По повод статията "Страх и бедност душат протеста в провинцията" от Г. Горанова - в. "Сега", 31 юли 2013 г.

Начална страница | Интересно | Гледище | По повод статията "Страх и бедност душат протеста в провинцията" от Г. Горанова - в. "Сега", 31 юли 2013 г.

След време сигурно ще има по-сериозни научни изследвания по въпроса "защо летните протести в 2013 г., за разлика от февруарските, останаха ограничени само в центъра на София?" - и в тях ще се вземе предвид и обогати с емпирични резултати следното:

Февруарските протести бяха общонародни. Това бе най-важната им характеристика. Те започнаха в Пиринско, достигнаха най-голям размах във Варна (дето на 24 февруари излязоха на улицата 70 хиляди граждани - над 20% от населението на града според ГРАО и НСИ) - двата края на основната диагонална ос на българската история, и обхванаха цялата страна, включително и столицата. 

Географията на самозапалванията, станали мрачен символ на отчаянието, също обхвана цялата страна, почти по равно и от двете страни на Стара планина, и на изток и запад.

Стихийни и "гладни" бунтове, без политическа организация и платформа, без единни политически искания, февруарските протести бяха израз на една голяма общонародна болка - болката от икономическата катастрофа, в която управлението на ГЕРБ вкара България, и конкретно в случая - отчаянието на 99-те процента от населението от монополно растящите цени на тока и други жизнено необходими стоки и услуги при реално стръмно спадащи доходи в сравнение с 2009 г.

Летните протести останаха изoлирани в центъра на София, около седалището на политическата власт. В най-големия им размах в тях взеха участие "над 10 хиляди" души (да приемем 13 хиляди в най-активния ден), което е около 1% от населението на града, или 20 пъти по-малко от Варна през февруари. В последните седмици броят на протестиращите се измерва най-много със стотици.

В летните протести липсваше общонационална основа, липсваха напълно икономическите тревоги на хората от февруари. Те бяха изключително политически, предназначени за насилствено сваляне на правителството. Естествено, това можеше да стане само в столицата.

Приказките за "ценности" в летните протести са чиста лъжа - аморализмът на летните протестиращи беше явен още от първия им ден. Те не са моралисти, те са политическа ударна сила, която цинично използва приказките за "морала" за политическа пропаганда и психологическа война. Те виждат сламката в окото на брата си, но не виждат гредата в собствените си очи. Те критикуват новия кабинет за това (реално извършено или не), за което не критикуваха кабинета на ГЕРБ (извършено в много по-нагла форма).

Грубостта, агресивността и недиалогичността на протестиращите стават разбираеми, щом приемем, че те не се интересуват от "ценности" или "идеи", не търсят "диалог" или "разбирателство" с някого, а искат да направят политическа революция. Те са революционери. Те не признават легитимността на държавния строй, срещу който се борят, в случая - демократичната република с парламентарно управление.

Летните протести от самото начало издигнаха само политически искания - оставка на кабинета, разпускане на НС, предсрочни избори. Това бяха искания, съзвучни на интересите на ГЕРБ и сините партии, които загубиха изборите - първите паднаха от власт, другите изпаднаха от НС.

Но числото на протестиращите стигна до не повече от 5% от гражданите, гласували в трите МИР-а на София-град за ГЕРБ и всички сини партии на изборите на 12 май. 

Следователно исканията на летните протести не бяха искания на всички гласували за тези партии, а само на един политически елит - върхушката на ГЕРБ, която беше реално застрашена от съд и затвор, както и твърдото ядро на сините партии, сините болшевики реваншисти, които не можеха да се примирят със загубата на изборите и реално със слизането на тези партии от политическата сцена. Тези елити също са съсредоточени в столицата.

Върхушката на ГЕРБ ни даде вече безброй доказателства, че стои зад протестите (и извън София, дето се събираха по няколко протестиращи, се дадоха много примери на активисти на ГЕРБ, организиращи демонстрации). Сам Борисов каза, че ако се насрочат предсрочни избори, щели "да приберат хората". 

Плевнелиева, научихме вчера, също скандирала на Орлов мост "червени боклуци", а мъжът й от самото начало хвърли цялата "тежест" на президенството в помощ на протестите. Самият страх от Пеевски, единственото спонтанно нещо на тия протести - освен синия реваншизъм - не беше нищо друго освен страх на върхушката на ГЕРБ от довчерашното им другарче, станало враг и решено да ги вкара в затвора.

Сините партии също убедително показаха, че имат връзка с протестите, предложиха им официално да се "съединят".

От самото начало стана ясно, че тези протести, макар да претендираха за "спонтанност" и "неорганизираност", са организирани и подстрекавани от мобилизирана сила под влиянието на група олигарси - медии, рекламни агенции, тинк танкове и зависими от грантове придворни сини интелектуалци, свързали явно завинаги съдбата си с ГЕРБ и сините. Това беше професионален агитпроп на олигарсите, обучен за психологическа война срещу правителството и мнозинството българи. 

Някои от тези агитпропчици са или са били и на партийна служба в централите на ГЕРБ и ДСБ. Тези лица не само инспирираха, чиърлидерстваха и ръководеха протестите, но и шпионираха за тях и дори се хвърляха сами в първите редици като "пушечно месо". Те създаваха облика на протестите пред и чрез телевизията - "млади красиви професионалисти" с "големи заплати", плащани им от олигарсите, с професионалните си умения на пропагандисти. Естествено, тези категории хора също са съсредоточени в столицата.

Олигарсите имаха ясни икономически интереси зад политическите искания на протестиращите. С течение на времето и "президентът" все по-нагло интервенира за интересите на своите приятели олигарси (и за своите лични интереси).

Хегемонията на олигарсите, ГЕРБ и сините партии над протестиращите беше причина последните да нямат поведение на автономни субекти, способни на членоразделно общуване. Това не са техни собствени протести, това са протести на някой друг, който командва с есемеси или по фейсбук водачите на терена. 

Голям източник на човешка сила на протестите беше и герберското чиновничество от министерства и др. ведомства, МС, столична община, съдебната система. Тези категории също са съсредоточени в столицата.

Други големи групи на протестите бяха наетите охранители, статистите, наети чрез рекламни агенции, и футболните агитки - категории, също съсредоточени главно в столицата.

Друга група беше "златната младеж" (с внучките на Гриша Филипов и Милко Калев Балев на летни кънки) и гравитиращи около тях политически непросветени "модни" млади хора, също съсредоточени главно в столицата.

Но столичното студенство, което би трябвало да брои към 100 хиляди души, не взе участие в протестите като такова. Университетите не стачкуваха (само НБУ принуждаваше студенти да ходят на протестите). 

Важен, често централен, момент в стратегията на преврата беше и имитирането на "подкрепа" от западни медии и правителства, чиито кореспонденти и посолства са също в столицата. 

По всички тези причини летните протести останаха проява на една ограничена столична клика и не можаха, въпреки усилията и разходите на организаторите си, да обхванат не само цялата страна, но и самата столица както през февруари. 

Независимо от това, летният опит за преврат от 2013 г. трябва да бъде внимателно анализиран и всички най-наложителни мерки за недопускане повторението му в бъдеще трябва да бъдат взети още преди отоплителния сезон. Тези мерки ще включват обезсилването с всички законни средства - законодателни, съдебни и административни, както и дипломатически и пропагандни - на главните фактори, направили опита за преврат възможен.

В. Х.
Н. Й.
30 юни 2013 г. 
за в. "България СЕГА" 

 

Уважаеми читатели,

Във връзка с коментарите Ви относно серията от материали на Валентин Хаджийски правим следните разяснения:

1. Г-н Хаджийски не плаща за публикациите си.

2. Всеки, който е несъгласен с неговите мнения или просто има друго мнение, може да ни го изпрати за публикация в рубрика "Гледище" на E-mail:editor@bulgariasega.com! 

3. Относно "Вестникът трябва да си подбира по-добре кои статии да публикува", рубриката  "Гледище" е за изказването на различни мнения. Свободата на словото е ... свобода на словото.

4. На г-н Хаджийски му е спрян достъпа до медия в България, където по-рано е писал и затова в. "България СЕГА" му дава трибуна. Вестникът ще предостави същата възможност и на други хора, които искат да споделят своето мнение.

5. Вестник "България СЕГА" не е зависим от никоя политическа партия, групировка, бизнес и т.н. Именно затова, ние имаме възможност да публикуваме материали, които други български медии предпочитат да не публикуват.

 





Оценете тази статия
2.20

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (2 направен):

toly на 11 Август, 2013 07:10:42
avatar
Пич Доко,
Партията ГЕРБ не изпълнява функцията "кмет" на град Варна. Но пък кметът е кандидатура, която е издигната/!!!/ и подкрепена в действията си от партия ГЕРБ. Кметът чрез действията и бездействията си олицетворява партията, която го е издигнала. Ана дъмо?
Съгласен Несъгласен
2
Доко на 10 Август, 2013 07:52:18
avatar
Пич, във Варна протестите бяха насочени основно срещу кмета. Какви протести срещу ГЕРБ на 24 Фев във Варна, след като Правителството подаде оставка на 20 Фев?
Съгласен Несъгласен
-6
общо: 2 | показване: 1 - 2

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7