По 100 % Българско, Американско и Японско...

Начална страница | Интересно | Гледище | По 100 % Българско, Американско и Японско...
image
Тоши Паунов в средата

Няма по-добра похвала за една редакция от това екипът на авторите, които списват страниците на изданието да е съставен от познати личности, специалисти в тематиката, която интерпретират. Затова и посрещнах спокойно и с добро настроение критиките които наши читатели, и мои приятели, ми сервираха по повод публикацията в предния брой на чикагския ни вестник  "България СЕГА"  -  "За Япония, с поглед по японски - от „Бар Чикаго..." 

Става дума за интервюто с Чанита и Тодор Паунови, свързано  с третия член на екипа им. Тримата списват една от най-атрактивните ни в последно време рубрики -  "Волан, Пътища, Америка - The Trucker's Pages for the Truckers in the USA & Canada". Поразпитах ги за техния син Тодор Паунов - Младши...

Допреди две години те живееха в Чикаго и големите въртяха здраво кормилото на тръка. Сега Чанита и Тодор имат просперираща транспортна компания в Лос Анджелис. А младият Тоши, както го нарекоха японците по време на неговите фантастични учебни семестри в познатата и почитана навред по света гимназия за японска култура и класически  спортове “Taisei Junior & Senior School” в Нагоя, според мен, направи един прекрасен старт в своя живот и професионална кариера.
Разбира се, използвах атрактивния живот на фамилия Паунови за един познат трик - да представя като едно цяло не често срещаната панорама от три континента - Европа, Америка и Азия чрез техните пътешествия, труд и преживявания.
Оказа се, че читателите са очаквали повече. Особено за Япония и "Японският период" на Тоши. Този млад човек на днешното ни време, който е 100 процента българин, 100 процента американец и 100 процента  японец с въплътилите се в сърцето му добри щрихи на споменатите народи. С една дума 300 процента човек, за когото е особено приятно да се пише.

Всичко започва от София и продължава в Чикаго, където актрисата от Държавния куклен театър Чанита и сценичният директор на софийски театри и зали в НДК, още и добре изявен треньор по джудо Тодор Паунов стартират житейския път и спортен талант на Тодор Паунов - Младши...

Аз го опознах в Чикаго, където той ме изуми със своята работоспособност в Тохкон - джудо-клуба на японската общност, където треньор беше баща му. Освен на тепиха Тоши ме впечатли и със своето есе за България и имаше-нямаше 16 години, когато му възложих да вземе интервю от световната шампионка по джудо в Бирлмингам и олимпийска вицешампионка от Атланта и Сидни Норико Наразаки, която гостуваше в САЩ като лектор на Световната академия по джудо.
- Наразаки Сенсай (“сенсай” – “учителю”), - беше започнал младият ни репортер. - Разкажете ни за това как започнахте в джудото? Това Ваше интервю е за много спортни хора, каквито сме ние, българите. И специално за нас, които живеем в Чикаго и САЩ...
- Аз зная за Вашите успехи в спорта и в Япония имате много приятели. Разбира се и Котоуошу с победите си при сумото, направи България популярна у нас. Що се отнася до мен - моят баща ме посъветва да се занимавам със спорт. Той има собствен клуб в Япония, така че аз започнах да се занимавам с джудо, когато бях на четири години.
По нататък Норико разказва как е тренирала по 3 часа на ден. "Занимавах се и със специална физическа подготовка още около час. Това е всичко: четири часа на ден, всеки ден." Когато бях в гимназията нямах почивен ден. Но в университета имах – на седмия ден от седмицата, в неделя...
- Харесва ли ви в САЩ ?
 
- Харесва ми. Но тук е различно от Япония и японската култура. Още като пристигнах го разбрах при общуването си с хората. В Япония уважаваме възрастните хора и учителите. Ние използваме специален начин, етикет, за да разговаряме с тях , наречен „кейго”. Тук, в Америка, е различно. Хората се обръщат един към друг с малките имена. Моите ученици в САЩ, например, ми казват Норико, а не “Наразаки Сенсей”, както би било в Япония.
По-късно Тоши получи покана да продължи подготовката си в най-добрата японска академия по този спорт. Той отиде в "Меката на джудото" - Япония
Тръгвайки за там Паунов–Джуниър,  ни попита – „Какво искате от Япония?”
Естествено, цялата мъжка редакционна рота отговори в един глас:
- Японка-а-а!
Е, добре. Имаме я вече тази японка.
Нашата първа японка в редакцията, обаче, не може да пише като Тодор. Даже въобще не може да пише. За какво ни е тогава? Естествено – да се похвалим пред Вас с нея!
Вие имате ли японка, висока почти половин метър, в офиса си, в къщи или на тавана? Нямате. Е... Признавате се, нали?
________________________________________
Странен е животът на шестнадесетгодишния Тодор Паунов, Тоши - български юнак с американски паспорт, като ученик в известната японска гимназия... Мнозина идват от цял свят да учат в САЩ – страната е буквално световен рекордьор по обучение на чуждестранни студенти и ученици. Младият Тодор Паунов е сред другите – от САЩ отиде да учи в Япония.
По едно време си дойде за една скандално къса ваканция, но все пак достатъчна да го поразпитам за братята японци.
В дома на Паунови книгите, филмите, и дисковете /и не само тези за джудо/, огромните колажи и снимки са като втора стена по стаите и хола, а японските маски, самурайски мечове, индиански копия и окичени с пера индиански шлемове, каубойски седла и доспехи, придържат госта към добро поведение и в страхопочитание от всяко кътче...
Каква е тази негова японска гимназия е първият ми въпрос към Тодор - младши, който тъкмо закусваше с българо-американските кулинарни изобретения на Чанита.
Разказа ми, че това е едно от най-атрактивните учебни средища, където младият човек се обучава не само физически, но и получава уникална духовна култура... Това е място, където японците грижливо съхраняват и предават от поколение на поколение своето хилядолетно историческо наследство. И в същото време, тук са възприели най-модерните методи на днешната спортна подготовка. Училището има солиден спортен комплекс, където се предоставя подобаващо внимание и на модерния спорт, но предимно на старинни японски бойни изкуства – включително стрелба с лък /кюдо/, японска фехтовка /кендо/, разбира се джудо, карате и пр.
- Училището е сред забележителностите на град Нагоя, четвърти по големина в страната – каза Чанита. Двамата с Тодор, разбира се, са били също в Япония, за да се уверят лично в стойността на своего-рода авантюрата – да изпратят сина си от Америка да учи в Азия. И пак им се ходи, и пак като че ще им се отвори парашута. – Има над два милиона жители и е огромно пристанище. Първите европейци – португалски мореплаватели, стъпват на японска земя през 15 век точно на този бряг. Да се учи в тази гимназия е въпрос на чест за всеки млад японец, тук намират място само най-подготвените и физически и със знанията си деца. Също така – ако са с висок дух и добродетели. Тук куражът, достойнство и чест, стремежът към усъвършенстване са абсолютно необходими. Иначе учащите не биха издържали на заниманията...
Не са редки случаите, при които постъпилите в Taisei School чуждестранни ученици не завършват срока на обучение – казва Тодор-старши, благодарение на чиято методика и тренинг младият Тодор постига онази превъзходна техника и съпътстващите я победи на американското татами, които бяха впечатлили японците и проправили пътя на първия българин към знаменитата гимназия. – При това не спортните дисциплини са били причина за отпадането - продължава Тодор. – Спортът е застъпен средно с 4 часа дневно, а останалите предмети – 6 часа. В гимназията се изучава традиционната японска култура, както и шокиращия европееца, още повече американеца, японски етикет и специфични обноски. Застъпени са предмети като типичната японска поезия Хайку и калиграфията.
Възможно ли е да се издържи всичко това? – въпросът просто витае във въздуха и на него отговаря точно този, който трябва да издържа.
- Аз почти нямах проблеми. Времето ми и в Чикаго беше разчетено до минута. И тук почивката ми бе колкото за едно вдишване... По едно време имах подозрение, че моят баща е бил инструктиран точно в сегашното ми училище. Особено неговите тренировки - много са близко до японския модел. Това, което ме учеше в японския клуб по джудо в Чикаго тогава, ми изглеждаше прекомерно екстремно. В Нагоя за същото, обаче, понякога японците казват: „А-а-а, това добре, много добре. Хайде сега да започваме”. Имаш чувството, че непрекъснато те наблюдават много очи. Ти не ги виждаш, но те знаят всичко за теб. Една сутрин ме повикаха в кабинета на треньорите, измериха ме и констатираха, че съм отслабнал. Казаха ми, че ям малко. Аз не усещах такова нещо. Но те знаеха точното тегло, при което моята тренировка и резултати щяха да са оптимални. Благодарих им. Да покажеш съмнение в това, което треньорът и преподавателят ти казват – това е нещо грозно и нечувано! Както се очакваше и при моя случай – скоро направих необходимото тегло и тренировъчните резултати стабилно тръгнаха нагоре. Мисля, че в Япония умеят да подготвят психически за огромното напрежение, което се изисква, независимо къде – на спортното поле, в науката или при някоя тежка ситуация. Но те разбират, че в много други страни нещата не стоят така. Затова за чужденците има „по-меки” програми. Например, някои избират обучението им да се води само на английски език. И те научават едва 3–4 хиляди йероглифа. Аз не поисках никакви облекчения. Карах по японската програма...
- Как се чувства един българин в Япония? – ето това е най-шаблонният въпрос, по който може всичко за всичко и безкрай да се говори...
- Прекрасно! - казва зарадвано Тодор. – Може да не повярвате, но имаме много сходство с японците по характер и темперамент. Но и едно тотално разминаване. В етикецията, поведението.
- За България знаят не много, но твърдо - „кисело мляко, гостоприемство, художествена гимнастика, Котоошу”. Слушали са песни, гледат народни хора на екрана. И, общо взето, възприемат ни много позитивно.
- Какво подарихте на вашите приятели?
- Флагчета, шапки, фланелки от Чикаго, български везани кърпи, пирография, национални кукли, розова вода в пъстри мускалчета - изрежда Тодор. - Почти същото, само че с японски знак, получавам и от тях. Размяната на подаръци, /но в никакъв случай не и „дарове”/ е част от японската традиция.
... След джудото и японистиката, обаче, Тодор-джуниър намира още едно призвание в сърцето си. Той и семейният съвет решават да посвети по-нататък живота си на медицината. А може би и самата Япония има пръст в това му решение. Защото това е страната с най-много дългожители в света. Средната продължителност на живота е 82 години.
Още по-дълго живеят жените. Средностатистическата японка танцува без проблем на своя 86-ти рожден ден. Най-много столетници живеят в Япония. Японците са здрави и подвижни и почти не познават инфаркти и инсулти, защото "спортуват" цял живот. И то не в пълните с железа за вдигане американски фитнеси, а с "упражнения" като прекопаване на лехи, земеделска работа в градината си и много ходене. Освен това никога не преяждат. Порциите им са като десертни чинийки, а не като американските легени с половин теле в тях. Деца и родители живеят с по-други от американските правила. Възрастните живеят при младите, които са длъжни да се грижат за тях. Здравословната храна - риба, плодове, зеленчуци, ориз не е диета, а начин на живот. и пр.
Чудно ли е, че след Япония Тоши се върна в България, където все още медицинското ни образование е на висота и ето, че вече четете в "Тръкърските страници" на вестник "България СЕГА" неговите не само кристално-медицински съвети, но и професионално абсолютно издържани статии от семейната подготовка на Тоши в транспортния бранш! Шофьорите на огромните тежкотоварни камиони, с които изминават хиляди мили, ще се спасят от много болежки и недъзи, дори и от печални събития, ако четат редовно неговите конкретни съвети за опазване здравето на хората с една от най-тежките професии - тръкдрайвърите: "За любимото кафе", "Вашият живот и здраве в "ръцете" на новите високи технологии", "Как да нормализираме теглото си", "Храната на път и високото кръвно налягане" и пр. Това, което пише за Вас този 300 процента Ваш приятел, Тоши, не е само четиво, а спасителен пояс за стотици наши братя зад волана...
Климент Величков
"България СЕГА",
Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7