„Ботев ни е нужен сега и в бъдещето”

Начална страница | Интересно | Гледище | „Ботев ни е нужен сега и в бъдещето”
image

Днес Ботев ни е необходим да събужда „без усукване”, както го е казал, примирените и задрямалите духове...

„Ботев е не само личност от историята. Той е част от настоящето и бъдещето ни, той е в словото ни, в паметта ни. Той е „аршинът”, до който всеки от нас се изправя, за да премери себе си и делата си. Затова днес повече от всякога ни е потребен Христо Ботев. Потребен, та да ни буди от дрямката и примирението, потребен, та да извиси духа ни.” Тези думи, изречени от инж. Фратев, са част от предговора му към книгата „Христо Ботев”.

По повод 2 юни, Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, ще разговаряме с инж. Любозар Фратев. Благодарение на него и фондация „Балкански културен форум”, отново се „пробуди” книгата „Христо Ботев” на автора Георги Савчев.

Г-н Фратев, в продължение на години преиздавате ценни и позабравени  български книги. Разбира се, „попрашасалите” книги са една дузина. Защо точно романа „Христо Ботев” решихте да „възкресите”?  

Романът „Христо Ботев” на Георги Савчев само на пръв поглед не се вписва в поредицата от шестте книги, които преиздадох през последните години. В тях „главният герой” бе древният и възрожденският, вечният град Пловдив, но основната идея бе чрез възкресяването на тези книги да провокирам и пробудя любородни чувства в читателите за едно ново Възраждане, така болезнено потребно и подобно по сила на духа на нашите славни предци. Преиздаването на романа за Ботев следва неотклонно тази моя мисия. Какъв по-добър пример за нас от животоприношението (не е грешка – бел. моя) на един от най-великите българи в нашата история! Човекът, чиито огнени думи и смели дела бяха неразривно свързани! Човекът, който с перото и подвига си ни прави горди, че сме негови сънародници и ни завеща да се борим и да пазим българското.

Споделяте, че: „Изборът на книгата бе и емоционално-романтичен.”. Бихте ли пояснили думите?

Изборът на книгата беше емоционално-романтичен. Знаех за нея доста отдавна, но едва след срещата и разговорите ми с Боян Ботйов, председателя на Общонародна фондация „Христо Ботйов”,  взех твърдо решение за преиздаването й. Ласкавите думи на потомъка на ботйовия род за книгата, която е първият и единствен роман за Христо Ботев, окончателно ме убедиха в това.   

В предговора на книгата Вие казвате: „Авторът на романа - Георги Савчев (1883-1949) произхожда от интелектуално и прогресивно семейство от Белоградчик.” Савчев, заедно с Найчо Ценов, е основател на Радикалдемократическата партия. Бил е народен представител във Великото народно събрание. Г-н Фратев, кой е всъщност писателят, общественикът и човекът Георги Савчев?

Георги Савчев е роден в Белоградчик. Брат му, моят дядо Никола Савчев, отрано останал без баща, глава на многолюдното семейство (3 сестри и още трима братя), е създател и 20 години председател на читалището в родния си град. Савчев е един от основателите на Радикалдемократическата партия, а също така народен представител в пет обикновени и едно Велико народно събрание - често критикува Фердинанд за противонародната му политика. Като председател на училищното настоятелство кани и посреща Венета и Иванка Ботева на откриването на белоградчишкото училище „Христо Ботев”. Другият брат, Васил Савчев – юрист, специализира в Париж, а след това работи като мирови съдия в Асеновград, съдебен следовател във Враца и съдия във Видинския и Пловдивския окръжен съд. Мобилизиран е в 15-и Ломски полк през Балканската война, награден с орден след сражението при Люлебургаз, загива край Чаталджа в боевете при Арнауткьой на 33 години. Третият брат, Трифон Савчев, и дядо ми Никола,  са притежавали книжарницата в Белоградчик. Майка ми, Светлана Фратева (по баща Савчева), разказваше за своя чичо – Георги Савчев като за малко странен, изцяло отдаден на литературата творец.

Последното издание на романа „Христо Ботев” датира от 1943 г. Според Вас, каква е причината впоследствие книгата да не е преиздавана седемдесет години?

След 1944 г., макар и с прогресивни разбирания, заради великобългарските му тежнения, Савчев го поставят в редицата на неиздаваните писатели и той, и творчеството му потъват в забрава. Това е причината романът му за Христо Ботев днес да е познат на малцина. 

В книгата са представени най-интересните моменти от живота на войводата-поет. Книгата се чете на „един дъх”, тъй като повествованието е динамично и държи читателя в напрежение. Ще Ви кажа, че трите издания на романа се радват на широк отзвук в тогавашната преса. Например във в. „Заря”, брой 4161, се отбелязва: „В областта на историческия роман Георги Савчев върви уверен, смело, без да излиза от рамката на историческата правда. Тоя жанр му се отдава... Книги като „Дякон Левски” и „Христо Ботев” трябва да бъдат гордост в духа на нацията ни.” А в. „Дъга”, брой 91, съобщава: „След „Дякон Левски” Георги Савчев ни поднася новия си труд, историческия роман „Христо Ботев”. Една рядка книга от подобен жанр, която изобилства с художествени идеи, образи и учудва с поетичните си откровения.”

Освен „Христо Ботев”, Савчев пише историческите романи „Дякон Левски” и „Баташкото клане”. Авторът има ли други творби? Кои вестници и списания издават неговите публицистични материали?

Савчев е писал стихове, разкази, повести, романи, пиеси. Другите исторически романи са „Новата борба”, „Черните камионетки”, „В гръцки плен”. Негови са и сборникът със стихове „Към звездни висоти” и пиесата „На сянка в пустинята”. Критиката оценява като ценни за българската култура спомените му за Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, очерците му за Димитър Петков и Йосиф Хербс, а също така и етюдите, посветени на Цанко Церковски и Стилиян Чилингиров.

Същевременно с това Савчев е автор на художествени и публицистични материали. Те са публикувани във вестници и списания като „Ново време”, „Червен смях”, „Работнически вестник”, „Барабан”, „Българан”, „Развигор”, „Народ”. От 1931 до 1934 г. издава собствен вестник „Бран” – за политика, култура и стопански живот. Считам за интересно да отбележа, че Георги Савчев използва псевдонимите: Г. Савел, Савел, Савченко, Жорж Боне, Несретник, Ирин-Пирин, Буревестник, Уамас Блан и др. 

Бихте ли разтълкували Вашето изказване: „И днес  Ботев ни е необходим да буди именно „без усукване”…”?

Днес Ботев ни е необходим да събужда „без усукване”, както го е казал, примирените и задрямалите духове, да стряска родоотстъпниците и самозабравилите се във всяка власт, да изостря социалната ни чувствителност, да издига националното ни достойнство и самочувствие.

Необходим ли е в днешно време Ботевият гняв? 

Ботевия гняв ни е потребен срещу онези, както ги оприличава публициста Ботев: „…пигмеи, които са се покачили на необозрими ко(н)кили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата и пеят баладични песни. Но не, за да събудят народа, а да се чуят и порадват на гласа си”. 

На мнение ли сте, че великите личности „идват на този свят със знаците на своята предопределеност”?

Великите личности идват на този свят със знаците на своята предопределеност. Христо Ботев е измежду тях. Роден е на Рождество Христово – 25 декември 1847 г. – по нов стил – 6 януари 1848 г. – Богоявление. В народния календар тези големи църковни празници носят символиката на началото, на пречистването и на прехода към новия кръг от духовната спирала. Те са знаци за граничност и за възраждане. Личността на Ботев е като синтез и израз на тази символика.

Г-н Фратев, каква е връзката на Ботев с Пловдив?

Ботев е неразривно свързан с нашия град. Физическото идване на младия Христо Ботев в Пловдив, необходима стъпка по пътят му към Втора одеска гимназия, е  факт.   Но далеч по-силно е ботевото духовно присъствие и пример в делата български и пловдивски насетне - така можем да си обясним героизма на българските опълченци, решимостта на дейците на Съединението, както и родолюбивата саможертвеност на българския войник по време на последвалите освободителни войни. 

„Христо Ботев определи насоките на бъдещето развитие на България. Без Ботев понятията „саможертва”, „национално достойнство” и „самочувствие” биха имали друго съдържание. Без Ботев биха били други параметрите на нашата поезия и литература. Българският език и българската култура биха имали други измерения.” Според Вас, какво представлява живецът, който българите са наследили от Ботев?

Ботев е един от малцината българи, които промениха съдбата на българската нация. Защото саможертвата на Ботев и подвигът на неговите четници дадоха друг ефект, други измерения на Априлското въстание. Те предизвикаха енергичността на някои от европейските Велики сили. С други думи, благодарение на Ботевия подвиг, на подвига на неговите съратници, военният разгром на Априлското въстание се превърна в голяма стратегическа, политическа победа на българската нация.

„Великият пример на единството на думи и дела на Христо Ботев  и хилядите  му предшественици и следовници са звънка камбана…” Каква е песента на камбаната днес?

Ботевата фигура се откроява ярко в завършека на Българското възраждане. Но днес, век и половина от рождението му, отново ни е нужно Възраждане.  Възраждане,  което ще носи със себе си жизнено необходимото ускорение на обществено-икономическите процеси, щото да преодолеем дълбоката двадесетгодишна криза, криза икономическа, но най-вече духовна. Защото, като наследници на една от най-старите култури и цивилизации в Европа, е непристойно да сме сред най-изостаналите държави на континента. Да ни сочат с присмех народи, които са нямали собствен език, а тези, които са го имали, са разговаряли на него „само с конете си”. Но далеч по-срамотно е да се срещаме с угнетени физиономии и отпуснати ръце. Песента на камбаната трябва да пробужда нашия патриотичен дух, духа на цяла България!

И още нещо. Историята показва, че Христо Ботев е не просто част от най-славния български път. Христо Ботев е част от от вечността! Онова, от което извира енергията, която превръща Ботев във връх и мяра за българския национален дух, е единството между думи и дела!

Уважаеми г-н Фратев, 

Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”! Желаем Ви много успехи в родолюбивото дело!

Подготвил:


Ваня Велкова

в. „България Сега”

Снимките са предоставени
от инж. Любозар Фратев
и се публикуват
с неговото съгласие.


 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7