е, че дори не е сигурно дали той действително е използвал въпросното определение, заради което отнесе не малко грозни думи и епитети. Владеещи немския език хора казват, че думата „blöde“, която всъщност се използва в интервюто може също така да бъде преведена като „слабоумен“, „наивен“, „глупав“, „неприятен“ и прочее. А трябва да имаме предвид и факта, че макар излязло в немския „Цайт“, самото интервю едва ли се е провело на немски език, така че е съвсем възможно да вдигаме война за някоя по-мека дума, без да подозираме.
Каквато и да е истината, лошото е, че в края на краищата негативния герой не е Христо Явашев, а ние – хората, които си позволихме да го разпънем на кръст, да го разчленим и оглозгаме, използвайки остри думи и недъгави фрази за нещо, което почти всички си мислим, но той изрече на глас.
Не ме разбирайте погрешно, обичам България, просто не винаги я харесвам… Едното няма нищо общо с другото.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7