Наблюдения от разстояние върху юнския пуч в София, 2013 г.

Начална страница | Интересно | Гледище | Наблюдения от разстояние върху юнския пуч в София, 2013 г.

Българският интелигент все се люшка между двата Дядо Славейкови полюса - от "не сме народ, а мърша" до "жестокостта ми се сломи" и назад. 

Две седмици след началото на юнския пуч интелигентът облекчено се скланя към втория полюс. Макар и страшно бавно, българите все един ден разбират. Макар и страшно бавно, валякът на историята пухти напред. 

Пучът наистина изопна нервите, наистина забави възмездието над герберската шайка поне с две седмици, забави и приемането на важните и крайно наложителни решения, касаещи и самото физическо оцеляване на мнозинството българи. 

Но пучът в края на краищата се оказа исторически извънредно полезен със своя концентриран революционен урок за милионите българи, които за няколко дни пораснаха на години и наваксаха много от пропуснатото в политическата си грамота през последните две десетилетия и нещо.    

Кои са най-важните уроци от юнския пуч?  

 На всички стана ясно кое е дясното, кое е лявото. 

Дясното - това е (1) горният един процент от българите - олигархията (Бориславова, Златев, Прокопиев, Донев, Данев, Дончев...) с техния олигархичен интерес да стрижат монополна рента от обществото, (2) партиите на герберите и сините плюс Кунева, които демонстрираха пълно единство и тъждество една с друга по отношение ролята си на партия на олигархията, на горния 1 процент, (3) синьото АОНСУ - съвкупността от "тинк танкс", НПО и свободни сини атоми, демонстрирали безвъпросно, че са само лакеи на олигархията, неин инструмент за манипулиране на масите в интерес на горния 1 процент. 

Лявото - това са останалите 99% от българите - всички недоволни от герберския режим, безработните, гладните, пенсионерите, дребните и средни предприемачи с пропаднал заради герберите бизнес, майките, болните, младите, хората от западналите региони, малките градове и селата, специалистите с висше образование, студентите, съветвани от Борисов да пасат овце, десетките хиляди нови емигранти, истинските интелигенти - учени, учители, работници в културата, всички хора, които страдаха от факта, че начело на България се мъдри един примитивен, криминално проявен тип - и изобщо милионите българи. 

Всички те разбраха, че пучът беше организиран, вдъхновен и финансиран от олигархията чрез нейните послушни оръдия - герберите и седесарите, синьото АОНСУ с неговите подстрекателски "инициативи" (харти, подписки, кампании в социалните медии), нейните собствени слугински медии с тяхното грубо тенденциозно, манипулативно и подстрекателско "отразяване" на пуча и смазването им на инакомислието на читатели и форумци. Протести срещу едно или друго необмислено назначение, срещу правителството на Орешарски изобщо, както и по-рано срещу подслушването на Цветанов, имаше и преди 14 юни, но в тях участваха средно по 100-200 души. Толкова е вероятно и броят на политически активните хора в София (и Варна, имайки предвид нападението над герберската проява в театъра), които излизат на улицата за идеи, без особена организация. Гражданско общество, което да напълни улиците с десетки хиляди идейно мотивирани хора, у нас определено няма, но има зачатъци на гражданско общество - в кухните, по работните места, особено анонимно в интернета, и то сега има шанс да се изправи за първи път.  

Всички разбраха, че задачата на пуча беше насилственото сваляне на кабинета Орешарски с цел недопускане на необходимите икономически мерки в интерес на мнозинството и против интереса на олигархията, както и за предотвратяване разследването и възмездието срещу герберските престъпници (абсолютно очевидно с пучисткия лозунг срещу главния прокурор Цацаров) и за връщането на герберите на власт било сами, било като партия на "новото дясно" в коалиция със сините и Кунева или пък в коалиция с БСП. Хипотезата на "морален" компонент в мотивите на пуча трябва да се изключи напълно предвид многобройните свидетелства за пълния аморализъм на пучистите и форумните им клакьори (например отношението им към зам.-министъра от СИК, вече уволнен, и премиера зам.-шеф на СИК). 

Всички разбраха, че движещата човешка сила на пуча бяха герберските министерски и софийски общински "калинки", бранещи постовете и привилегиите си, и софийското хардкор седесарие със семействата си плюс неизбежните футболни и други лумпени. Научни изследвания за социалния състав на пучистите, разбира се, няма и едва ли ще има, но безспорно беше наличието поне в началото и на значителен брой хора извън горните категории - особено на политически боси младежи, търсещи в демонстрациите веселбата, привлечени от социалните медии и повлияни от ТВ кадрите от пл. "Таксим". Но и да вземем най-гръмките заглавия за "над 10 хиляди" протестиращи, ясно е, че процентът на студентите, може би и гимназистите от горните класове, младите професионалисти и др. сред тях спрямо общата численост на тези категории в София е твърде малък, т.е. на улицата са били вероятно 3-4 хиляди максимум от общо сигурно доста над сто хиляди.  

Всички разбраха кои бяха протестиращите през февруари и кои - сега. Тогава бяха недоволните от герберския режим, сега - доволните от него. И разликата в числеността на двете групи е огромна, от порядъка на десетки пъти в полза на първата. И най-вече всички разбраха, че това е класов конфликт. 

Контрастът на протестираща София (с десет хиляди протестиращи в апогея на пуча) с бунтовна Варна, която през февруари видя седемдесет хиляди протестиращи в един ден, а сега максимум 100-200, и с цяла останала България, беше поразителен. Не само естествената концентрация на герберски калинки, хардкор седесарие и лумпениат в столицата, но и прекаленият софиоцентризъм на герберите си каза думата тук. 

Всички се убедиха, че тинк танковете, НПО и свободните сини интелектуалци, които подкрепиха и подстрекаваха пуча, са платени слуги на олигархията, че в България няма независима обществена наука (поне не тази, която дават по ТВ), както почти няма и независими медии, а че българските журналисти в мнозинството си са платени слуги на олигархията. Дори хора като уж събудилият се преди месец проф. Генчо Дайнов, с неговите "десни идиоти", се оказаха в края на краищата платени слуги на олигархията. 

 Медиите, които неглижираха февруарските масови народни бунтове или тръбяха, че те не били срещу правителството на Герб, а срещу нещо друго (вкл. и срещу опозицията), сега не само драматично преекспонираха пуча, но се изявиха и като негови основни подстрекатели и чиърлидери. И постоянно насочваха нападките към Орешарски. Българите са най-отвратени от телевизиите, от т.нар. "БНТ", както и bTV и Нова, но не по-малко жалки бяха и печатните медии. Например харесваният доскоро от мене всекидневник "Сега", издание на газовия олигарх Сашо Дончев, изявил се като един от говорителите на пуча, за броени часове се препрофилира от обективния и критичен към Герб вестник, който познавахме, в тоталитарна радиоточка. Грубо тенденциозни, манипулативни, подстрекателски материали в най-лошата байганьовска традиция излязоха подписани и от  най-изявени журналисти на вестника като д-р Светослав Терзиев и предизвикага възмутени отзиви. Вестникът стана нечитаем за мнозинството от читателите. Редакцията се юрна да заглушава инакомислието на форума чрез произволно блокиране на неугодни никове и IP-адресите им. Модераторът и отговарният за форума редактор Петьо Цеков не отговаряха на питанията на потърпевшите и колегите им. Въпреки това в последните дни форумът на "Сега" благодарение на десетките разумни и честни форумци, се превърна в тържество на справедливостта, за срам на "амбразурчиците" на Герб, както ги наричаме по форумному. 

 Но докато журналистите в БНТ и "Сега" треперят за хляба си, който е заедно с ножа в ръцете на олигарсите, много други журналисти и хора на словото на свободна практика, без пряка материална зависимост, също станаха рупори на пуча. Разочарован съм например от уважаваната от мене журналистка и издателка от Хага и моя отдавнашна приятелка Даниела Горчева, с която всекидневно спорим на фейсбук. Преди седмица имах спор на фейсбук и с наскоро дебютиралия български писател от Сан Диего Захари Карабашлиев, който повтаряше там герберския агитпроп сюжет за красивите и интелигентните, които си плащали тока, не си хвърляли боклука през прозореца и идвали на промендата с дечицата, кученцата и зайченцата си, и дори Господ им пратил ароматен лъх на липи. Карабашлиев не отговори нищо на законните ми възражения и предпочете да ме блокира ("unfriend"-не), досущ като редакцията на олигархичния вестник. А беше време, когато българската литература раждаше социално осъзнати писатели. Мястото не стига за изброяване на всички наши интелектуалци, които се опетниха с подкрепа или чиърлидерство на пуча. 

Фактът, че всички българи разбраха тези неща, е много важен - сега могат да се вземат бързи мерки, които вече ще се ползват с популярност сред мнозинството, дори ще се приемат със задоволство и респект. Най-належащите мерки, освен повишаването на доходите на 99-те процента, са: 

Ускоряване разследването на деянията и на възмездието над герберските престъпници и от прокуратурата и съда, и ДАНС, и от министерствата. Герб е престъпна организация и трябва да се разследва и разгроми като такава, като се пресекат всички корупционни канали, вкл. с които Герб влияеше на другите партии от десницата, както и връзките на Герб с бизнеса. Само по себе си това ще изиграе огромна роля за демафиотизацията на България. 

Премахване субсидията за извънпарламентарните партии и намаляване двойно на тази за парламентарните. За всеки ден групово отсъствие от НС субсидията на партията да се намалява със съответния процент и заплатите и всички други разходи да не се плащат. Да се отнеме правото им да ползват всички други придобивки за съответния брой дни.  

По отношение на синьото АОНСУ с неговите интелектуално негодни и моралнo шизоидни инициативи по време на пуча (например нумерологичната им подписка на 100-те), държавата следва да прекрати всякакво евентуално финансиране на тези организации, вкл. и от ЕС, и да уведоми официално всички чужди правителства (вкл. САЩ, Норвегия и др.), партийни централи, НПО и т.н, които ги финансират, че тези групи са били активни участници в опита за пуч срещу законното българско правителство. Крайно време е синята тинктанкова номенклатура да престане да се самоизтъква като говорителка на гражданското общество и единствен източник на информация и коментари за България за западните медии. Тя всъщност пречи на формирането на истинско гражданско общество и поддържа сред западната публика и дори сред decision makers една напълно превратна представа за България. 

Не може също България да продължава да седи твърдо на последното място в цивилизования свят по свобода на словото и качество на медиите. Това не е само въпрос на престиж, а насъщен въпрос за съществуването и здравето на демокрацията. Без решаването му не сме гарантирани срещу евентуално повторение на феномена Борисов и на юнския пуч. Слугинската журналистика, на която се насладихме по небивал начин в последните дни, трябва да бъде отсечена от корен, дори с цената на преструктуриране собствеността на медиите. 

"Новата дясна партия", която безспорно е необходима за България, не е възможно да се създаде на коляно със стария кадрови и идеен материал на герберо-седесарите (идейният включва главно пещерен антисоциализъм и русофобия), а трябва да се стъпи на чиста основа с нови хора (Радан Кънев is a joke) и една по-умерена идеология, подобна на тази на християндемократите в католическите страни след ВСВ (макар че християндемокрация у нас не е възможна и времето й е минало отдавна и на запад) или като американските умерени републиканци като Айк Айзенхауер и Нелсън Рокфелър през апогея на Ню дийла. Тази нова десница трябва да убеди хората, че не е оръдие на олигархията и не е против обществения договор, който не допуска крайна бедност и прекалено богатство, и че работи честно за традиционните "десни" ценности, които не изключват солидарността с the less fortunate. Разбираме тревогата на олигарсите, че няма да има кой да ги представлява политически, но не я споделяме. 

Сините отново удивиха (или не удивиха - според опита на наблюдателя) с посредствеността на мисленето си и с неспособността си да проумеят реалността. Зомби карнавалът, с който те възкресиха най-одиозни лозунги и муцуни от 1990 г., показа, че сините нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Нелепите идеи, изтиквани в пространството и от сините, и от олигарсите, бабуващи на новата дясна партия - ново синьо обединение на старите партии, коалиция Герб-БСП и т.н. - поразяват с липсата си на реализъм и научен поглед. 

Не само у нас, но и на запад бъдещето на дясното сега се свързва предимно с фарсови популистки фигури, подобни на Борисов, които да могат да заблуждават масите относно смисъла на дясната политика. Такъв беше У. Буш, такива са Берлускони и Орбан. Олигарсите, създали медийния феномен Борисов, изглежда са смятали, че само "човек от народа", подобен досущ на Т. Живков, може да бъде силен десен лидер в България, че времето на професорските типове като Костов и ФД е минало или никога не е идвало. Но тогава крахът на Борисов (предизвестен от нас още в 2009 г., но неочакван за олигархията съвсем доскоро) е и крах на идеята за такъв лидер - следователно и за нова дясна партия изобщо. 

По повод "подписката на 100-те": БСП не е реално съюзник с "Атака", но затова пък Герб през първите две и половина години от мандата си беше съюзник с "Атака" и дори допреди месец и половина всички сметки за разположението на силите в новото НС се разделяха между блока на БСП-ДПС и блока Герб-"Атака". Карикатурата "Имаме воля! - Нямаме Волен!" преди около месец изразяваше изненадата на Герб, че "Атака" може и да не играе с тях. Но нито в 2009 г., нито преди месец и половина сините правеха подписки срещу коалирането на Герб с Атака. Освен това сега не Атака, а сините и герберите демонстрират срещу " турцизацията" на България и не пускат областния управител на Благоевград на работното му място, защото е етнически турчин. Сините реват срещу "евроромите". А Борисов държи реч за " морската столица с гета" с очевидни расистки намеци. Неотдавна Сидеров нарече Борисов "расист", и не без основание. Кабинетът Орешарски най-накрая не е заложник на "Атака" и защото твърде скоро, с осъждането на герберската върхушка много бивши герберски депутати ще си сменят групата и може да подкрепят кабинета срещу отлагане на изборите и доизкарване на мандата им - хората си разчитат на депутатската заплата. 

Всъщност много от подписалите инициативите на синьото АОНСУ  свестни хора явно са били подведени от сините гаулайтери или просто са наивници. 

Кабинетът Орешарски просто няма алтернатива, просто защото задачите - у нас, в Европа, и също в САЩ - засега са предимно "леви" задачи. Орешарски не беше ляв, той е консервативен професор по инвестиции, а не радикал кейнсианец, но при сегашното положение с пуча е принуден да стане поне отчасти ляв - и това е за добро. 

Успешен политик, а вече явно и опитен задкулисен играч, Станишев тази година постигна доста победи. Включително и в седмиците на пуча. Всички видяха кой кой е, а герберите и сините се самоубиха ритуално. ДПС са уплашени и респектирани в амбицията си за повече постове. Атака са опитомени и податливи на натиск, без да има какъвто и да е съюз на БСП с тях, вътрешнопартийната опозиция на Станишев е унизена, позицията му в ПЕС е потвърдена. След преживяното около пуча той никога няма да повтори грешките, които спомогнаха за избухването му. 

БСП си остава най-здравият и най-демократичният политически организъм у нас, и при сегашните международни и вътрешни условия е обречена да управлява. Огромният натиск, на който беше подложена в последните две седмици, вкл. и измяната на кариеристите Кадиев и Първанов за пореден път, и справянето с нея, по-скоро я заздрави, отколкото отслаби. БСП изтърпя пуча мъдро и явно поне с известна увереност в силите си. Логиката на времето я принуждава сега да се освободи ударно от собствените си олигарси и да се идентифицира по-пълно с 99-те процента, а и да помага колкото може на ПЕС и европейските социалистически партии да направят същото. Без коренно променени ЕС и ЕЦБ, освободени от химерите на пазарния фундаментализъм, старият континент ще е обречен на дълга мъчителна депресия с потенциално взривоопасен изход. 

Периферни герберски фигури като президентът Плевнелиев, ефектно саморазобличил се окончателно през пуча като поставеник на олигархията, и еврокомисарката КриСталина Георгиева, която след явния провал на пуча имà глупостта да лансира отново коалицията Герб-БСП, с участието си в пуча сложиха край на политическата си кариера. Очевидна е сега необходимостта от импийчмент на президента, и то по възможност в комплект със задържането под стража на Борисов и Цветанов. 

Водевилни бяха опитите за инсцениране на "масова подкрепа" на пуча в чужбина. Не съм узнал засега кой точно подстрекаваше българите в Ню Йорк и Чикаго, в резултат на което се събраха най-много по 15 души от многохилядните и високоорганизирани български общности в тези градове, много от които не разбраха за какво се събират. Но крайно време е българите в САЩ "да се родят" политически. Живея в Ню Йорк 18 години, американски гражданин съм, регистриран демократ и типичен нюйоркски либерал и прогресист. Но всички ние, българските американци, независимо колко следим политиката и какви сме по убеждения, имаме достатъчна ясна представа за какво става дума по-долу. 

И така, опитвам се да си представя фантастичен сценарий, в който примерно пускат на "тубата" запис на личния телефон на президента Обама, който нарежда на шефа на бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелно оръжие и експлозиви (Bureau of Alcohol, Tobacco, Firearms and Explosives) през главата на неговия шеф, министъра на правосъдието и главен прокурор на САЩ (Attorney General), да спре проверка в склада на бизнесмена "Майк Бърбъна" (Mike the Bourbon) за контрабанден алкохол, защото Обама му обещал да не го закача и Обама не е Ромни. След като Обама го увърта пред медиите за евентуална фалшификация на записа, накрая хъката-мъката признава, че разговорът е автентичен, само една-две псувни по адрес на Ромни са махнати. Министърът на вътрешните работи (Secretary of Homeland Security) заявява, че телефонът на президента е подслушван колатерално, заради наблюдение на оперативно интересни лица. Майк Бърбъна умира внезапно в хотел в Чикаго, собственост на Рам Емануел. Умира внезапно жена му. Републиканците внасят сигнал до главния прокурор (Аttorney General), но той проверява само кой е изнесъл записа в тубата и оставя другото без внимание. 

Да си спомним, уважаеми български американци, че президента Клинтън го импийчваха, въпреки че беше много успешен на поста си, постигна силен растеж, ниска безработица, бюджетен излишък и дори се чуха сериозни приказки за скорошно пълно изплащане на държавния дълг, Клинтън беше популярен сред мнозинството и голям комуникатор. Но излъга Конгреса, че "нямал секс с тази жена". А Борисов, катастрофалният премиер и бивш (ако не и настоящ) гангстер, излъга и се изметна няколко пъти само по въпроса дали записаният разговор е манипулиран. Борисов изглежда казва лъжи и прави престъпления с всяко отваряне на устата си, както научихме наскоро и от "тоалетния" запис. И ние (аз не, но повечето от нас) не само кротко търпим Борисов 4 години, но и сега още допускаме мисълта, че той може да се върне на власт. 

Не е само толерантността към Борисов. България е истинско "чудо-остров", дето "младите и готини" са десни егоисти, дето зелените са десни, дето децата от "Окупирай България" са десни. Нищо, че хомолозите им по цял свят, като Occupy Wall St в Ню Йорк, са леви, борят се срещу всесилието на корпорациите, за социалистическите ценности, а нашите се борят за интересите на олигарсите, против социалистическите (пардон - "черпаклийските") ценности. Тези иначе добри деца имат огромна нужда от просвета, от освестяване. 23 години в България безконтролно се продават "ценностите" на пазарния фундаментализъм, на първо място егоизмът и социалната безчувственост. Всичко е отровено с тях и има нужда от сериозна детоксикация. Има над какво да се замислят сериозно министърката на просветата Клисарова и издателствата - издаването на качествена "лява" световна икономическа и обществена мисъл ще бъде и добър бизнес. Младите български американци, много от които, ако не всичките, са прогресивни и симпатизират на Occupy Wall St и американските либераи (а трудно мога да си представя млад български американец да харесвса Ръш Лимбо и Глен Бек), също е крайно време да разберат кой кой е в България и да свържат американския си политически опит с българския.

Валентин Хаджийски
Ню Йорк, 28 юни 2013 г.
Специално за в. "България СЕГА"

Уважаеми читатели, моля, изпращайте Вашите мнения по отношение на протестите в България на редакционния ни е-майл: editor@bulgariasega.com!

Благодарим Ви! 

 

 






Оценете тази статия
1.33

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (5 направен):

Sofia Miller на 20 Юли, 2013 10:26:56
avatar
С почуда следя как уважаван от мен вестник публикува безкритично писанията на изпълнения с омраза автор.
На тези, които все още си дават труда да четат коментарите под тази статия: Вакрилова и Хаджийски са две проявелния на един и същи мозък в болезнено състояние. Хаджийски ни показва устремено до къде може да стигне човешкото падение. И като човек с професионален опит в третирането на най-различни отклонения - нека позная- авторът Х. (а.к.а. Вакрилова) е човек с проблеми с реализацията в американското общество - вероятно работи на длъжност, която не изисква кавлификация или е безработен. Това е причина №1 сред емигранството за избилка на омраза комбинирана с мания, често пъти за величие. Именно това наблюдаваме в статията и последващия коментар под псевдонима "Вакрилова". Много подтискащо.
Съгласен Несъгласен
-6
Вакрилова на 18 Юли, 2013 11:03:08
avatar
В тези динамични времена,на дата 19-ти да пишеш отговор на нещо, написано на 1-ви - то може да се случи, само, ако някой безкрайно те издразни. Така е, но не е автора на статията, а т.нар. гу-син Н.Николов. (Sorry, че ви занимавам с човек, толкова банален, колкото е и името му)
Сякаш не ни стигаше да гледаме превзето-интелектуалското му "катинарче" на учителската стачка преди време, напъващ се сред толкова учители, да не би някой да го предреди и да вземе неговия бонус. Не ни стигаше безкрайното разочарование от родителските срещи в І АЕГ София, където гузно-гузно ни уверяваше, че отрочетата ни до едно са вундеркиндчета и бездруго всичките ще имат шестици за годината (и това още от първи срок, първа среща, без да ги познава дори) и така и стана - да, всички имаха 6-ци, следователно не мъстя за оценка! Работата е там, че на нищичко не ги научи (мога да свидетелствам за това пред прокурор, ако се наложи.) В нашия случай, цял един випуск пропусна цялата Западноевропейска литература (туй Шекспир, туй Сервантес...), понеже гу-син Николов им даваше задания от сорта: „Напишете ми за следващия път стихотворение на тема... уестърн”?!?!
Някой да е чувал за подобен жанр?
Или: „За домашно: Фентъзи, ама да не е за Хари Потър...”
Децата все пак, креативни, млади, не като него сега - „готин-млад-красив-шейсет и кусур годишен”, - ама все пак, стараеха се. ) Следих работата му отблизо (и е съхранено в компютъра ми, мога точно да документирам какви домашни даде - безумни, напълно неадекватини, - какво провери - нищо; какво преподаде - няма да повярвате колко още по-нищо. Часовете са преминавали в едни объркани зловредни размисли за собствения му жалък живот, все едно учениците са му дадени за безплатни психоаналитици и той разголва пред тях безпътната си скучна душа... Разбира се, тези тиради не бяха поднасяни на родителски срещи, а в час по литература, на податливите млади умове в една от най-елитните столични гимназии (вече казах коя, а той ВСЕ ОЩЕ е там и все още е вреден!)
Не стига това, ами борбеният стачкуващ за правата и парите на учителите „педагог” (все се сещам за достойния педагог от „Маминото детенце”) толкова всеотдайно се е хвърлил в тази чутовна битка за пари, че не се свени да предлага услугите си на частен учител по литература за подготовка на кандидатстуденти за най- трудните специалности в СУ - Право, История, Българска филология - на собствените си ученици от І АЕГ (които би трябвало да обучава в клас по силата на служебните си задължения!). И познайте какво - хем им взе парите, хем ги провали! Спокойно мога да го кажа, понеже не допуснах по никакъв начин да навреди на собственото ми дете - така и не повярвах на този шарлатанин, но за жалост други (също биха свидетелствали, ако потрябва, това не е донос) пострадаха. Взе им парите, излъга ги, предполагам, че и данъчните влъсти излъга (надали е декларирал такива доходи, всеки случай касови бележки не е издавал :) )

Сега същият този корифей, вече очевидно не само учителски шам
ан, но също и политически, социологически, ясновидчески и пр. такъв, свободно експериментира на най-различни теми: " ГЕРБ – БСП е идиотизъм”, „комунистическо ибрикчийство”, „конфликт, по същество идеологически, социален и нравствен”...

Усетих се, че възмущението ми от безпардонната еснафска наглост на псевдоинтелектуалеца ескалира. Затова спирам и му казвам по народному:

От зелена тиква пъшки не ща...
Съгласен Несъгласен
-2
Христо Тамарин на 13 Юли, 2013 06:50:11
avatar
Топ-10 на най-големите калабалъци в историята на България

Под калабалък ще разбирам голямо струпване на хора по някакъв повод на някакво място.

Ще предложа няколко номинации за най-големите калабалъци в българската история.

Ще предложа и класация на няколко от номинираните калабалъци.

Военни събития подобни на обсадата на Одрин през Балканската война не ги обсъждам и не ги номинирам.

Списък на номинациите в хронологичен ред:

-{1496-07-01} Връщане на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилският манастир

-{1908-09-22} Обявяване на независимостта на България

-{1941-03-xx} Всенародно посрещане на Вермахтът

-{1943-09-05} Погребениято на Борис 3-ти, цар на българите

-{1941-09-09} Всенародно посрещане на Червената армия

-{1949-07-10} Погребениято на Георги Димитров, комунистически вожд

-{1967-03-11} 1:1 във футболен мач Левски - ЦСКА на националният стадион Васил Левски

-{1971-07-02} Погребениято на Гунди и Котков, славните футбалери

+{1981-09-09} Деветосептемврийска манифестация

+{1989-11-18} Митинг на площада пред Александър Невски

-{1989-12-13} Митинг пред БНБ, поставил началото на разделението на българската нация

+{1989-12-14} Митинг пред Парламентът, където за малко да дойдат танковете

+{1990-06-07:ОМ} Митинг на СДС при Орлов мост

-{1990-06-07:БНБ} Митинг на БКП при БНБ

+{1996-05-25} Посрещане на Царя, г-н Симеон Сакскобургготски

+{1997-02-07} Сваляне на БСП от власт - атака на парламентът

+{1999-11-22} Посрещане на Бил Клинтън, президент на САЩ

+{2002-04-24} Посрещане на папа Йоан Павел 2-ри

-{2013-02-xx} Най-многолюден ден от февруарските протести

+{2013-06-20} Антикомунистически протест

+{2013-07-07} Антикомунистически протест

+:имам лични впечатления като участник
-:нямам такива

Представяне на някои от номинациите:

{1967-03-11}. Този калабалък единствен от всичките номинирани е със сигурен брой участници: 70000. Той може да се счита за представителен за всички други подобни калабалъци през годините, например {1968-11-17} 7:2 във футболен мач Левски - ЦСКА.

{1971-07-02}. Според свидетелства, погребениeто на Гунди и Котков било по-голям калабалък от {1949-07-10} погребениято на Георги Димитров. От друга страна, участниците във {1971-07-02} са вероятно по-малко от {1967-03-11}]. Мои оценки: 55000 за {1971-07-02}, 50000 за {1949-07-10} и за {1943-09-05}.

{1981-09-09}. Този калабалък съм го избрал за представителен за първомайските и деветосептемврийските манифестации от тоталитарният период. Има и шанс точно той да е бил и най-многолюдният. Освен 37-годишнината от завземането на властта у нас от комунистите, честваха се и други важни юбилеи: 10 години откакто другарят Тодор Живков стана държавен глава, 25 години откакто другарят Тодор Живков пое властта, 70 години от рождението на другарят Тодор Живков, 1300 години от основаването на България. Моя оценка: 50000 за {1981-09-09}.

{2013-02-xx} Това е място, запазено за представителен за февруарските протести калабалък.

{1989-11-18}. Моя оценка: 40000.

{1989-12-13}. Моя Оценка: 45000. Тогава Работническо дело оцени този калабалък на 250000, което нито е първата, нито последната комунистическа измама. Наскоро и Станишев безсрамно даде оценка над 100000 на февруарските протести от 2013.

{1989-12-13} беше организиран митинг. Партийните секретари подкарваха хората веднага след работа.

{1989-12-14}. Моя Оценка: 20000. Това беше спонтанен митинг на възмутените от проявената предният ден комунистическа наглост. За малко и българските големци да ги постигне съдбата на Чаушеску, ако Желю Желев от балконът на студентският дом не беше усмирил тълпата. Тогава {1989-12-14} разбрах, че Желю Желев е признатият лидер. На {1989-11-18} не си спомням да ми е направил впечатление.

{1990-06-07:ОМ}. Моя оценка: 300000.

{1990-06-07:БНБ}. Моя оценка: 100000.

{1996-05-25}. Моя оценка: 40000.

{1997-02-07}. Моя оценка: 30000.

{1999-11-22}. Моя оценка: 40000.

{2002-04-24}. Моя оценка: 40000.

{2013-06-20}. Моя оценка: 110000.

{2013-07-07}. Моя оценка: 150000.

Предложение за класация на някои от номинираните калабалъци:

1. {1990-06-07:ОМ}
2. {2013-07-07}
3. {2013-06-20}
4. {1990-06-07:БНБ}
5. {1967-03-11}
6. {1971-07-02}
7. {1943-09-05}
8. {1949-07-10}
9. {1981-09-09}

Някои изводи:

-> Рекордът на {1990-06-07:ОМ} не можа да бъде надминат. В сравнение
със {2013-07-07}, {1990-06-07:ОМ} беше много по-добре организиран, имаше национален обхват и предшестваше във времето емиграционната вълна.

-> Погребенията на големците след Георги Димитров не се радват на значим интерес

-> Телевизията елиминира възможността за големи спортни калабалъци.

-> Калабалъците, които на времето свалиха от власт Луканов и Виденов, не са сред първите 10.
Съгласен Несъгласен
-5
Sofia Miller на 03 Юли, 2013 12:28:09
avatar
"ВСИЧКИ РАЗБРАХА" (без автора на тази погнусяваща статия), че БСП, както и ГЕРБ, АТАКА, ДПС и прочие политическа паплач ще трябва да си ходят. Народът е отвратен. Веднъж притисант от бедност, втори път смазан от ударите по достойнството му. Червеният писач на тази статия предизвиква отвращение.
Съгласен Несъгласен
-2
Николай Николов на 01 Юли, 2013 11:48:56
avatar
Очевидно г-н Хаджийски е далече от истината не само в пространството. Всяко разглеждане на събитията като " антитеза" ГЕРБ – БСП е идиотизъм или комунистическо ибрикчийство. И четирите парламентарно представени партии са вече политически труп. Те са Ботевия "човек на болнично легло". Събитията в България са рожба на конфликт, по същество идеологически, социален и нравствен!
Съгласен Несъгласен
-3
общо: 5 | показване: 1 - 5

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7